Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Реши се

Реши се

Автор: Шерил Сандбърг

Преводачи: Вихра Йомтова , Пламен Кирилов

Превод от:английски

Дата на издаване:Септември 2014

ISBN:978-954-28-1567-9

Страници:264

Корична цена:15 лв.


Какво представлява успехът? И какво означава да бъдеш жена в бизнеса? Наречена от Опра Уинфри, „новият манифест на жените на работното място“, книгата на Шерил Сандбърг Реши се призовава жените да не се страхуват да бъдат лидери и да покажат, че са лидери. Призовава жените да се решат да се отправят към върха. Колко много щяхте да постигнете, ако не Ви беше страх?

Шерил Сандбърг е главен оперативен директор на Фейсбук. Преди да започне работа във Фейсбук, тя е вицепрезидент на глобалните онлайн продажби и операции на Гугъл и началник на генералния щаб на Министерството на финансите в САЩ. Живее в Северна Калифорния със съпруга си и двете им деца. Шерил дарява всички приходи от тази книга за установяването на Lean In – нестопанска организация, която насърчава жените да преследват амбициите си. Приходите се насочват също към други благотворителни организации, които подкрепят жените.

Забременях с първото си дете през лятото на 2004 г. Тогава ръководех онлайн продажбите и операционните групи в Гугъл. Бях постъпила в компанията преди около три и половина години, когато тя едва прохождаше с няколкостотин служители в овехтяла сграда. Към третия месец на бременността ми Гугъл се беше разраснала до многохилядна компания и се помещаваше в кампус с много сгради.

          Бременността ми не беше лека. Типичното за първите три месеца сутрешно неразположение при мен беше всекидневно през всичките девет месеца. Напълнях с почти 32 кг, а за да мога да видя подутите си крака, които напъхвах в два номера по-големи обувки, трябваше да ги качвам върху масичка. Един инженер с особено чувство за хумор от Гугъл обяви, че проектът „Кит“ е кръстен на мен.

          Един ден, след тежка сутрин, прекарана във взиране в тоалетната чиния, трябваше да бързам за важно заседание. Гугъл се разрастваше толкова бързо, че паркирането се превърна в проблем, и мястото, което успях да намеря, беше доста далеч. Затичах се през паркинга. Затичах се е силно казано –  всъщност се тътрех малко по-бързо от обичайното невъобразимо бавно придвижване през бременността ми. Това само усили пристъпите на гадене и пристигнах на заседанието, молейки се от устата ми да излязат само реклами. Същата вечер споделих това със съпруга си Дейв, който ми каза, че в Яху, където той работеше в момента, пред всяка сграда има отделено за бъдещи майки място за паркиране.

          На другия ден измарширувах, или по-скоро се доклатушках до офиса на създателите на Гугъл, Лари Пейдж и Сергей Брин. Двамата обитаваха голяма стая с играчки, джунджурии и дрехи, разпилени навсякъде по пода. Заварих Сергей в ъгъла в асана от йога и заявих, че се нуждаем от паркинг за бременни и то скоро. Той ме погледна и веднага се съгласи, отчитайки, че това досега не му е идвало наум.

          До ден днешен се срамувам, че осъзнах нуждата от паркинг за бременни едва след като преживях болките в собствените си крака. Не трябваше ли като една от жените на най-висока ръководна длъжност в Гугъл да се досетя за това? Но и на мен, както на Сергей, не ми беше  минавало през ума. Сигурно другите бременни са страдали мълчаливо и не са искали да молят за специално отношение. Не им е достигала самоувереност или не са били на достатъчно висока позиция, за да изискат разрешаването на проблема. Присъствието на една бременна, макар и приличаща на кит, в ръководството имаше значение.

          Днес в Съединените щати и в развитите страни жените са в по-добро положение от всякога досега. Дължим го на тези преди нас, жени, които е трябвало да се борят за неща, които приемаме за даденост.

През 1947 г. Анита Съмърс, майката на моя дългогодишен ментор Лари Съмърс, постъпва на работа като икономист в компанията Стандарт Ойл. Когато приема работата, новият ѝ началник казва: „Толкова се радвам, че се съгласихте. Мисля, че получавам същите умения срещу по-малко пари.“ Тя е благодарна и дори се чувства поласкана. По това време се смята за голям комплимент към една жена признанието, че притежава еднакви способности с мъжете. И е немислимо тя да претендира за еднакво възнаграждение с тях.

          Чувстваме още по-голяма благодарност, сравнявайки живота си днес с този на други жени по света. Все още има държави, които отказват на жените основни граждански права. Около 4.5 милиона жени и момичета по света са впримчени в секс търговията с жени1. В Афганистан и Судан, например, момичетата получават много ниско образование или изобщо не са допускани на училище, съпругите са собственост на мъжете си, а често изгонват изнасилени жени от дома, защото са опозорили семейството. Случва се да хвърлят в затвора някои жертви на изнасилване за „морално престъпление“2. В сравнение със сестрите си от тези държави ние сме векове напред.

          Съзнанието обаче, че нещата могат да са по-зле, не трябва да спира опитите да ги променим към по-добро. Когато суфражетките манифестират по улиците или по-късно, когато Глория Стейнъм[1]основава списание Ms,те мечтаят за свят, в който мъжете и жените ще са наистина равноправни. Десетилетия по-късно ние все още примигваме в опит да фокусираме тази мечта.

          Голата истина е, че мъжете все още управляват света. От 195 независими държави само 17 са ръководени от жени4.  Жените заемат само 21 процента от местата в парламентите по света5.



[1]Американска журналистка, активист на феминисткото движение от 60-те и 70-те години –Б. р.


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
2324
25
26272829
30      

» Най-продавани