Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Съдебното следствие в наказателния процес

Съдебното следствие в наказателния процес

Автор: Десислава Петрова

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Дата на издаване:Декември 2016

ISBN:978-954-28-2125-0

Страници:426

Корична цена:22 лв.


С настоящия монографичен труд за първи път у нас се прави цялостен анализ на съдебното следствие в наказателния процес. Разглежда се както неговата обща характеристика, така и правилата за провеждане на съдебното следствие и за извършване на доказателствената и другата процесуална дейност на този етап във всички стадии на процеса и с оглед на всички правила – общи и обосени.

В труда са разгледани и анализирани редица решения на ЕСПЧ, значителен брой решения на българския съд и са отправени препоръки за подобряване на възприетите у нас практически прийоми и препоръкиde lege ferenda.

Монографията е с подчертано практическа насоченост. Съдържа научни и научно-приложни резултати, които отговарят на актуалните нужди от усъвършенстване на законодателството и практиката. Трудът е подходящ както за студенти, така и за практикуващи юристи.

 

 СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

Глава първа. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

§ 1. Понятие за съдебно следствие

§ 2. Съдебното следствие като самостоятелен етап на съдебното заседание

§ 3. Съпоставка между съдебното следствие и досъдебното разследване

Глава втора. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО

§ 1. Предявяване на обвинението в съдебната фаза на процеса

§ 2. Общи постановки за реда за провеждане на съдебното следствие

§ 3. Ред за извършване на съдебните следствени действия

3.1. Разпит на подсъдимия. Прочитане на обясненията на обвиняемия или подсъдимия

3.2. Разпит на свидетели. Прочитане на показанията на свидетел

3.3. Разпит на вещо лице. Назначаване на експертизи

3.4. Други съдебни следствени действия

3.5. Прочитане на протоколите и другите документи. Предявяване на веществените доказателства

Глава трета. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В КОНТРОЛНИТЕ СТАДИИ НА ПРОЦЕСА

§ 1. Съдебно следствие във въззивното производство

§ 2. Съдебно следствие в касационното производство

Глава четвърта. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ ПО ДЕЛА, КОИТО СЕ РАЗГЛЕЖДАТ И РЕШАВАТ ПО РЕДА НА ОСОБЕНИТЕ ПРАВИЛА

§ 1. Общи постановки

§ 2. Съдебно следствие по дела, които се разглеждат като бързо и незабавно производство

§ 3. Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция

§ 4. Съдебно следствие по дела за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

§ 5. Съдебно следствие по дела за престъпления, извършени от непълнолетни

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Библиография

Приложения

 

 

 

УВОД

Процесът на съдебно доказване на извършеното престъпление и авторството му винаги е бил основна част от всеки наказателен процес независимо от това в коя историческа епоха се провежда той и какъв тип е този наказателен процес. Конкретните исторически, обществени, социални, управленски, политически и дори религиозни условия са определяли особеностите на процедурата, по която се е развивала съдебната дока­зателствена дейност. Към настоящия момент повечето правни системи регламентират тази дейност, съобразявайки съвременните и общоприети разбирания за справедливост.

От ратифицирането от Република България на Европейската кон­венция за защита правата на човека и основните свободи (обн. ДВ, бр. 80 от 2 октомври 1992 г.) до настоящия момент у нас се провежда интен­зивна съдебна реформа, която сериозно засегна наказателния процес и дори доведе до приемането през 2005 г. на нов Наказателно-процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., в сила от 29 април 2006 г.). Практиката на Европейския съд по правата на човека[1]оказва реши­телно влияние не само в областта на нормотворчеството. Все по-често решенията на съда в Страсбург присъстват в актовете, постановявани от българските съдилища, като в последните години се установи трайна практика тези решения да бъдат прилагани директно от нашия съд. Това мощно влияние засегна всички аспекти на наказателния процес в Репу­блика България и чувствително се отрази върху правилата, по които се провежда съдебното следствие.

В българската правна литература има редица публикации, посве­тени на едни или други институти на съдебното следствие. С настоя­щото изследване обаче за първи път у нас се прави цялостен анализ на съдебното следствие в наказателния процес. За първи път се подлага на изследване доказателствената дейност в съдебната фаза във всички нейни аспекти, във всички стадии на процеса и с оглед на всички правила – общи и особени, по които може да протече наказателното производство.

Необходимостта от самостоятелно научно изследване на съдебното следствие се обуславя не само от липсата на монографичен труд по те­мата, но от редица други фактори. Главните сред тях са влизането в сила и последвалите многобройни изменения и допълнения на новия НПК, практиката на ВКС, сред която се открояват противоречиви и дори про­тивоположни становища по редица въпроси, приемането на някои реше­ния на Конституционния съд, практиката на Европейския съд по правата на човека, приетите нови директиви. Тези фактори обуславят необходи­мостта да бъдат направени съответните научни изследвания, обобщения и анализи, за да се подпомогне както дейността на съответните държавни органи, така и нормотворчеството.

В настоящия труд са разгледани и анализирани редица решения на Европейския съд по правата на човека, като са направени изводи за съответствието на действащото у нас законодателство и съдебна прак­тика. Подложени на изследване са значителен брой решения на българ­ския съд, като там, където е необходимо, са изведени конкретни цитати. Отправени са редица препоръки за подобряване на възприетите у нас практически прийоми и препоръки de lege ferenda.

Актуалността на изследването се определя преди всичко от изклю­чителната важност на съдебното следствие за правилното приключване на процеса. Това е етапът, в който в най-пълна степен се разгръщат всич­ки основни процесуални принципи. Това е етапът, в който се съсредото­чават усилията на страните да докажат своите тези. Качеството на съдеб­ното следствие до голяма степен обуславя разкриването на обективната истина и правилното приложение на закона. Редът за провеждане на съдебното следствие е ярък показател за справедливостта на процеса по смисъла на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ.

Целта на изследването е да се акцентира върху най-важните мо­менти в съдебното следствие, като бъдат обсъдени някои дискусионни в теорията и съдебната практика въпроси, които имат не само теоретич­на стойност, но и практическа значимост, както и да бъдат представени въпроси, които до момента не са били обект на разискване.

Обект на изследване на монографичния труд е съдебното следствие в наказателния процес, което е разгледано от няколко аспекта, обосо­бени в четири глави. В тях последователно са изследвани общата харак­теристика на съдебното следствие, съдебното следствие в първоинстан­ционното производство, съдебното следствие в редовните контролни стадии на процеса и съдебното следствие по дела, които се разглеждат и решават по реда на особените правила по Част пета от НПК.

Монографията не съдържа изследване на особените правила по Гла­ва ХХХ„а“ от НПК за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език. Следва да се отбележи, че раз­поредбите на чл. 395а–395з НПК неправилно са обособени като особе­ни правила. Изводът е верен, тъй като те не предвиждат особен ред за провеждане на производството, а регламентиратспецифични гаранции за правото на защита на лицата, които не владеят български език. Място­то на тези гаранции не е в Част Пета „Особени правила“, а в съответните текстове на НПК, уреждащи правата на обвиняемия и правилата за про­веждане на разпита му.

Извън обсега на настоящия труд остават и особените правила по дела за престъпления, подсъдни на военния съд, тъй като в Глава XXXI от НПК не са предвидени специфики по отношение на реда за провеж­дане на съдебното следствие. Единствената специфика по отношение на съдебното следствие пред военните съдилища е свързана с принципа на публичността и по-конкретно с повечето възможности за неговото огра­ничаване (чл. 409, ал. 1 и 2 НПК).

Съдебното следствие пред специализирания наказателен съд също не разкрива особености. Предвидените в закона специфики се отнасят по-скоро до организацията на наказателнопроцесуалната доказателстве­на дейност и целят постигането на процесуална икономия и максимална бързина при разглеждането и решаването на делата. Съгласно правилата на Глава ХХХI„а“ от НПК при неявяване на свидетел или вещо лице по неуважителни причини същият се довежда принудително за следващия заседателен ден, определен от съда (чл. 411д, ал. 4 НПК). Нормата е им­перативна и подчертава задължението на съда да организира съдебното следствие по начин, който ще осигури разглеждането и решаването на делото в максимално кратки срокове. Ето защо разпоредбите на Глава XXXI„а“ от НПК също не се обсъждат.

Никакви особености по отношение на съдебното следствие не се съдържат в регламента на особените правила по Глава ХХVI от НПК „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия“. Поради това тези правила също не са част от изследването.

Монографичният труд завършва със заключение, което синтезира обема на научното изследване.

Трудът е съобразен със състоянието на нормативната уредба и съдебната практика към 29.02.2016 г.



[1] Всички коментирани решения на ЕСПЧ са достъпни на сайта на Съда – http://hudoc.echr.coe.int/.


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112131415
161718192021
22
23242526272829
3031     

» Най-продавани