Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Зеленият бряг

Зеленият бряг

Автор: Натали Бакопулос

Преводач: Павел Талев

Превод от:английски език

Дата на издаване:Февруари 2013

ISBN:978-954-28-1257-9

Страници:400

Корична цена:15 лв.


Зеленият бряг, спечелил наградата “О’Хенри”, е първият роман на писателката Натали Бакопулос, написан майсторски и отнасящ се за събития в Атина и Париж в периода между 1967 и 1972 година. В него се хвърля светлина върху малко изследван момент от гръцката история – периода на военната хунта, характеризиращ се с опустошителна бруталност и репресии. Бакопулос представя умело портрета на едно семейство, чиито сърцераздирателни истории и съпротива се развиват на фона на размирно време.


Зеленият бряг е завладяващ роман за политическото потисничество, отразяващо се в тесен семеен кръг. Тя описва с впечатляваща съпричастност индиректните, мъчителни последици от политическите репресии върху живота при управлението на гръцката хунта, въздействието на оказваното малко по малко, но ежедневно насилие върху отделните хора. Нейното описание на любовта при тиранията – ту колеблива, ту плаха, ту разкрепостяваща – е едновременно проникновено и трогателно.

Питър Хо Дейвис, автор на Момичето от Уелс

Натали Бакопулос има рядката дарба да ни представи едно мъчително историческо събитие през призмата на живота на отделните хора с неговите обикновени подробности. Зеленият бряге завладяваща интимна история, пълна с ненатрапчиви, реалистични моменти.

Елизабет Костова, автор на Историкът

 

Пролог

 Април 1967 година

Този април, само три седмици преди парламентарните избори, трима мъже в тъмни костюми се срещнаха в центъра наАтина. Поговориха кратко в малка къща на улица „Аспасия“,стиснаха ръце и си тръгнаха в отделни коли. В гръцкия Пентагон – масивна бетонна постройка, опасана от високи стенис бодлива тел и отчасти остъклена отгоре, висши военни сесъвещаваха около една маса.

По-рано същия ден в хотел „Хилтън“ обядваха кралят и кралицата и се състоя съвещание на една политическа партия – всепризнаци за нормален демократичен живот. Сега на един балконстоеше часовой на средна възраст, който с бинокъл наблюдаваше в очакване осветения град. Виждаха се Акрополът, хълмътЛикавитос, булевардите, осветени от уличните лампи. Атина всеоще приличаше на Атина.

Когато вечерта премина в нощ, през тесните улици със засадени дървета на богаташкия квартал Колонаки и жилищните части на квартал Папагос започнаха да се събират мъже в цивилнидрехи. В кварталите Панграти, Кипсели и Амбелокипи военнитецелуваха съпругите си и излизаха, оставяйки ги да спят в леглата. Зад стария футболен стадион в центъра на града неспокойнивойници пушеха цигари и играеха карти. Някои, изнервени отмрачни предчувствия, си разменяха пиперливи шеги.

В Психико мъже с щикове на пушките започнаха да даватзаповеди. Вдигнаха от сън съпружеска двойка и ги набутаха ведна кола.

– Побързайте! – крещяха им те.

Жената не беше успяла да си сложи очилата, и двамата бяхапо пижами. Наблизо друг мъж се покатери на покрива на къщатаси, а синовете му се скриха под леглата.В три сутринта Пентагонът беше като осветен от безгрижнидеца, оставени сами от родителите. В празна стая един магнетофон, забравен включен от младши лейтенант от Кипарисия, свиреше на никого. Войник от Каламата се беше надвесил замисленнад карта на града, а други двама спореха за точната честота нарадиосигнал. Завладян от прилив на смелост, млад офицер зареди пушката си, после свали внимателно ударника и пак я зареди.

В стъклото на прозореца зърна отражението си и се стресна оттова, което видя.

Отвъд осветените прозорци по-голямата част от градаспеше.

 

 

Част първа

 

Април – ноември 1967 година

 

1

Малко след полунощ Вангелис – шофьор на такси от квартала, приятел на вуйчо й и художник любител, докара Софи иняколко други момичета на парти в Психико – спираловидно разположен луксозен квартал, пълен с великолепни къщии посолства. Домакин на купона беше Ник – новата любовнатръпка на Софи, който беше останал сам вкъщи. Родителитему, адвокати с леви убеждения, заминаха за Солун да отстояват правата на местна политическа кампания. През последнитеняколко дни младежите превърнаха изисканата къща със заоблени френски мебели и стари скъпи килими в студентски щаб:правеха плакати, раздаваха листовки, пишеха писма до редакторите на вестници и най-вече разговаряха за възгледите си застраната и в какво би могла да се превърне тя.

След като приятелките на Софи се измъкнаха от задната седалка, обути на бос крак и с кърпи на главите, и изчезнаха задпортата от ковано желязо, Софи се наведе напред между седалките, за да плати на Вангелис. Както винаги, той й отказа.

– Работя до разсъмване. Да дойда ли да ви взема тогава? –каза го с преднамерено безразличие.

В някои нощи, когато тя разлепваше листовки, знаеше, четой се мотае някъде наблизо. Друг път, тъкмо когато се довличаше до портата у дома призори, го виждаше да се прибира отсмяна. Кимваше й, докосвайки шапката си, и внасяше вътре бутилката с мляко, оставена на прага му.

Софи се облегна назад и прибра драхмите в портмонето си.

– Ще ти платя следващия път – примири се тя.

– Това „да“ ли означава? – попита Вангелис. Погледна встраничното огледало, като че ли зад него имаше някой, а послесе обърна към нея в очакване на отговора й.

– Ако ти е на път – каза Софи.

И двамата знаеха, че не е нужно да отговаря на въпроса му.Точен като изгряващото слънце, Вангелис щеше да е край тротоара, стиснал като свирач на бузуки цигара между кутрето ибезимения си пръст. Тя му благодари и го целуна по грапаватанебръсната буза.

Зад тях музиката, идваща от задната градина, се носеше изулицата, примесена с глъчката от възбудени гласове. Въздухътбеше изпълнен с уханието на орлови нокти, толкова сладникав,че Софи го усещаше в гърлото си като глътка вино. Други пристигнаха пеш и с мотоциклети. Красив младеж в кожено яке отвори желязната порта и тя, заедно с останалите, премина презпълния с разцъфнали храсти двор. Трима млади мъже с гъстибакенбарди и блузи поло стояха при портала в дорийски стил ипушеха. Едва когато мина покрай тях и се отправи по осветенатас фенери алея, чу Вангелис да потегля.

Партито беше в разгара си. Навсякъде можеха да се видятжени в миниполи да флиртуват с мъже в опънати по бедратадънки и тесни ризи. Тя съдеше за вълнението, обзело всички, посилната музика, потракването на леда в чашите, изобилието отдуми и хрумвания и по нещо, изпълващо въздуха, за което никойне говореше, но всички усещаха. Секс. Въздухът в двора трептеше от разпалени политически спорове и разгорещени страсти.

Изборите бяха насрочени за идния месец – в края на май. Щешели кралят да ги разреши? Една жена с голямо яркочервено цвете,втъкнато в деколтето на роклята, настояваше, че той няма да гостори. Тя отпиваше на малки глътки от питието си през сламка,а двама младежи, застанали пред нея, енергично кимаха с глави.

На задната веранда на къщата телата на хора, които Софи неможа да разпознае, се поклащаха плътно притиснати едно в друго. Проби си път през радостно чуруликащите момичета, едваоцеля, минавайки през още едно каре мъже, и беше почти насилаповлечена да танцува от нисък настоятелен студент по право сбуйна, къдрава коса.

Ник. Къде е Ник? Връзката им не беше съвсем потайна, ноне беше и особено открита. Две години по-голям от нея, тойбеше завършил семестриално химия и сега възнамеряваше да

учи медицина в чужбина. Но дори и да беше още редовен студент, пътищата им нямаше да се пресекат, защото тя учеше френска филология. Софи не знаеше как точно прекарва времето си,защото се срещаше с него най-вече посред нощ. Беше го забелязала на няколко студентски митинга и се бяха запознали официално, когато демонстрираха ден след ден в центъра на Атина,изразявайки подкрепата си за министър-председателя ГеоргиосПапандреу. Физическото им привличане беше толкова силно, чея караше да се чувства неловко, когато се докосваха, подобнона привидно сдържани, но разгонени котки. Първия път, когатоя докара с колата до дома й и я целуна пред сводестата порта на

двора, тя изпита желание да го замъкне на терасата на покриваили в леглото си. Вместо това се прибра вътре сама и не можада заспи дълго време. Две нощи по-късно се измъкна тайно отдома, срещна се с него в един парк и там, на лунна светлина сеоттадоха на първичните си страсти.

В повечето случаи се срещаха в групи и по-късно се измъкваханезабелязано поотделно, за да са заедно, след като тя уж вече себеше прибрала вкъщи. Това едва ли можеше да се нарече връзка.Не беше сигурна, че имат връзка и дори дали изобщо я иска.Сексът беше вплетен в обществения им ангажимент, който каточе ли се беше разпрострял и в леглото. Понякога, когато правехалюбов, тя си го представяше как говори по митингите, а когато

го виждаше да говори на тях, в някои случаи не можеше да избегне мисълта как тялото му се извива над нея.

В гостната една групичка се беше събрала около младеж,който танцуваше зембекико. Един студент дрънкаше на китара, а друг на бузуки, докато хората наоколо пиеха вино и ракияот големи бокали и малки чашки, които вероятно се пазеха заспециални случаи. Няколко души се бяха събрали около малъкроял, но на него не свиреше никой.

– Ник те търси – каза й едно русокосо момче.

Тя усетиприятна тръпка, че я смятат за толкова близка с домакина, отпусна се и се отдаде на веселбата, уверена, че той ще я намери.Софи тръгна през голямата, грижливо подредена градина.

Поредица фенери хвърляха призрачна светлина върху лицатана хората. Приближи малък бар в ъгъла, където братовчедът наНик, Лукас, който си беше дошъл за Великден, се наливаше севтино на вид жълто уиски, примесено с бучки лед.

– Какво да ти донеса? – попита той.

Тя огледа бутилките на бара.

– Каквото пиеш ти – отвърна Софи.

Той посегна към уискито, но после като че ли размисли и й наля чаша червено вино.

– Донесох го от Франция – каза Лукас.

Бяха разменили по няколко думи при запознанството импреди три вечери, когато той пристигна. Тя най-после съзрявъзможност да го разпита за Франция, но преди да успее, еднаподобна на нимфа млада жена го хвана за ръката, повдигна сена пръсти и му зашепна нещо в ухото. Светлокестенявата й права коса беше толкова дълга, че стигаше почти до подгъва наневъзможно късата й рокля от мек плат в индийски десен. Лукас се засмя, стисна рамото на Софи и й пожела приятно прекарване на партито. После твърде решително тръгна да прекосява претъпкания двор, хванал момичето за ръка.

На Софи Ӝ се прииска да викне след него: – Почакай! Не ситръгвай!

Беше се почувствала добре в негово присъствие. Припомниси, че е братовчед на Ник, по-голям от него. Беше чувала достаза Лукас, но дали той знаеше нещо за нея? Мъжете споделят лиси подробности от най-интимните си преживявания? Когато Ник й разправяше за Лукас, това беше повече поток от най-различнифакти, често пъти твърде незначителни, но винаги с известнадоза роднинска гордост. Софи знаеше, че Лукас е следвал в Щатите, в университета Корнел, завършил е в Париж и сега работеше във фирма за архитектурни проекти в Лион. Двамата с Никпушеха един и същ сорт тютюн за ръчно свивани цигари. Лукасго беше научил как да ги свива.

Обаче Софи се сдържа и влезе вътре. По средата на трапезарията имаше голяма маса от тиково дърво. Столовете бяха наредени покрай стените и група студенти изготвяха бюлетин. Бяхаразхвърляли страниците му върху масата и се взираха в тях катогенерали, планиращи война. Навсякъде по масата се виждаха винени и кафени чаши, пепелници, препълнени с фасове, и черупки от шамфъстък. Онази доза официалност, която обикновено сеусещаше в помещението, временно липсваше.

Тя се присъедини към една групичка и веднага започна разговор. Докато изказваше мнението си за мястото, на което дабъде поставена една статия, написана от нея във връзка с предстоящите избори, Ник се появи и плъзна ръка около кръста й,като ги наблюдаваше как работят.

– Здравей – поздрави той. Целуна я по устните – страстно,подканващо. Софи си даде сметка, че за пръв път публично показват връзката си. – Добре изглежда.

Следващите няколко часа пиха, танцуваха и тя се наслаждаваше на бляскавата вечер. Където и да се намираше Ник, Софиусещаше присъствието му – под огромното старо смокиноводърво, под асмата или когато танцуваше заедно с други средтълпата. Въпреки че се смесваше с танцуващите и флиртуваше смомичета, които го гледаха с многообещаващи погледи, Ник винаги отново я намираше. Софи се чувстваше странно наелектризирана от тази ревност. Харесваше й това отдръпване и сближаване, само по себе си един вид танц. Преди приятелките й да й кажат, че отиват в нощен клуб в Кипсели, тя улови погледа наНик и той й даде знак да го последва. Промъкнаха се през гъстиялабиринт от лози и кайсиеви дървета, заобиколиха къщата и сеозоваха при една вита стълба.

Обстановката в спалнята на Ник изглеждаше изключителноспартанска в сравнение с нейната, която беше пълна с всевъзможни неща. Скрин с огледало, бюро и легло от махагон, застлано сизбелели ленени покривки. Върху рамката на леглото беше преметнат тъмночервен халат, а на голямото бюро в ъгъла имашеспретнато подредени купчини книги. Въпреки че беше късно,партито все още беше доста шумно, а една група от малко по-възрастни гости, може би приятели на Лукас, се бяха събралиоколо голям огън в далечния край на задната градина. КогатоНик разтвори капаците на прозорците, отраженията на пламъците заиграха по лицето му. Сега бяха само двамата. Софи изхлузи

обувките от краката си и свали през глава роклята. Ник я наблюдаваше, застанал близо до прозореца, но после се приближи къмнея. В тъмнината двамата отново се отдадоха един на друг така,като че ли вършеха нещо тайно. Стараеха се да не вдигат шум,движенията им бяха предпазливи, съсредоточени, изпълнени сжелание.

Внезапно чуха мъжки викове. Предположиха, че просто сана някои от по-упоритите гуляйджии и това е врява от вторияпристъп на запоя в късната нощ. После чуха остър писък. Небеше радостен, а отчаян, и накара Ник да вдигне глава. Последвалият изстрел го накара да скочи като животно, попаднало в оживено улично движение, и след секунди беше на тъмната тераса.

Почти едновременно навличаше ризата и панталоните си, докатопоглеждаше през перилата. Софи се облече и бързо го последва.Отначало настъпи изненадваща тишина, като тактоветемежду по-бавната част на концерт и по-бързия и по-шумен финал. После се чуха гласове, тропот на стъпки и паническо припалване на мотоциклетни двигатели. Хаос.

Ник я накара бързо да се наведе и й даде знак да го последвав спалнята на родителите му, която гледаше към улицата. Не запалиха лампата и погледнаха през прозорците.

В предната градина нахълтаха войници с пушки и завиха задкъщата. Софи и Ник наблюдаваха в мълчание как нахълтват ощевойници. Ник се отправи към стълбите, готов да изтича долу, ноСофи го сграбчи за ръката и го спря.

– Вестниците, листовките – викна той. – Всичките нещавърху масата.

– Твърде късно – каза Софи. Чуха шумове, идващи не самоотдолу, но и откъм улицата. – Покривът. Ще можем да видимкакво става там. – Тя го повлече към задната тераса. За разликаот дома й в Халандри, тук нямаше стълба, осигуряваща лесендостъп до покрива, затова Ник грабна един стол и стъпи на него,за да й помогне да се качи на покрива. После се покатери следнея. Двамата пропълзяха по равния покрив до предната част накъщата, легнаха един до друг и погледнаха надолу в двора. Видяха слисани как слагат белезници на някои от приятелите ими ги набутват в покрити камиони, чиито двигатели ръмжаха заплашително в нощта, а други от компанията се опитваха да сепрехвърлят през оградата. Софи понечи да се изправи, но Никя спря.

– Не се надигай – каза той, обвил раменете й с ръка. – О,господи! – прошепна Ник. – Родителите ми…

– Какво за родителите ти? – попита Софи. Собственият й глас я изплаши.

– Родителите ми, всичко.

Може би бяха дошли за родителите на Ник, но тълпата отрадикално настроени брадати студенти в дънки и студентки вминиполи, които бяха заварили вместо тях, се беше оказалаистински удар. А и семейството му не беше единственият набелязан обект. В една къща по-надолу по улицата много ламписветеха, като че ли запалени в момент на необяснимо нехайство.

Фаровете на колите осветяваха още мъже с черни барети. Улицата беше заприщена от голям камион и няколко джипа, натъпканис още войници. Мъж и жена с белезници на ръцете и по пижамибяха наблъскани в голяма черна кола. Автоколоната потегли испря отново по-нататък по улицата. Придвижването й ставашепредпазливо, методично и същевременно с безразличието на пощальон, който минава от врата на врата. Крещяха, крещяха колкото им глас държи. В далечината се чу хрипкав, припрян лайна куче. Излая още веднъж, последва бърз изстрел и то млъкна.

Софи забеляза таксито на Вангелис през една пресечка и изведнъж изпита желание да побегне.

– Трябва да се прибера у дома. Трябва да вървя.

– Ти си луда – каза Ник. – Никъде не можеш да отидеш.

– Ела с мен – рече тя. – Трябва да се измъкнем оттук. – Знаеше, че Ник няма да я пусне да тръгне сама.

– Не мога да напусна. Моля те, почакай. Остави ме да помисля за минутка.

Обаче Софи не знаеше колко дълго можеше да чака Вангелис и дали в къщата нямаше още войници. Мисли, мисли, подяволите, кой има време да мисли? Тя се хвърли върху Ник, сякаш беше обхванат от пламъци, и силно го притисна. Преди дауспее да я хване, притича до задната част на покрива, спусна сена терасата и оттам по металната вита стълба, която водеше доопустошената, празна градина. Огънят в нея още тлееше.Реши, че ще е най-добре да се прехвърли през бетонната стена в съседния двор. Не знаеше кой може все още да се спотайвапред външната порта или вътре. Не за пръв път се измъкваше

скришом от къщата на Ник, макар че по-рано това се беше налагало от внезапното, неочаквано пристигане на родителите, а нена войници. Оттам можеше да стигне до улицата, където чакашеВангелис. В далечината се чуха още викове.

Събра смелост и се втурна към задната стена. Докато секатереше по нея, си одраска коляното. Скочи от другата страна, приземи се несръчно и хукна през двора на съседите къмвъншната порта. Тя изскърца и издрънча при затварянето иСофи изтръпна, но бързо се отдалечи.

Насочи се към ъгъла, където беше забелязала Вангелис, норязко спря, когато надолу по улицата, на която стоеше таксито,видя военен джип и барикада. Фаровете на таксито бяха изгасени, но тези на джипа светеха и заради блясъка им Софи не можеше да разбере какво става. Приклекна зад един жасминов храств мига, в който военен камион избоботи по улицата.

После един войник отвори вратата на джипа и даде знак нахората вътре. Те се появиха и на Софи й се стори, че забелязасред тях Вангелис, но не беше съвсем сигурна. Един по единзадържаните, някои от които само допреди минути участваха впартито, бяха прехвърлени в камиона и откарани. Двамата останали войници седнаха на предните седалки на джипа и изгасихафаровете. Обаче лунната светлина продължаваше да осветява

лицата им и Софи си помисли, че изглеждат по-млади и по-объркани от онези, които бяха отведени. Единият сведе главанад волана, а другият на седалката до него разтърка очи.

Внезапно я заля толкова силно усещане за вина, че тялото язаболя. Представи си жената на Вангелис заспала, очакваща тойда се прибере на разсъмване. Сега й се прииска да се върне приНик, но самата мисъл да влезе отново в двора я изплаши. Напред, напред. Идеята да се мъкне по улицата като краставо кучеявно също не беше добра. Очевидно тези войници имаха причина да нахълтат в къщата на Ник. А дали пък партито не бешенякакво непланирано отклонение, една възможност?

Надяваше се Ник да е останал на покрива и се проклинаше,че не беше сторила същото. Двамата войници продължаваха да семотаят недалеч от нея, макар да не бяха и наполовина толкова нащрек, колкото Софи. И все пак. Ами ако са я видели? Прехвърлитежестта си на другия крак и приклекна още по-ниско зад храстите. Да отиде пеш до дома си в Халандри не беше невъзможно,въпреки че щеше да й отнеме много време. Или пък да се опитада махне на някое такси. Нямаше нищо в себе си. Портмонето й беше останало върху бюрото на Ник. Запита се дали някой гобеше намерил, беше го пребъркал и беше прибавил името й внякакъв списък. Шофьорът запали двигателя на джипа и потеглисъс същата бързина, с която се бяха появили. Единственото свидетелство за присъствието им беше малката барикада. Можешеда я заобиколи и да се върне у Ник. Въпреки това Софи реши, четрябва да премисли, преди да действа.

Ами ако те я чакаха у Ник? Ами ако са се върнали и са гонамерили на покрива? Измъкна се от храстите и притича до таксито на Вангелис. Може би той също се криеше някъде наоколо. Може да не го беше видяла сред групата. Стъклото на колата беше свалено наполовина и тя дръпна дръжката на вратата.

Беше отворена. Пропълзя на задната седалка, легна на нея ипокри студените си голи крака с жилетката на Вангелис. Когатосе върнеше, тя щеше да го чака. Не можеше да си позволи да сипредстави друг изход.


Събития

пвсчпсн
  12345
6
789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

» Най-продавани