Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Златен син

Златен син

Автор: Пиърс Браун

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Превод от:английски език

Дата на издаване:Януари 2016

ISBN:978-954-28-1934-9

Страници:560

Корична цена:15 лв.



Седемстотин години моят народ е бил поробен, безгласен, без надежда. Сега аз съм техният меч. И не прощавам. Не забравям.

 

Изминали са векове откакто Железните Златни са оформили човешкото общество спрямо своите желания.

 

Били са векове на космически войни и завоевания, но и времена на упадък.

 

Старите Железни Златни вече ги няма, а  единственият им истински наследник е Дароу ау Андромед – Безподобен Белязан.

 

Той е свиреп воин, блестящ тактик и водач, издигнал се върху планина от трупове.  Няма човек в Слънчевата система, който не би желал да бъде на негово място, но Дароу не е щастлив. Той крие тайна, която унищожава душата му и не му позволява да допусне никого до себе си.

 

Дароу е роден като Червен роб и бързото му изкачване към върха има само една цел – унищожаване на обществото на Златните.

 

 

 

 

 

 

Набелязаната от нас жертва е Карн ау Белона, по-големият брат на бившия ми приятел Касий ау Белона и на Юлиан ау Белона, момчето, което убих при Посвещението. В това къдрокосо семейство Касий е любимият син. Юлиан беше най-добродушният. А Карн? Счупената ми ръка е доказателство – той е изчадието, което са изкарали от мазето си, за да убива.

След Института славата ми нарасна. И когато до Виолетовата клюкарска мрежа стигна новината, че АрхиГубернаторът най-сетне ме изпраща да продължа учението си, Карн ау Белона и още няколко внимателно подбрани братовчеди също бяха изпратени от майката на Касий да „учат“. Семейството иска сърцето ми на поднос. Буквално. Само знакът на Август ги възпира. Да ме нападнат, означава да нападнат него.
В края на краищата пука ми на мен за тяхната вендета или пък за кървавата вражда на господаря ми с техния род. Искам си флотилията, за да мога да я използвам за Синовете на Арес. Каква бъркотия мога да създам! Проучил съм линиите за снабдяване, сензорните станции, бойните групи, центровете за данни – всички чувствителни точки, които биха предизвикали разклащането на Обществото.

– Дароу... – Рок се приближава. – Сдържай високомерието си. Не забравяй Пакс. Гордостта убива.

– Иска ми се това да е клопка – казвам му. – Нека Карн се обърне и се изправи лице в лице срещу нас.

Той накланя глава.

– Устроил си му свой собствен капан.

– Виж сега, какво те накара да го кажеш?

– Да беше ни го съобщил. Аз би могъл...

– Карн ще падне днес, братко. Това е простият факт.

– Разбира се. Искам само да помогна и ти го знаеш.

– Знам. – Сдържам прозявката си и погледът ми се плъзва надолу из командната зала, пред мен и зад мен. Там се трудят Сини в многобройни оттенъци на цвета и управляват системите, направляващи моя кораб. Те говорят по-бавно от всички Цветове, без Обсидиановите, и предпочитат дигиталната комуникация. По-възрастни са от мен, всичките са завършили Среднощната школа. Зад тях, в края на командната зала, стоят на стража Сиви морски пехотинци и няколко Обсидиани. Тупвам Рок по рамото.

– Време е.

– Моряци! – призовавам аз Сините долу. – Съсредоточете се. Това е последният гвоздей в ковчега на Белона. Ще пратим това копеле в етера и ви обещавам най-големия дар, който имам власт да връча – една седмица непробуден сън. Примно, а?

Неколцина Сиви в дъното на залата се засмиват. Сините само почукват с пръсти по инструментите си. Бих дал половината от значителната си банкова сметка, любезно предоставена от АрхиГубернатора, за да съзра усмивка по лицето на някой от тези бледи въздухари.

– Стига сме се размотавали! – обявявам. – Стрелците, на позиция! Рок, групирай изтребителите. Виктра, погрижи се за прицела. Такт, разгърни защитата. Сега ще приключим с това. – Поглеждам тънкия, подобен на струйка дим главен командир на Сините. Застанал е в центъра на залата под моята командна платформа, сред още петдесет други. Виещите се дигиТатуси по плешивите глави на Сините и по тънките им ръце сияят в нежни оттенъци на небесносиньото и сребристото, синхронизирани с корабните компютри. Погледите им гаснат, щом очните им нерви се обърнат към дигиталния свят. Разговарят с нас само от любезност.

– Командир, машините на шейсет процента!

– Слушам,домине! – Той поглежда тактическия монитор – кълбовидна холограма, рееща се над главата му. Гласът му е безизразен. – Имайте предвид, че концентрацията на метал в астероидите създава трудности при оценяване на спектрографските данни. Малко сме слепички. От другата страна на астероидите може да се крие флотилия.

– Той няма флотилия. Влизаме в цевта! – командвам аз. Корабните двигатели боботят. Кимам на Рок и произнасям: – Hic sunt leones.

Думите на нашия господар, Нерон ау Август, АрхиГубернатор на Марс, тринайсетият, носещ това име. Моите военачалници повтарят изречението.

Тук има лъвове.

 

 

Продължение на Червен изгрев и носител на Goodreads Choice Awards” за фантастика  за 2015.

 

Едно от малкото изключения в литературата, които надграждат и са по-добри от първата част във всяко отношение. 

Tor.com 

 

 

Драматична! Рядък пример за втора част, която не губи инерция докато подготвя големия финал на трилогията.

 Publishers Weekly

Още от автора


Събития

пвсчпсн
1234567
891011121314
15161718192021
2223
24
25262728
293031    

» Най-продавани