Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Синдикът в производството по несъстоятелност по Търговския закон

Синдикът в производството по несъстоятелност по Търговския закон

Автор: Нели Маданска

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Дата на издаване:Септември 2016

ISBN:978-954-28-2123-6

Страници:360

Корична цена:24 лв.


Синдикът заема ключово място в системата от органи на  несъстоятелността. На практика в института на синдика се концентрират най-важните аспекти на производството по несъстоятелност, които засягат длъжника и широк кръг трети лица. Поради това отговорът на спорните въпроси относно синдика често е отговор на спорните въпроси относно несъстоятелността като цялостен институт.

Монографията представя резултатите от първото цялостно и комплексно изследване на правното положение на синдика в контекста на съвременното позитивно право. Резултатите от подобно изследване дават ключ за разрешаване на усложненията в производството по несъстоятелност, свързани с участието на синдика, като например: прекратяват ли се правомощията на синдика при постановяване на решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ; легитимирани ли са кредиторите да поискат вписване на данни за синдика в търговския регистър; длъжни ли са да се застраховат временният и служебният синдик; кой поема разноските за синдика при отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност; прилага ли синдикът служебно погасителната давност във фазата по предявяването на вземанията; как се процедира при пропуск на синдика да приеме вземане, подлежащо на служебно приемане; как следва синдикът да съобрази промените в титуляра и размера на задълженията при сметката за разпределение  и много други.

 СИНДИКЪТ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН

 

ПРЕДГОВОР

Настоящият труд представя резултатите от изследването на правното положение на синдика като специфичен институт на търговската несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е правно средство за осъществяване на универсално принудително изпълнение върху имуществото на търговеца, който не е в състояние да изпълнява паричните си задължения. Основните и най-съществени положения относно несъстоятелността са установени в Търговския закон, при изрично предвидено субсидиарно приложение на Гражданския процесуален кодекс. Затова измененията на законодателството относно търговскоправните субекти и относно гражданското съдопроизводство, съпътствани от развитието на теорията и практиката в тeзи области, се отразяват съответно върху институтите на търговската несъстоятелност. Наслагват се нови и традиционни разрешения, възниква конкуренция на норми и тълкувания. Този ефект намира проявление и при фигурата на синдика, който се назначава в един сравнително начален етап от развитието на процедурата – с решението за откриване на производство по несъстоятелност, а дори и по-рано, като предварителна обезпечителна мярка. Изданието е отговор на необходимостта от цялостно и комплексно изследване на правното положение на синдика, каквото не е правено в контекста на съвременното позитивно право. Резултатите от подобно изследване дават ключ за отговор на разнообразните теоретични и практически въпроси, които поражда участието на синдика в производството по несъстоятелност. Те също така задават посоката, в която да се усъвършенства регламентацията на производството по несъстоятелност като цяло, в това число относно участниците в процедурата и взамодействието между тях.

При определяне на непосредствения предмет на изследване са отчетени сложният и многостранен характер на института на синдика, централната му роля в производството по несъстоятелност и разнородното естество на произтичащите от това въпроси. В тази връзка, а и за да се достигне достатъчна степен на задълбоченост, детайлност и изчерпателност, границите на проучването са поставени така, че да обхванат завършен институт, но без анализът да се разпростира върху всички аспекти на правното положение на синдика. Това насочва фокуса на изследването преди всичко към общата правна рамка, уреждаща правното положение на синдика, която се съдържа в Глава четиридесет и втора на Търговския закон „Органи и управление на масата на несъстоятелността“[1]. Анализът отчита, че поради сложния и многофазен характер на производството по несъстоятелност, норми относно синдика намират систематично място и в други раздели на Част четвърта ТЗ, при уредбата на фазите на производството. За целите на настоящото изследване, конкретното проявление на функциите на синдика в отделните фази на производството по несъстоятелност се коментира като източник на аргументи, подкрепящи или опровергаващи тезите, изразени във връзка с изследването. Подобен подход при анализа е необходим, тъй като в института на синдика се пресичат най-съществените въпроси, възникващи в отделните фази на производството по несъстоятелност. В този смисъл синдикът се разглежда в два аспекта. От една страна, статиката на института – условия, изисквания и предпоставки за упражняване или за загубване на качеството синдик, основни права и задължения и видове отговорност, които гарантират законосъобразното поведение на синдика. От друга страна, анализира се и динамиката на института, намираща израз в осъществяването на функцията на синдика, в упражняването на правомощията, в реда и начина, по който синдикът прилага процедурите, изпълнява указанията на съда или решенията на органите на масата на несъстоятелността. Разглеждат се материалноправните и свързаните тях процесуални въпроси. Съобразен е интердисциплинарният характер на отделни елементи от правното положение на синдика. Въпросите относно назначаването, освобождаването, правата и задълженията на синдика се коментират в контекста на целта и принципите на производството по несъстоятелност. Така се прави опит да се подчертае водещото значение на основните принципи на производството за осигуряване на единство и безпротиворечивост при тълкуването и прилагането на нормите на несъстоятелността. Извън вниманието на анализа остават данъчните, социално-осигурителните и други подобни аспекти от правното положение на синдика, които са предмет на регулиране от други клонове на правото. Не се разглежда и синдикът, назначаван в специални производства по несъстоятелност, по смисъла на чл. 612 ТЗ, каквито са банковата несъстоятелност, несъстоятелността на застраховател и на юридическо лице с нестопанска цел.

Трудът има за цел да представи подробен, систематизиран и релевантен анализ на актуалното състояние на института на синдика, който да запълни празнотата, породена от недостатъчната разработеност на научния проблем, както и да принесе полза за българското нормотворчество и правоприлагане. Поради това основно внимание в разработката е отделено на мястото на синдика в производството по несъстоятелност според действащото национално право. Правната уредба, съдържаща се в ТЗ и други свързани с него нормативни актове, е отправна точка на изследването. Същевременно е отчетено значението на нормите на международното право, както и ефектът от присъединяването на Репубрика България към Европейския съюз, което доведе до обогатяване на българския правен ред с нормите на правото на ЕС. Така източниците на правото на синдика се очертават като логическа и йерархически подредена система от национални нормативни актове и „надграждащите“ ги норми на международното право и пряко приложимото право на ЕС. Настоящото изследване черпи изводи и от това богатство от връзки и взаимодействия между отделните елементи от уредбата на синдика.

За установяване на точния смисъл на действащите норми при нормативния анализ, за преодоляване на неяснотите и празнотите и формиране на научни изводи е използвано съчетание между системния, логическия и отчасти сравнителноправния и историческия подход. Анализирана е относимата съдебна практика, в т.ч. – практиката на Съда на ЕС и ЕСПЧ. Извършена е и съпоставка за съответствие на уредбата на синдика по ТЗ с водещи световни модели – Закон-модел на УНСИТРАЛ, Принципите на Световната банка и Принципите на ЕБВР. В тази връзка работата си поставя за цел да изведе важните дискусионни въпроси, които поставя практическото приложение на уредбата на синдика, както и да предложи подход за разрешаването им, съобразен със съвременните модели и тенденции в развитието на института.

Тезите, изразени в проучването на правното положение на синдика, са защитени в рамките на процедурата за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ от автора.

 

 

 



[1] Органите на масата на несъстоятелността са лица или групи от лица, на които законът възлага функции и правомощия по отношение опазването, попълването, осребряването и разпределението на масата на несъстоятелността. Те са посочени в Гл. 42 ТЗ – синдик, комитет на кредиторите и събрание на кредиторите.

Още от автора


Събития

пвсчпсн
    123
45678910
11121314151617
181920212223
24
252627282930 

» Най-продавани