Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

След Бог

След Бог

Автор: Ричард Докинс

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Деница Трифонова

Преводач: Деян Кючуков

Превод от:английски

Дата на издаване:Октомври 2019

ISBN:978-954-28-3023-8

Страници:280

Корична цена:17.9 лв.


„Нищо не доказва еволюцията по-добре от оцеляването на религиозната вяра. Вярата нагледно демонстрира, че човекът продължава да е страхливо, недоразвито същество, което за ужасява от смъртта и мрака.”

Кристофър Хичънс, автор на „Бог не е велик”

 Вярата в безброй богове е съпътствала човечеството през хилядолетията. Тази вяра се предава с лекота от родителите,  държавата и обществото на децата, които са беззащитни пред внушението, че конкретният бог на мястото, на което са се родили, съществува и е истинският. Ричард Докинс, най-известният хуманист на планетата, обаче разбива мита, че вярата в кой да е от боговете е нужна. И показва колко смислен, достоен и морален може да е животът след Бог.

Големите въпроси намират своя отговор не в религията, а в науката. В дванайсет кратки, забавни и информативни глави Докинс описва как животът се е развил без създател. Той застава открито срещу твърдения, които векове наред са приемани без замисляне или под принудата на силата. Вярвате ли в Бог? В кой точно? Библията наистина ли е добрата книга? Вярата прави ли хората по-добри един към друг?

Вглеждайки се отблизо във фактите, а не във фантазиите, „След Бог” учи да мислим самостоятелно по най-важните теми на нашето време.

 Част първа

Сбогом на Бог

 1.

Толкова много богове!

 

Вярвате ли в Бог?

Но кой бог?

В хода на историята по света са били почитани хиляди божества. Политеистите дори са вярвали в по няколко наведнъж (theos на гръцки означава „бог“, а poly – „много“). Вотан (или Один) бил върховният бог на викингите. Други техни божества включвали Балдур (бога на светлината), Тор (бога на гръмотевиците със страховития му чук) и неговата дъщеря Труд. Имало и женски божества, като Снотра (на мъдростта), Фриг (на майчинството) и Ран (на морето).

Древните гърци и римляни също били политеисти. Техните божества, също като викингските, били много човекоподобни, с присъщите на хората страсти и емоции. Гръцките богове имали по-късни римски еквиваленти, които изпълнявали същите функции, като например Зевс (римския Юпитер), гръмовержец и повелител на небесата, Хера (Юнона), негова съпруга; Посейдон (Нептун), бог на морето; Афродита (Венера), богиня на любовта; Хермес (Меркурий), пратеникът на боговете, носещ се с крилатите си сандали; Дионис (Бакхус), бог на виното. Сред основните религии, оцелели до наши дни, хиндуизмът също е политеистичен, с хиляди божества.

Безчет гърци и римляни вярвали, че техните богове са истински – отправяли им молитви, принасяли им в жертва животни, благодарели им за хубавите неща и ги обвинявали за бедите. Откъде сме сигурни, че не са били прави? Защо вече никой не вярва в Зевс? Дори да не знаем точната причина, уверено можем да кажем, че вече сме „атеисти“ по отношение на тези стари божества („теист“ е човек, който вярва в бог(ове), а „атеист“, както личи по отрицателната представка „а“ – такъв, който не вярва). Имало е време, когато римляните са твърдели, че ранните християни са атеисти, защото не вярват в Юпитер, Нептун и останалата дружина. Днес използваме думата по-скоро за хора, които не вярват в никакви божества.

Аз, както предполагам и вие, не вярвам в Юпитер, нито в Посейдон, Тор, Венера, Купидон, Снотра, Марс, Один или Аполон. Не вярвам и в древноегипетските Озирис, Тот, Нут, Анубис или брат му Хор, за когото, подобно на Исус и много други божества по света, се твърди, че бил роден от девица. Нито във вавилонските богове Хадад, Енлил, Ану, Дагон или Мардук.

Не вярвам в Анианву, Маву, Нгай или някой от слънчевите богове на Африка. Нито в Била, Гноуи, Уала, Вуриупранили, Караур или някой от слънчевите богове на австралийските аборигенни племена. Не вярвам и в множеството келтски богове и богини, като ирландските Етайн, богинята на слънцето, и Елата, богът на луната. Не вярвам и в китайската водна богиня Мазу, нито в Дакуага, бога-акула от Фиджи, или в Илуянка, хетския дракон на океана. Не вярвам в никой от стотиците небесни богове, речни богове, слънчеви богове, звездни богове, лунни богове, богове на жътвата, огъня, горите… толкова много богове, че свят да му се завие на човек!

Не вярвам и в Яхве, бога на евреите, но е много вероятно вие да вярвате, ако сте отгледан като евреин, християнин или мюсюлманин. Еврейският бог е бил възприет от християните, а също така (под арабското име Аллах) и от мюсюлманите. Християнството и ислямът са издънки на древната еврейска религия. Първата част от християнската Библия е чисто юдаистична, а Коранът, свещената книга на мюсюлманите, също е частично заимстван от еврейските писания. Тези три религии – юдаизмът, християнството и ислямът, често са определяни като „авраамически“, тъй като могат да се проследят до митичния праотец Авраам, почитан също като родоначалник на еврейския народ. Ще се спрем по-подробно на него в една от следващите глави.

И трите религии се наричат монотеистични, защото последователите им твърдят, че имат един бог. Казвам „твърдят“ по няколко причини. Яхве, днешната върховна фигура – когото поради това ще изписвам с главна буква, „Бог“, – започва скромно, като племенно божество на древните израилтяни. Според вярванията им той се грижел за тях като за свой „избран народ“. (Благодарение на една историческа случайност – възприемането на християнството като официална религия на Римската империя от Константин Велики през 312 от н.е., Яхве днес е почитан по целия свят.) Много съседни племена също имали собствени божества покровители, които според тях им давали закрила. Макар израилтяните да тачели своя Яхве, това не означавало непременно, че отричат боговете на другите племена, като например Баал на ханаанците; те просто смятали, че Яхве е по-могъщ. А също, както ще видим по-късно, и извънредно ревнив – горко на онзи, когото хванел, че се заглежда по други богове.

Монотеизмът на днешните християни и мюсюлмани също е доста съмнителен. Така например те вярват в зъл „дявол“, наричан Сатана (в християнството) или Шейтан (в исляма). Той се подвизава и под редица други имена, като Велзевул, Лукавия, Принца на мрака, Нечестивия, Белиал, Луцифер. Не го наричат бог, но го разглеждат като притежаващ богоподобни сили и водещ, заедно със своите сили на злото, титанична битка срещу добрите сили на Бога. Религиите често заимстват идеи от своите предшественици. Идеята за космическа война между доброто и злото вероятно води началото си още от зороастризма – ранна религия, основана на учението на иранския пророк Заратустра, която оказва влияние върху авраамическите религии. Зороастризмът е дуалистичен мироглед, при който добрият бог Ахура Мазда се намира в постоянен конфликт с олицетворяващия злото Анхра Майню. По света и досега се срещат зороастрийци, особено в Индия. Това е още една религия, която не изповядвам, а навярно и вие също.

Едно от най-странните обвинения, хвърляни срещу атеистите, особено в Америка и ислямските държави, е, че се кланят на Сатаната. Естествено, те вярват в злите божества не повече, отколкото в добрите. Само религиозни хора могат да допускат, че Сатаната съществува.

И в други отношения християнството също граничи с политеизма. Да вземем например идеята за „Отец, Син и Свети дух“, или за божието триединство. През вековете са се водили немалко разгорещени диспути как точно да се тълкува тя. Звучи като формула за вкарване на политеизма в монотеистичен калъп. Човек разбираемо би го нарекъл тритеизъм!

Ранното разцепление в историята на християнството на Източноправославна и Римокатолическа църква до голяма степен се дължи на спора дали Светият Дух „изхожда“ (каквото и да значи това) само от Бог Отец или от Отца и Сина. Това действително са теми, на които теолозите посвещават време и сили.

Що се отнася до майката на Исус, Мария, то за католиците тя е богиня по всичко, освен по име. Те отричат божествената є същност, но все пак є се молят. И вярват в „непорочното зачатие“. Според тях всички ние сме „родени в грях“, дори малките бебета, които наглед са твърде невръстни, за да съгрешават. Но Мария (а съответно и Исус) представляват изключение. Цялото останало човечество е наследило грехопадението на Адам, първия човек. Всъщност той изобщо не е съществувал, така че няма как да го е извършил. Но теолозите не се притесняват от подобни дребни детайли. Католиците вярват още, че Мария, вместо да умре като всички останали, със своето „успение“ се е възнесла в небесата. Изобразяват я като „Царица на небето“ (или дори „Царица на вселената“!), с малка коронка, закрепена върху главата. Всички тези неща сякаш я правят не по-малко божествена от някое от хилядите индуистки божества (за които самите индуисти впрочем твърдят, че са само различни въплъщения на един и същи бог). Ако гърците, римляните и викингите са били политеисти, то същото следва да се отнася и за католиците.

Католиците се молят също на отделни личности – мъртви мъже и жени, канонизирани като светци от църквата. Папа Йоан Павел II е извършил 483 такива канонизации, а новият папа, Франциск, цели 813 в един-единствен ден. За много от светците се счита, че притежават специални умения, поради което към тях си струва да се отправят молитви от определени групи хора или за определени цели. Свети Андрей е покровител на търговците на риба, Свети Бернвард – на архитектите, Свети Дрого – на собствениците на кафенета, Свети Гумар – на дървосекачите, Света Лидвина – на кънкьорите на лед. Ако ви е нужно търпение, някой ревностен католик може да ви посъветва да се помолите на Света Рита от Каша. Ако вярата ви е разклатена, пробвайте Свети Йоан Кръстни. Ако сте душевноболен, най-добрият ви избор е Света Димфна. Болните от рак обикновено се обръщат към Свети Перегрин. Ако сте си изгубили ключовете, Свети Антоний е вашият човек. Да не забравяме и ангелите, които биват от различен ранг, като се започне от най-високостоящите серафими, мине се през архангелите и се стигне до вашия личен ангел пазител. И тук католиците ще отрекат, че ангелите са богове или полубогове, а също ще възразят, че всъщност не се молят на светците, а само искат от тях застъпничество пред Бог. Мюсюлманите също вярват в ангели, както и в дяволи, които наричат джинове.

Не мисля, че има особено значение дали ще наречем Дева Мария, ангелите и архангелите богове, полубогове или нито едно от двете. Да търсим разлики между тези понятия, е все едно да спорим дали горските феи са по-различни от самодивите.

Дори вие да не вярвате във феи и самодиви, твърде вероятно е да сте възпитани в една от трите авраамически религии – юдаизма, християнството или исляма. Аз например съм закърмен с християнството. Ходил съм в християнско училище, а на 13-годишна възраст съм миропомазан като член на Англиканската църква. На 15-годишна възраст се отказах от християнството окончателно по следните причини. Още към деветата си година бях съобразил, че ако родителите ми бяха древни викинги, щяха да вярват в Один и Тор. Ако бяха елини, щяха да се молят на Зевс и Афродита. Дори в наши дни, ако бях роден в Пакистан или Египет, щях да считам, че Исус е бил само пророк, а не Божи син, както проповядват християнските свещеници. Ако пък бях от еврейско семейство, все още щях да чакам Месията, отдавна обещания пратеник, вместо да вярвам, че Исус е бил този пратеник, както преподаваха в християнското ми училище. В зависимост от това къде са отрасли, хората подражават на своите родители и се кланят на бога или боговете на съответните страни. Но тези вярвания взаимно си противоречат, така че няма начин всичките да са верни.

Ако едно от тях е правилно, защо да е тъкмо онова, на което те учат в родината ти? Не е нужно да си особено саркастичен, за да възкликнеш: „Колко забележително, че почти всяко дете следва религията на родителите си, а тя, по някаква случайност, всеки път е правилната религия!“. Винаги ме е дразнело да слушам как лепват на невръстните създания етикети от сорта на „католическо дете“, „протестантско дете“ или „мюсюлманско дете“, макар те да са още твърде малки дори да говорят, камо ли да хранят религиозни предпочитания. На никой не му минава през ум да говори за „деца социалисти“ или „деца консерватори“, макар това да е също толкова абсурдно. По същата логика не бива да говорим и за „деца атеисти“.

Хората, които не са религиозни, се наричат с различни имена. Мнозина предпочитат да избягват думата „атеист“, дори ако не почитат никакво божество, и просто казват: „Не можем да сме сигурни, няма откъде да знаем“. Тези хора често се наричат „агностици“. Терминът, произлизащ от гръцките думи за „незнаещ“, „без знание“, е въведен от Томас Хенри Хъксли, приятел на Чарлз Дарвин и известен като „булдога на Дарвин“ заради ревностното отстояване на възгледите му, докато самият Дарвин бил прекалено срамежлив, зает или болен, за да го стори сам. Някои хора, считащи се за агностици, смятат, че вероятността да има или да няма бог е горе-долу еднаква. Според мен това е доста мекушаво твърдение и смятам, че Хъксли би ме подкрепил. Ние не можем да докажем, че феите са измислица, но това още не означава, че шансовете за съществуването им са 50:50. По-практичните агностици казват, че макар да не са сигурни, намират съществуването на бог за слабо вероятно.

Друга категория личности не вярват в конкретни божества, но продължават да хранят идеята за „някаква висша сила“, „чист дух“, креативен разум, за който не знаем нищо, освен че е създал вселената. От тях може да чуете реплики от рода на: „Не вярвам в господ (вероятно имайки предвид авраамическия Бог), но все трябва да съществува нещо отвъд, нещо повече от онова, което виждаме“.

Част от тези личности се определят като „пантеисти“ и са леко мъгляви в дефиницията на своите вярвания. От тях може да чуете неща като „Моят бог е във всичко“, „Моят бог е природата“ или „Моят бог е вселената“. А също „Моят бог е дълбоката мистерия на всичко, което не разбираме“.

Великият физик Алберт Айнщайн е използвал думата „Бог“ най-вече в последния смисъл. Това коренно се различава от същество, което слуша молитвите ти, чете най-съкровените ти мисли и опрощава (или наказва) твоите грехове – все свойства, приписвани на авраамическия Бог. Айнщайн категорично е заявявал, че не допуска съществуването на бог, вършещ което и да било от тези неща.

Други хора се наричат „деисти“. Те не вярват в никое от хилядите назовани с имена божества в човешката история, но все пак вярват в нещо малко по-конкретно от пантеистите. Например в креативен разум, който е сътворил вселената, задвижил е цялото мироздание в началото на времето и пространството, а после е скръстил ръце и не е свършил нищо повече. Просто е оставил всичко да се случва в съответствие със законите, създадени от него. Неколцина от бащите основатели на Съединените щати, сред които Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, са били деисти. Подозирам, че ако бяха живели след Дарвин, а не през XVIII век, щяха да са атеисти, но не мога да го докажа.

Ако някой се определя като атеист, това не значи, че може да докаже липсата на богове. Строго погледнато, няма как да се докаже, че нещо не съществува. Ние не знаем с положителност, че няма богове, така както не знаем и че няма феи, самодиви, елфи, таласъми, леприкони или розови еднорози. Не можем да докажем, че Дядо Коледа, Великденският заек или Феята на зъбчетата са измислица. Има безброй неща, които човек е способен да си фантазира. Философът Бъртранд Ръсел дава следния занимателен пример: „Ако аз заявя, че има порцеланов чайник, кръжащ в орбита около слънцето, вие няма как да оборите твърдението ми“. Но фактът, че нещо няма начин да се опровергае, не е достатъчна причина да му вярваме. Строго погледнато, всички би следвало да бъдем агностици по отношение на порцелановите чайници, но на практика ние сме а-чайнистици. Можем да бъдем и атеисти по същия начин, както сме а-феисти, а-самодивисти, а-еднорозисти и а-всичко-което-може-да-ви-хрумнисти.

Дори теоретично да не сме способни да опровергаем милионите плодове на въображението, ние не вярваме в тях. И докато някой не ни даде причина да го сторим, дори не се затормозяваме да мислим върху тях. Такъв е подходът ни към Тор и Аполон, към Ра и Мардук, към мистериите на Митра и вуду магията. Защо не направим още една крачка и не мислим по същия начин за Яхве или Аллах?

По-горе споменах „докато някой не ни даде причина“. Е, много хора изтъкват причини да се вярва в един или друг бог. Или в някаква неназована „висша сила“ или „креативен разум“. Следователно редно е да разгледаме тези причини и да преценим доколко са валидни. Ще се спрем на някои от тях в тази книга, особено в Част втора, която е посветена на еволюцията.

По тази огромна тема всичко, което ще кажа засега, е, че еволюцията е неоспорим факт: ние сме близки братовчеди на останалите примати, малко по-далечни братовчеди на маймуните, доста по-далечни братовчеди на рибите и така нататък.

Мнозина вярват в своя бог или богове заради Библията, Корана или друго свещено писание. Настоящата глава навярно вече ви е подготвила да се усъмните в подобна причина за вярване. Има толкова много различни религии. Откъде сте сигурни, че тъкмо писанието, с което вие сте възпитани, е вярното? А ако всички останали са грешни, кое ви кара да смятате, че и вашето също не е грешно? Мнозина от четящите тези редове може да са възпитани с една конкретна книга, християнската Библия. Следващата глава ще е именно за нея. Кой я е написал и каква причина има да се вярва, че казаното в нея е вярно.

 

Още от автора


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112
13
1415
16171819202122
23242526272829
3031     

» Най-продавани