Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Течна дружба 2

Течна дружба 2

Автор: Иво Инджев

Дата на издаване:Юни 2014

ISBN:978-954-28-1533-4

Страници:552

Корична цена:16 лв.


Ако заглавието озадачава някого, то вероятно не е запознат с книгата „Течна дружба”, посветена от автора през 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ, и между двата уж вечно влюбени през вековете народи. Не става дума само за игра на думи. „Течната дружба” е краткия отговор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Европа. Потокът от суровини, особено течните, от който България е по-зависима от бившата си колониална владетелка повече от която и да е друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределя съдбата ни на държава, която не може да се откъсне от руската орбита. В новата книга на Иво Инджев ще прочетете за нивото на „течната дружба“, измервано по дни за периода 2011–2014 г.; за трагедията на таврийските българи, избягали от СССР и настигнати от Червената армия в България; изповедта на оцелял таврийски българин, национално известен с фалшифицираното си българско име; какво стои зад намека за сибирската връзка, направен от уволнения министър Трайчо Трайков; за номерата на „Газпром“ за гарантиране на руския газов монопол в България; за българската ръка в руската примка около украинския врат и много други.

Съдържание

Въведение с поглед назад

Първа глава

Колко дълго бяхме свободни от съветско-рускатахватка на Петата колона?

Втора глава

Хиляди (таврийски) българи попаднахавъв въртопа на „течната дружба“

Трета глава

Шистовият блицкриг на Русиясрещу България 2011–2012 г.

Четвърта глава

2012–2013: България на две моретамежду шистовото поражение и мниматаядрена победа

 Пета глава

Два референдума, един подстрекател

Шеста глава

Българските изводи от Руския аншлус

Послеслов

 

Въведение с поглед назад

Ако заглавието озадачава някого, то вероятно е поради това, чене е запознат с книгата „Течна дружба“, посветена от авторапрез 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между Българияи Русия, между СССР и НРБ и между двата уж вечно влюбенипрез вековете народа.

Не става дума само за игра на думи. „Течната дружба“ екраткият отговор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Европа. Потокът от суровини, особено течните, от койтоБългария е по-зависима от бившата си колониална владетелкаповече от която и да било друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределясъдбата ни на държава, която не може да се откъсне от рускатаорбита дори и в момент, когато агресивната политика на Путинвъв и срещу Украйна доведе неговата империя до наистина небивала международна изолация.

Няколко години след официалното оповестяване на световната комунистическа кончина в нашата страна изведнъж бешерегистриран рязък скок на вноса на енергосуровини, предимноприроден газ, нефт и горива. Накъде потекоха те?

Тежката енергоемка индустрия от съветски тип, създаденабез мисъл за ефективността на производството и за опазване наприродата от замърсяване, береше душа в новите пазарни условия под разбираемо опечаления поглед на невинните жертви, останали без работа. И изведнъж при този огромен срив на потреблението на фабриките, свикнали на държавно разточителство, отРусия започнаха да прииждат огромни количества горива.

Беше започнала войната в бивша Югославия. ООН наложиембарго на оръжейните и други доставки за воюващите страни.България на думи и по документи беше „за“, но на практика сепревърна в гара разпределителна на контрабандата по трасето Москва–София–Белград в откровено нарушение на поетитемеждународни ангажименти.

От тази контрабанда в особено големи мащаби, каквито могат да бъдат организирани само с участието на властите на тритедържави, отчисленията от надценките (надхвърлящи в пъти себестойността на контрабандните стоки, плащани от крайния потребител) отидоха в джобовете на организираната престъпносту нас. „Благодарност“ за днешната ѝ неизтребимост дължим наонова време, когато с „братската помощ“ на т.нар. голям брат сесдобихме с неизлечим и в днешно време тумор, рожба на „течната дружба“.

Българската организирана престъпност, наричана по митингите за краткост „мафия“, едва ли има точно фиксиран рожденден. Но е сигурно, че ни е „подарък“ от Русия. С любов (къмконтрола над страната ни)!

Хайде да си „поговорим“ на българско-руски език, за дапокажем, че не сме никакви русофоби, за каквито ни определятрусофилите, на които е нужен враг и го намират в лицета на българите, несъгласни с преклонението пред всичко руско порадиединствената причина, че е руско.

Става дума за българско-руски език в почти буквалния смисъл („почти“, защото през вековете е претърпял промени).

Днес той еднозначно се нарича руски. Руски учени обаче, както ще се уверите, обясняват с аргументи и факти, че 55 на сто отруския език се състои от старобългарски думи и на практика дорипоставят под съмнение самия термин „руски език“. Защото притакъв (дис)баланс на езиковата генетика рожбата трябва да бъдесмятана за това, което е: руският език е всъщност старобългарски.

Вероятно това твърдение щеше да прозвучи шовинистичноот страна на един българин, ако не произхождаше от лабораторията на руската наука. Руски учени обръщат внимание на еднанеизвестна за милионите руснаци и българи молекула в океанаот лъжи, митове, манипулации и руско-съветски шовинизимъм,налаган през вековете.

С митовете и лъжите по трасето на „течната дружба“ българските оръжия са слаби срещу съветско-руския пропаганденмастодонт. Него може да го заболи само от руски стрели, пуснати от честни хора, каквито за щастие в Русия има. Не че мастодонтът от това дава признаци за отстъпление, но съпротиватае важна!

Припомням, преди да цитирам „откритието“ за българскияпроизход на руския език, един пример за успех на тази съпротива в неравната битка срещу митовете за „течната дружба“.Десетилетия наред раболепната българска подчиненост наруските лъжи за жертвите в Руско-турската война 1877–1878 г.повтаряха папагалски абсурдното твърдение за 200 000 хиляди руски войници, загинали за свободата на България побългарските земи в онзи сблъсък, когато цялата руска армия

на Балканите в онази военнна кампания надхвърля малко над180 000 щика.

Същата лъжа за точно това количество кръв се лееше катомед от устата на русофилските ни политици като президентаГеорги Първанов. И как не – пред вратите на самия храм „Св.Александър Невски“ в София лъжата за въпросните 200 000загинали руски воини за нашата свобода рекламираше рускияхарактер на самия храм. Беше изписана на пано с информацияза желаещите да се осведомят набързо за най-важния факт отисторията, посочен пред вратите на най-голямата православнацърква в България.

Трябваше обаче в София да дойде един руски историк и дакаже истината, за да изчезне след това тихомълком „туристическата атракция“, която преувеличаваше красотата на рускотострадание заради България в мащаби, в каквито и най-наглататуристическа агенция не си позволява да мами зарибяваните туристи относно прелестите на предлаганата от тях услуга.

Цитирам не за първи път фактите, съобщени в София от почтения руски учен Степан Кашурко.В книгата си „Триста години руска сянка над България“ авторът Милчо Спасов цитира ръководителя на Международнияобществен център за издирване „Подвиг“. Ето какво казва Кашурко:

 

От състав 185 000 войници и офицери през тази война убитите са 15 567 души, а общо загиналите (включително от болести и рани) са 22 391.

 

Както виждате, грубо казано, около десет пъти е преувеличаван дебитът на пролятата по българските земи руска кръв(доколко е именно руска при разнородния състав на имперската войска и при участието на румънците с решаващ принос заспасяване на руската армия от унизителен разгром край Плевен,това е друг въпрос).

Що се отнася до характера на Руско-турската война, малцина са се изказвали по този въпрос по-яростно от вождоветена българския комунизъм. Правят го в угода на Сталин, койтоим нарежда да заклеймят като българи руския царизъм (термин,употребяван и до днес с козируване към пропагандната линия наСталин от българските историци, когато няма как да отрекат някоя руска „беля“ – тогава тя престава да бъде руска, а се превръщав „царска“).

Ето какво пише високопоставеният български комунист Васил Коларов в СССР по лична заръка на Сталин през 1935 г. поповод публикуването на архивите на Азиатския департамент:

 

Публикуваните документи от царските архиви разкриватистинското лице и действителните мотиви на така наречената „освободителна мисия“ на царска Русия по отношениена българския народ, получил национална полунезависимост врезултат на Руско-турската война от 1878 г. Създаванетона „независимо“ българско княжество трябвало да послужисамо като прикритие и етап от завладяването от Русия наподстъпите към Константинопол по западния бряг на Черноморе. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квази независима държава, катопускало в ход всички средства на азиатско-византийскатадипломация – от масова корупция и подкупи на политическигешефтари и армейски офицери до организирането на военнибунтове и държавни преврати, до вербуване на убийци и отстраняване на пречещите на плановете му държавни дейцив България.

 

И още едно припомняне в същия дух: Благоев и Кирков заруския царизъм.

 

Димитър Благоев:

Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателствои национална катастрофа. Защото русофилите, плувайкибезогледно във водите на руската дипломация, неизбежно ифатално правят от България едно сляпо и послушно оръдиев ръцете на руската завоевателна политика на Балканите.

 

Георги Кирков (Майстора):

Съществува една отлична перспектива за застрашените отруския царизъм балкански народи – създаването на независимадържава Украйна, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави.

 

Като става дума за жертви и пролята кръв (рамо до рамо сруснаците, които обаче се правят, че не са чували за това), етоедна доста по-пълноводна от руската кървава диря у нас. Това ечисто българска река от кръв, за която по русофилско-съветскалиния „не е прието“ да се говори у нас. До такава степен, чепрактически няма представителен паметник за тези българскижертви и до ден днешен в България, платила кървав данък – впъти по-ужасен от кръвнината на руснаците в тяхната 9-а поредна война срещу Турция, разиграна по българските земи вкрая на XIX век.

Ето как журналистът Калин Манолов по повод на антибългарските изблици на руснаци и русофили в интернет относно съветския паметник в центъра на София е обобщил в блога си непризнатата не само от СССР, но и от самата (днешна!) Българияжертва на българите за общоевропейските усилия да бъде сразеннационалсоциализмът (или „фашизмът“, ако им е по-удобно надругарите съветофили) в Европа.

„Тъй като руснаците няма да го разберат, едно уточнение зане по-добре информираните по темата българи.Според членовете на подписаното на 28 октомври 1944 г.в Москва Споразумение за примирие между България и СССРбългарското правителство поема разходите на Българската армия за участие в Отечествената(?!) война, плаща репарации,възстановява имущество на победилите страни – съюзници,реституира изнесените ценности и материали от СССР, Гърция,Югославия, редовно изплаща парични суми в българска валутаи предоставя стоки, средства и услуги, които могат да потрябватна съюзното (съветското) главно командване за изпълнение нанеговите функции. От страна на България във войната участватнад 350 000 души.

Даваме 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени. А като се съберат цифрите по отделните параграфи, се получава колосалната сума от 133 280 719 447 лв. разходи по участието на България във войната срещу хитлеристка Германия. Теса направени за по-малко от 9 месеца – септември 1944 – май1945 г. За ориентация: по официални данни целият националендоход на България за 1945 г. възлиза на 141,8 млрд. лв. Приходната част на бюджета е 43 млрд. лв., т.е. дали сме 40 000 жертвии сме платили три бюджета за съмнителното удоволствие през1944 г. съветската армия да ни „освободи“. Точка по въпроса. Соще едно допълнение – приносът на България в успешните операции срещу Германия в района на Югоизточна Европа.

Участието ни улеснява концентрирането на съветски войски в близост до Моравската долина иподстъпите към Белград,спестява на Трети украински фронт необходимостта да покриесектор от 300 км, а в сраженията при Драва – Соболч Първа българска армия разгромява елитни германски части.“

А ето и обещаните доказателства за българския произход наруския език, оповестени от руски учени, които нищо чудно дабъдат заклеймени като русофоби от българските русофили.Съзнателно оставям текста в оригинал, с което също искамда подкрепя тезата за българските корени на днешния относително разбираем за нас без превод руски език – нали самите русофили толкова обичат да сочат близостта на нашите племена, некаведнъж и аз се съглася с това!

 

http://reconkista.ru/russkiy-yazyik-dialekt-bolgarskogo/

 

Всем известен избитый постулат московской имперско-исторической „науки“, что русский язык является наследником, так называемого, древнерусского языка, а украинский ибелорусский языки являются его же побочными продуктами,которые возникли из-за существенных иностранных, в первуюочередь, польских влияний.

На самом же деле, эту сентенцию целиком отрицают научные факты, которые, к сожалению, известны лишь узкомукругу специалистов-лингвистов.

Вот, к примеру, что говорит доктор филологических наук,ведущий научный сотрудник Российской государственнойбиблиотеки, профессор Татьяна Миронова: в современномрусском языке более 55 процентов слов – церковнославянские.

И грамматика у нас общая, процентов на 70. Большинство изнас даже не догадывается, что говорит на чистом церковнославянском, используя привычные слова и обороты.Ей вторит профессор В. Троицкий: по исследованию лингвистов 55 процентов русского языка восходит к церковнославянскому.

А вот, что по этому поводу говорит Церковь. ЕпископИларион (Алфеев): „Церковнославянский язык отличается отрусского только некоторыми грамматическими формами, семантикой отдельных слов и словосочетаний, особенностямисинтаксиса, который в славянском языке чаще всего копирует

греческий синтаксис, и небольшим количеством слов (несколько десятков), отсутствующих в современном русском языке. На освоение этого материала требуется не так уж многовремени и сил.

Для тех, кто не знает, следует объяснить, что церковнославянский язык возник на основе древнеболгарского путем переводов на него с греческого Библии и других религиозных книг,осуществимых славянскими просветителями Кириллом и Мефодием в IX веке, но, в целом, это фактически – древнеболгарский язык.

Вот, к сравнению, примеры из живого болгарского языка:наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам,ругая; разписка, дописка, преработка, сказка, доклад, ужас,данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, склад, випуск, недостатък; усърден, сложен, способен,опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небрежен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен,

преждевременен, произволен, недосегаем, умел; непременно,даже, вероятно, съблюдавам, занят, обязателен, удовлетворявам, сторонник, давление, съставление, ослабление, укрощение, основаване, съставяне, изследване, затъмнение, заседание, събрание, известие, отличие, условие, участие, събитие,съчувствие, качествен, свойствен, естествен, веществен;учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам, учител, спасител, създател, читател, възпитател, просветител, доброжелател.

Эта лишь маленькая часть, тех слов, которые являютсяобщими, как в русском, так и в болгарском языках. При этом,нужно отметить, что современный болгарский весьма отличается от староболгарского. А вот современный русский истароболгарский имеют большое сходство!

И так, основываясь на заключениях учёных можно смелоконстатировать тот факт, что русский язык, по меньшеймере, процентов на 55 – это СТАРОБОЛГАРСКИЙ!

Касательно остальной части слов в русском языке. Вот,к примеру, мнение представителя Совета федерации РФ отправительства Калужской области Валерия Сударенкова:– Достаточно взять словарь Ожегова – сказал В. Сударенков – и посмотреть на букву „а“. Там 900 иностранных слов,

теперь уже ставших русскими, ибо как мы сегодня обойдемся без слов: „абажур“, „авиация“, „автобиография“, „автомат“, „агония“ и так далее. Это только на одну букву. А есливзять весь словарь, то найдем десятки тысяч слов, которыестали русскими.

Возникает, вполне логичный вопрос: Может ли язык, имеющий в своём составе более 55 процентов слов из ДРУГОГОязыка, а также десятки тысяч слов тоже иностранного происхождения, называться САМОСТОЯТЕЛЬНЫМ ЯЗЫКОМ?

Да обобщя: по минимална оценка на руските специалистипоне 55 на сто от съвременния руски език има старобълски произход и 70 процента граматическо сходство с него.

Да сте чули някога някой руски деец да е изразил ако не гореща, то някаква благодарност, каквато непрекъсната се изискваот нас? Не сте. Няма такъв случай. Уверен съм, защото щеше

да се разчуе от собствената им пропаганда, която или щеше дараздуе новината до небесата с цел да корумпира и без това податливото на сълзливост българско обществено мнение, или обратното: щеше яростно да го заклейми като предателство срещуруския патриотизъм. Силната любов и омраза поне със сигурност е нещо, което ни родее с руснаците, но чак пък с технияфанатизъм в това отношение не можем да се мерим.

Може да съм пропуснал и съм готов да си понеса порицанието, ако е така. Но при цялото си старание не мога да си спомня по какъвто и да било повод в частен разговор или публичносъветски другар да е нарекъл който и да било българин „велик“(при това основателно, а не като сълзливо подмазване в името на„течната дружба“).

Ето защо е интересно да се види, че това чудо е възможно,но при условие че става дума за бивш съветски гражданин, противник на комунизма, както ще видите от един цитат от книгата„Тя се казваше Татяна“ на Виктор Суворов.

Книгата му е посветена на военното учение с кодово название „Снежок“ през септември 1954 г. на полигона Тоцк, когатосъветските военни за първи път взривяват атомна бомба с реаленефект върху (свои) хора, готвейки се за атомна война. Бомбата ехвърлена от съветски самолет, прекопиран през Втората световнавойна от американския му прототип Б-29, създаден от българскиконструктор. И понеже това си е кражба, СССР така и никога неказа едно „благодаря“, че българин е първоизточникът на тяхнатакрадена авиационна гордост (а в България беше забранено да сегордеем със сънародник, работил не за СССР, а в САЩ).

 

Виктор Суворов пише:

През Втората световна война в САЩ е създаден Б-29 – най-мощният стратегически бомбардировач за онова време. Създаден е под ръководството на великия авиационен конструктор Асен Джорданов6. (Много сме талантливи славяните!)

През войната американците бомбардират Япония, понасят загуби, по различно време по пет Б-29 по различни причини кацатпринудително на територията на Съветския съюз. ДругарятСталин не връща тези самолети на своя съюзник Чичо Сам.

Самолетите са интернирани: имаме мирен договор с Япония,спазваме неутралитета, не можем да нарушим договора, такаче до края на войната няма да върнем самолетите на Америка.

При желание бихме могли да ги върнем дори като знак наблагодарност за четиристотинте хиляди най-добри на светавоенни автомобила, без които победите на Червената армиящяха да са невъзможни...

Междувременно самолетите са разглобени. По заповед надругаря Сталин Туполев започва да ги прекопира. ДругарятСталин някак си пропуска, че интернираните самолети небива да се разглобяват. И че след войната е редно да се върнатна собствениците им.

Ние свято спазваме международните закони.

Само докато ни е изгодно обаче.

Така че Б-29 е прекопиран, наречен е Ту-4 и съветската промишленост започва серийното му производство...

Б-29 е върхът на развитието на бойните самолети с бутални двигатели...

Ерата на реактивните самолети започва през Вторатасветовна война. В момента когато Туполев хваща молива, зада повтори онова, което е създадено под ръководството навеликия българин, самата идея за тежък бомбардировоч с бутални двигатели вече е мъртва.

 

А какво да кажем за подаръка под формата на (старо)българския език, станал основа на руския? Говорим не за друго, а заруския език. За великия руски език, както обикновено го наричатсамите руснаци и българските русофили. Това е същият език,който при виртуалното посегателство срещу неговата употреба вУкрайна от страна на бързо отказалите се от тази идея украински

опозиционери моментално се превърна в аргумент за агресиятана Путин срещу Украйна. „Език мой, враг мой“ оживя по парадоксален начин като мото на една великоруска агресия срещу„малоруснаците“, както в Русия обичат да наричат отвисоко украинците.

Възможно е да се намерят примери през вековете, когатоедна агресия да е обоснована с езикови аргументи, но в XXI век,дори и да има исторически прецедент, въоръжаването на режимана Путин с този казус бели – повод за война – е сред най-яркитедоказателства за ирационалността на руската политика на свършените факти от позицията на военното превъзходство, отдавназаклеймена като недопустима тактика в уреждането на международни спорове.

Забележителното по отношение на напрежението, създадено по този начин във и около Украйна, е, че то извади на показрезултатите от дългогодишната, вековна улегналост на митоветеза Русия в българските глави. Кризата около Украйна онагледиза самите нас спора за ориентацията ни именно в момент, когатоукраинската свада по оста Изток–Запад прерасна в руска намеса в защита на нейните си големи, ядрено въоръжени имперскиправа. И без инструментариума на статистиката е ясно, че достатъчно много българи реагираха автоматично, почти атавистичновече на страната на големия побойник...

Наясно ли сме, че разделението на българите минава по линията на отношението към Запада и противостоящия му в лицетона Русия Изток?

И с какви „подаръци“ Русия поддържа и развива това статукво в най-новата ни история. Това са подаръците на данайцитеза техния троянски кон в Европа.

 

 

Още от автора


Събития

пвсчпсн
     12
345
6
789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

» Най-продавани