Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Златният Стеф Къри

Златният Стеф Къри

Автор: Маркъс Томпсън

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Живко Петров

Преводач: Елена Бойчинова

Превод от:английски

Дата на издаване:Декември 2018

ISBN:978-954-28-2723-8

Страници:264

Корична цена:16 лв.


„Революционен играч като Къри – със стрелба от трите точки, която промени баскетбола така, както Бейб Рут промени бейзбола – заслужава книга за своите успехи. По същия начин, по който много от невероятните стрелби на Къри се приземяват меко в коша, така и книгата на Маркъс Томпсън попада точно в целта.”

The Washington Post

През 2019 г. ще се навършат десет години от влизането на една от най-невероятните баскетболни суперзвезди в НБА.

Малцина са тези, които през 2009 г. виждат в слабото дребничко момче, избрано под номер 7 в драфта на НБА, суперсила, с която не само всички ще се съобразяват, но и ще започне да реди шампионски пръстени. И то в ерата на Супермена, на Краля, на свръхдоминиращия с физика и баскетболни умения ЛеБрон Джеймс.

Но легендата на Стеф Къри вече години завладява нови и нови върхове и пълни главите на десетки и стотици хиляди малчугани с мечти.

„Искам повече!“ Това е надсловът, с който Стеф започва всеки нов сезон. Той винаги трябва да се доказва. Да доказва, че е достоен за място сред най-великите.

И го прави.



Предговор

10 години. Толкова ще се навършат догодина от влизането на една от най-невероятните суперзвезди на баскетбола в НБА.

Малцина са тези, които през 2009 г. виждат в слабото дребничко момче, избрано под номер 7 в драфта на НБА, суперсила, с която не само всички ще се съобразяват, но и ще започне да реди шампионски пръстени. И то в ерата на Супермена, на Краля, на свръхдоминиращия с физика и баскетболни умения ЛеБрон Джеймс.

Но легендата на Стеф Къри вече 9 години завладява нови и нови върхове и пълни главите на десетки и стотици хиляди малчугани с мечти.

Да, всичко е възможно!

В последния приключил сезон Стеф затвърди мнението, че е необичайната НБА звезда. Макар да отстъпи трона си в „Голдън Стейт“ на Кевин Дюрант, който прибра и приза за MVP във финалите, Къри продължи да реди рекорди и да следва мечтите си. Той прибави нов шампионски пръстен на ръката си, а освен това в началото на декември прескочи границата на 2000 отбелязани тройки в кариерата си. Вече почти никой не се съмнява, че скоро той ще подобри рекорда на приетия в Залата на славата Рей Алън от 2973 тройки. И отличителното в случая на Къри е, че той гони своите рекорди само с един екип на гърба си – този на „Голдън Стейт“ (Алън сменя 4 отбора, за да запише името си в книгата с рекордите). Изключителен е и фактът, че Къри вкарва своите 2000 тройки само за 597 мача, с 225 двубоя по-малко в сравнение с Алън. Във финалите той счупи още един рекорд на Рей Алън, като вкара 9 тройки в един мач, с една повече от бившия играч на „Бостън“.

Сезон 2017/2018 бе за Къри като събирателен образ на цялата му кариера – пренебрежение, контузии. Но годината също бе показателна и за това що за звезда е „Убиецът с бебешко лице“, който алтруистично отстъпи трона си в отбора на Кевин Дюрант, постави нови рекорди, спечели отново титла.

А обичта на феновете го съпътстваше. По цял свят почитателите на баскетбола продължиха да застават зад това момче, което е доказателство, че славата може да споходи и най-обикновено изглеждащите, стига да се трудят достатъчно. Да, Стеф няма физиката на ЛеБрон Джеймс, не е канара над 2 метра, не е само мускули, не може да съперничи на Юсеин Болт по скорост, нито на Майкъл Джордан по атлетизъм. Но това не попречи за поредна година фланелката му с номер 30 да е най-продаваният баскетболен екип в света.

И без него отборът на „Голдън Стейт“ вече изглежда наистина убийствено. Но с Къри на терена всички се чувстват по-добре. Най-големите му фенове са съотборниците му. Питайте Дреймънд Грийн и Клей Томпсън. Със Стеф на паркета Воините бележат абсурдните 1,24 точки на притежание на топката. Само за сравнение – когато Стеф е на терена с Дюрант, този показател е 1,25. Когато Стеф е на терена с Клей Томпсън – отново 1,24. Всички стават по-добри с Къри до себе си.

„Искам повече!“ – това е надсловът, с който Стеф започва всеки нов сезон. Той винаги трябва да се доказва. Да доказва, че е достоен за място сред най-великите. А свидетелство за това са шампионските пръстени. „Искаме да докажем, че можем да печелим година след година. Затова през лятото работихме толкова много. Правилната нагласа и физическата форма дават предимство, защото баскетболната кариера е кратка. Трябва да вземаш максимума и да печелиш титли, докато можеш“, твърди Стеф и се впуска в поредното предизвикателство, без да се интересува от новото размесване на картите в НБА.

Защото това е той – играчът със съмнителен талант, който завладя НБА.

 

От преводача

 

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Сан Франциско е жизнен баскетболен град, може би дори подценяван. Оукланд има дълга история под кошовете, като оттам идват играчи от Залата на славата като Бил Ръсел, Джейсън Кид и Гари Пейтън, а и други, заслужаващи внимание баскетболисти от НБА, като Пол Сайлъс, Антонио Дейвис, Браян Шоу, Джей Ар Райдър, а сега – Деймиън Лилард. Връзката на региона с баскетбола е причината НБА да е любимото първенство по тези географски ширини.

Дори когато „Воините“ (Warriors) са слаби, те продължават да привличат публика – много повече отколкото някои добри в наши дни отбори. От началото на хилядолетието „Уориърс“ имат здраво ядро от верни фенове, които живеят и умират с отбора. 

Всичко е зле. Дори по-зле от това да са слаби, по-зле от това да се провалят на голямата сцена, „Воините“ просто са незабележими. Феновете страдат от неизвестността. Останали встрани, на запад, от доминираните от Източното крайбрежие спортни медии, калифорнийските отбори, които не се наричат „Лейкърс“, трябва да постигнат нещо наистина зрелищно, за да привлекат вниманието на национално ниво. За „Уориърс“ обикновено това е, когато например Литрел Сприуел да започне да души треньора. Или пък продажбата на Крис Уебър.

За разлика от „Чикаго Кюбс“, чиито мачове постоянно са показвани по някой национален канал, всички, живеещи извън Сан Франциско, трябваше упорито да гледат множество мачове на „Уориърс“, за да развият афинитет и да събудят емоциите от детските си спомени. Отборът на „Воините“ и феновете му бяха невидими. Всеки дългогодишен почитател на „Уориърс“ може да разкаже история, в която участва някой пришълец в Калифорния, който дори не знае в кой град играе мачовете си „Голдън Стейт Уориърс“. Никой не се интересува достатъчно, за да измисли някое проклятие, което да оправдае десетилетията мъки на тима и да превърне историята в мит.

„Воините“ винаги са били толкова далеч от титлата, че тя никога не е била тяхна цел. Феновете просто искат да ги видят в плейофите, където да застрашат продължаването напред на някой добър отбор. Или да заслужат поне малко уважение. Макар и извисени, очакванията са по-скоро реалистични и не стигат до мечти за шампионски пръстени.

„Уориърс“ да успеят да достигнат до нивото на „Соникс“[1]или „Блейзърс“[2]и „Джаз“[3], които са достатъчно добри, за да стигнат и да загубят от водения от Майкъл Джордан „Чикаго Булс“ във финалите, би било достойно за парад.

Стефън Къри промени всичко това.

Преди Джеймс[4]да донесе титла на „Кливланд“ след 54 години чакане, преди „Кюбс“ да спечелят Световните серии за пръв път след повече от 100 години, „Голдън Стейт“ е отборът, обречен да прекрати своята шампионска суша. И пак не ставаме свидетели на история за общонационална любов, както се случи на останалите от изброените отбори, нито пък прилича на случилото се с „Бостън Ред Сокс“, след като и те пробиват към върха. Причина за това донякъде е, че все пак заливът на Сан Франциско вече беше създал няколко шампионски тима – футболните „Оукланд Атлетикс“ и „Сан Франциско 49-нърс“ и бейзболния „Сан Франциско Джайънтс“. Трудно е да събудиш симпатия по този начин.

А сега, след две вълшебни години, новаторството и свежестта на „Уориърс“ вече са изтъркани от националната карта. Вече съществува нещо като изтощение от „Воините“. Само за две години „Голдън Стейт“ преминава пътя от „сладки новаци“, през модерни за гледане до шампиони, а след това – презрени фаворити, чиито провали предизвикват радост. Същевременно по крайбрежието на Сан Франциско хората все още се оглеждат. Мнозина фенове вече се чувстват удобно в кожата на шампиони, а вече познатите навсякъде „Воини“ се превръщат в злодеи от национален мащаб.

Но когато всичко това започва – на 25 юни 2009 г., никой не знае какво ще се случи. Бъдещето на „Уориърс“ се променя с един избор – номер 7 в драфта. Отборът получава крайъгълен камък за преустрояването на тима, съставката, която ги превръща в истинска сила. Трябва да минат три години, за да се види, че има възможност „Уориърс“ да се превърне в претендент. И още две, за да може това да се случи. Но преди някой да го очаква, те изпреварват всички в НБА като състезателна кола на празна магистрала. И Къри е в епицентъра на събитията. Той се превръща във всичко, за което феновете на „Уориърс“ някога са копнели.

Той е наистина специален талант, който успява да привлече вниманието и заслужи уважението на тези отвъд залива. Да са признати на национално ниво винаги е било сред желанията на феновете на „Уориърс“, а и на всички привърженици на тимове, които не намират често място в спортните новини. Най-добрите изпълнения на Къри и ликуването му влизат в спортните предавания и карат експертите и анализаторите да говорят позитивно за „Воините“. Това е приемлива компенсираща награда за отбор, който е толкова далеч от титлите.

Къри е толкова добър, че можеше да се конкурира с другите звезди. Той е някой, от когото те трябваше да се притесняват, някой, който може да ги повали. Звездите на „Уориърс“ рядко се вписват в елита на баскетбола. Това е причината цели 16 години отборът да няма представител в Мачовете на звездите. Играчите им са достатъчно добри, за да се превърнат във фаворити на най-отчаяните. Но обикновено в момента, в който се изправят пред най-добрите в лигата, главите им увисват. А тези, които са достатъчно добри, за да се състезават с най-силните в НБА, не остават задълго в „Голдън Стейт“. Но Къри успява да разтревожи дори елита. Той се опълчва на най-добрите отбори, като отвръща на всеки удар на великите в спорта.

Къри носи победи. Отпадане в плейофите. След това 51 победи. След това 67 победи. Титла. След това 73 победи. Нов финал. Не е сам, разбира се. Но в историята на „Уориърс“ тези години ще останат като ерата на Къри, точно както през 70-те отборът беше „Уориърс“ на Рик Бари. Къри носи победи, каквито никой не си и представя.

Много добре пасва и това, че става дума за един дребничък гард, който води „Уориърс“ към величието. Феновете на Дъбс[5]винаги са имали слабост и са се влюбвали в малки, продуктивни гардове. Има причина да са толкова популярни – те кореспондират с духа на феновете на „Воините“.

Цели десетилетия, в които НБА разцъфна в популярна и печеливша лига, „Уориърс“ тъне в сенките. „Воините“ имат подкрепата на самостоятелно зародила се против правилата на популярността база от фенове. Това е контингент от упорити привърженици, приели своя статут на аутсайдери, които се наслаждават на възможността да детронират гигантите.

Точно това прави продуктивният малък гард в НБА – приветства недоволството и носи удовлетворение. С тази мисъл в залива са излизали толкова много гардове с гигантски талант. Затова тези, които идват тук и носят този дух, се превръщат в легенди.

Къри е символ на всички дребнички момчета, които феновете на „Уориърс“ са обожавали през годините, но с подобрен софтуер. Той има твърдостта на Тим Хардуей, който никога не се предава и не се отказва от надеждата някой да го предизвика. Къри обича играта като Слийпи Флойд[6], но е дори по-добър в контролирането на мачовете, вместо да оставя изходът им да зависи от шанса. Той има енергията на Кийт Дженингс[7], като вкарва в играта въодушевление и страст. Има стабилното владение на топката на Ърл Бойкинс[8], тихата ярост на Монта Елис[9], звездната мощ на Байрън Дейвис[10].

През 2009 г. никой не предвиди господството на Къри. Дори собствената му майка, която по време на драфта пита Стив Кър, по това време генерален мениджър на „Финикс Сънс“, дали мисли, че Стеф ще се справи в лигата. Дори тя не очаква попадането му в идеалния отбор на НБА и двете му признания за „Най-полезен играч“. Дори тя не си представя, че синът є ще понесе целия отбор на гръб и ще го изведе до висоти, за каквито никой не си е мечтал, камо ли виждал.

Под номер 7 в драфта в онова лято „Уориърс“ избира едно хлапе с детско личице от колежа „Дейвидсън“. И той се оказва златен!

 



[1] Сиатъл. – Бел. ред.

 

[2] Портланд. – Бел. ред.

 

[3] Юта. – Бел. ред.

 

[4] ЛеБрон. – Бел. ред.

 

[5] По този начин в САЩ наричат буквата W, с която започва Warriors. – Бел. ред.

 

[6] Играл в „Голдън Стейт“ от 1983 до 1988 г., а също и в „Ню Джърси Нетс“, „Хюстън Рокетс“ и „Сан Антонио Спърс“, вкарал 12 260 точки в кариерата си. – Бел. ред.

 

[7] Играч, започнал кариерата си в „Голдън Стейт“ от 1992 до 1995 г., а след това сменя над 5 отбора в Европа, сред които „Фенербахче“, „Реал“ (Мадрид) и „Естудиентес“. – Бел. ред.

 

[8] Гард с 13-годишна кариера в НБА (1999 – 2012), преминал през „Ню Джърси Нетс“, „Кливланд Кавалиърс“, „Орландо Меджик“, „Лос Анджелис Клипърс“, „Голдън Стейт Уориърс“, „Денвър Нъгетс“, „Милуоки Бъкс“, „Шарлот Бобкетс“, „Уошингтън Уизардс“ и „Хюстън Рокетс“. – Бел. ред.

 

[9] Действащ гард в НБА, в момента играе за „Индиана Пейсърс“. – Бел. ред.

 

[10] Бивш гард на „Голдън Стейт“, с кариера и в „Ню Йорк Никс“, „Кливланд Кавалиърс“, „Лос Анджелис Клипърс“, „Шарлот“ и „Ню Орлиънс Хорнетс“. – Бел. ред.

 


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112131415
16171819
20
2122
23242526272829
30      

» Най-продавани