Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Въглен в пепелта

Въглен в пепелта

Автор: Сабаа Тахир

Преводач: Деян Кючуков

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Дата на издаване:Май 2015

ISBN:978-954-28-1709-3

Страници:432

Корична цена:15 лв.


Империята на Воините е най-могъщата военна сила в познатия свят.Армиите ѝ смазват всяка съпротива, благодарение на по-добрите си оръжия и безмилостните си войници. Завоеванието, което слага началото на империята, е държавата на  Книжниците – някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след пет века робство.

Лайа е обикновено  момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат ѝ. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да ѝ помогнат. В замяна се съгласява да бъде изпратена като шпионин в крепостта, където се обучават най-страховитите имперски воини - Маските. Ако се окаже полезна и намери ценна информация, брат й ще бъде спасен.

В същата крепост Елиас Валерий планира да дезертира след дипломирането си. Въпреки, че е наследник на един от най-могъщите имперски родове, жестокостта на Воините му е чужда и единственото, което желае е свобода. Плановете му се променят, когато е обявено,че по силата на древен закон, следващият император ще бъде избран измежду четиримата най-добри ученици в крепостта. Елиас е един от тях.

Скоро Елиас и Лайя ще разберат, че техните съдби се преплитат и изборите им ще променят

съдбата на самата Империя.

Глава2

 

ЕЛИАС

 

 

 

 

Ден 1

 

До изгрев-слънце дезертьорът ще е мъртъв.

Дирите му сноват като на ранена сърна из прахта на ката- комбите на Сера. Тунелите са го изтощили. Тук долу горещият въздух е твърде тежък, мирисът на смърт и гнилост – твърде близък.

Когатопопадамнаследите,виждам,чесаоставенипредине повече от час. Стражите вече са ги надушили. Ако има късмет, клетникътщеумреповременапреследването.Аколине...

Не мисли за това. Скрий раницата. Измъквай се оттук.

Черепите изхрущяват, когато натиквам пълната с храна и вода торба в една от стенните крипти. Хелене здравата ще ме насоли, ако види отнякъде как се отнасям с мъртвите. Но от другастрана,акоизобщонаучизащосъмтукдолу,осквернява- нето на гробници ще е най-малката є грижа.

Нотянямаданаучи.Неидокатонестанетвърдекъсно. Усещам убождане на вина, но бързо го прогонвам. Хелене е най-силната личност, която познавам. Ще се справи и без мен.

За стотен път се озъртам през рамо. Тунелът е безлюден. Дезертьорътводивойницитевобратнапосока.Нознам,чебез- опасносттаеилюзия,накоятонебивадасеосланям.Работейки бързо, струпвам костите обратно пред отвора на криптата, за да прикрия следите си. Сетивата ми са нащрек за всичко извън рамките на обичайното.


Оставамисамоощеединден.Единденнапараноя,промък- ване и спотайване. Един ден до завършването. И после ще съм свободен.

Докато подреждам черепите, горещият въздух се помества като мечка, пробуждаща се от зимен сън. През зловонния дъх натунеласепрокрадвамириснаснягитрева.Разполагамсамо с две секунди, за да се отдръпна от криптата и да коленича, оглеждайкиземята,сякаштърсяследи.Послетясеозовавазад гърба ми.

– Елиас? Какво правиш тук долу?

– Не си ли чула? Има избягал дезертьор. – Вниманието ми продължава да е приковано към прашния под. Под сребърната маска, покриваща лицето ми от челото до брадичката, то би следвало да е непроницаемо. Но Хелене Артурия и аз сме пре- карали заедно почти всеки ден от четиринайсетте години обу- чение във военната академия Блекклиф, тъй че вече си знаем и кътните зъби.

Тямезаобикалябавноиазнадзъртамвочитеє,бледосини като топлите води на южните острови. Маската седи върху ли- цето ми отделна и чужда, скриваща както чертите, така и емо- циите ми. Но тази на Хел е прилепнала като сребърна втора кожаиаззабелязвамлекатабръчицавърхучелотоє,когато сенавежда. Спокойно,Елиас,повтарямси. Типростотърсиш дезертьор.

– Той не е идвал насам – казва тя. Прокарва ръка по ко- сатаси,сплетенакактовинагивстегнат,сребристорусвенец.

– Декс тръгна с отряд наемници от северната наблюдателница, по източното разклонение на галерията. Мислиш ли, че ще го хванат?

–Нямашансдасеизплъзне.–Неуспявамдаприкрияогор- чениетовгласасииХеленемеизглеждастранно.–Проклетият му страхливец – добавям. – Както и да е, защо си будна? Не си на дежурство тази сутрин. – Предварително съм се уверил, че е така.

– Заради проклетите барабани – махва с ръка тя. – Събу- диха всички.


Барабаните. Разбира се. Вдигнали са среднощна тревога заради дезертьора.Всички в бойна готовност. Тя навярно е решила да се присъедини към гонитбата и Декс, моят взводен командир, є е казал в каква посока съм тръгнал. Дори не му е направило впечатление.

–Реших,чебеглецътможедасеенасочилнасам.–Ставам и се отдалечавам от мястото на раницата, уж за да надзърна в друг тунел. – Но май съм сбъркал. Най-добре ще е да настигна Декс.

– Колкото и да ми е неприятно да го призная, ти рядко гре- шиш. – Хелене скланя глава настрани, усмихва се и аз отново усещамоназивина,откоятомеприсвиваподлъжичката.Тяще побеснее, щом разбере какво съм сторил. Никога няма да ми прости. Все едно. Вече си решил. Няма връщане назад.

Тя докосва прахта по земята със светла, опитна ръка.

– Досега дори не бях виждала този тунел.

Капчица пот се търкулва по шията ми, но аз не обръщам внимание.

– Горещ и смрадлив, като всичко тук долу. –Хайде, да вървим,искамдадобавя,нотоващеевсееднодаизпишавърху челотоси,чекроянещо.Затоваскръствамръцеисеоблягамна стената на катакомбата.

Бойнотополеемоятхрам.Тананикамсинаумтозинапев, на който ме е учил дядо ми. Според него той изострял съзна- ниетотака,кактоточилотоостристоманата.Върхътнамечае моят свещеник.Танцът на смъртта е моята молитва.Убий- ственият удар е моето освобождение.

Хелене се взира в размазаните отпечатъци от стъпките ми и някак успява да ги проследи до криптата, където е скрита ра- ницата ми, до черепите, струпани пред отвора. Става подозри- телна и въздухът помежду ни изведнъж се напряга.

Проклятие.

Трябвадаотвлекавниманиетоє.Докатоместипогледмеж- думенистената,аззапочвамлениводаобхождамсочитялото є.Тяевисокапочтиметъриосемдесет,спетнайсетсантиметра по-нискаотмен.КатоединственаженакурсанткавБлекклиф,


стройната є, силна фигура, облечена в прилепналата черна униформа,винагиепривличалапоглединаобожатели.Самоаз не съм сред тях. Познаваме се от твърде дълго за това.

Хайде,забележиколкопохотливотегледам.Забележи и ми се разкрещи.

Продължавамдаязяпамкатотоку-щослязълоткорабамо- ряк и тя вече отваря уста, за да ме направи на пух и прах. Но после отново обръща глава към криптата.

Аковидираницатаиразкриеплановетеми,сменесвърше- но. Дори да не иска, според имперския закон ще трябва да ме докладва, а тя винаги е играла по правилата.

– Елиас...

Подготвямлъжатаси.Простоискахдасеизмъкназаден- два,Хел.Трябвашемималковремедасисъберамислите.Не исках да те тревожа.

ДУМ-ДУМ-дум-ДУМ.

Барабаните.

Несъзнателно си превеждам неравния такт на съобщение- то, което той носи. Дезертьорът е заловен. Всички курсанти незабавно да се явят на централния плац.

Стомахът ми се свива. Една наивна част от мен се е на- дявала беглецът да успее да се измъкне от града.

– Е, бързо се справиха – казвам. – Трябва да вървим. Насочвамсекъмглавниятунел.Кактоиочаквам,тяпое-

ма след мен. Хелене по-скоро би си избола едното око, откол- кото да не се подчини на пряка заповед. Тя е истински Воин, по-лоялен на Империята, отколкото на собствената си майка. КактоподобаванаистинсказавършващаМаска,епрегърна- ламототонашколатадосърцетоси: Дългътпредивсичко,до смърт.

Чудясекакволибиказала,акознаешеистинскатапричина да се шляя из тунелите.

Чудя се как ли би приела моята омраза към Империята. Чудясекаквобисторила,акооткриеше,ченай-добриятє

приятел се кани да дезертира.

„С „Въглен в пепелта” Сабаа Тахир ни показва светлината в мрака, надеждата в един свят на отчаяние и човешкия дух, достигащ до величие в трудни времена.”
Брандън Сандерсън
 
 
Въглен в пепелта блести, гори и излъчва топлина – книга, красива като огън.“
Huffington Post
 
Мрачна, жива, сложна и романтична!
MTV.com
 

 

 

 

 

 


Събития

пвсчпсн
   1234
567891011
12131415161718
1920212223
24
25
262728293031 

» Най-продавани