Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Приказки от планината

Приказки от планината

Автор: Иво Сиромахов

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Милослава Найденова

Илюстрации от: Милослава Найденова

Дата на издаване:Декември 2018

ISBN:978-954-28-2773-3

Страници:140

Корична цена:14 лв.


"Чу се звън на камбанка, духчето стана невидимо и отлетя нанякъде. А горските животни продължиха да се чудят какво е това странно Нещо, което всеки ден се грижи за тях. Само бухалът знаеше, но като истински приятел запази тайната и не каза на никого."

СТРАХЛИВИЯТ ПРИНЦ

 Преди много, много години живял един принц, на име Мики. Той бил най-страхливото дете на света. Плашел се от всичко.

                Още щом се събудел сутрин, започвал да вика:

-              Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! На одеялцето ми е кацнала една муха. Сигурно иска да ме изяде. Ела, да ме спасиш от нея.

Майка му – кралица Фортензия фон Дубенбубен - идвала и прогонвала мухата.

Мики обличал дрешките си и сядал да закусва, но след малко пак почвал да пищи:

-              Мамо-о-о! Мамо-о-о-о! По стената пълзи едно паяче. Предполагам, че иска да ме грабне в пипалата си и да ме отнесе някъде.

Кралица Фортензия фон Дубенбубен хващала паячето и го отнасяла навън.

След закуска принц Мики излизал да си играе в градината. Там имал люлка и пързалка, по която много обичал да се катери. Но и в градината постоянно се появявали животинки, от които той ужасно се страхувал.

-              Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! – викал страхливият принц. – Ела да видиш какво страшно нещо има тук. С черупка и с рога!

-              Това е охлюв, миличък – обяснявала му кралица Фортензия фон Дубенбубен. – Той е добричък. Няма да ти направи нищо.

-              Да, бе! – викал принц Мики. – Знаеш ли колко лошо ме гледа? Сигурен съм, че иска да ме ухапе. Моля те, махни го оттук.

Кралицата вземала внимателно охлюва и го премествала в лехата с лалетата.

Принц Мики се страхувал и от врабчетата. Щом видел врабче, веднага се разпищявал:

-              Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! На брезичката кацна едно врабче, което ще ме грабне и ще ме отнесе в гнездото си. Много ме е страх от него.

                А врабчето отлитало, уплашено от виковете на принца.

                Принцът се страхувал най-много от котки. Когато видел някоя котка да се разхожда наблизо, направо се разтрепервал.

-              Мамо-о-о! Мамо-о-о-о! – викал Мики. – Тука има една котка. И ми вика “мяу”. Според мен на котешки език “мяу” означава, че ще ме изяде.

                Когато видел мравки, принцът изпадал в ужас.

-              Мамо-о-о! Мамо-о-о! – крещял той. – Мравките искат да ме хванат и да ме отвлекат в мравуняка си. Виж колко са много!

                Принцът бил толкова страхлив, че се плашел дори от цветята. Когато цъфнели лалетата и зюмбюлите в градината, той започвал да вика:

-              Мамо-о-о! Пом-о-о-ощ! Тук са се появили някакви странни цветя, от които много ме е страх...

                Един ден на поляната пред двореца дошъл огромен дракон. Със страшна муцуна, жълти очи и големи, остри зъби. Ръмжал зловещо.

                В това време принц Мики си играел на пързалката. Чул, че някой ръмжи отвън и изтичал да види какво става. Излязъл пред портите на замъка и видял дракона.

-              Кой си ти? – попитал Мики.

-              Аз съм най-страшният дракон. Ако не ми дадете всичкото си злато и скъпоценности, ще пусна огън от ноздрите си и ще запаля целия замък. Аз съм много страшен и ще ви унищожа.

-              Чакай малко! – казал принц Мики, влязъл в замъка, отишъл в стаята си, взел дървения си меч и се върнал при дракона.

-              Хайде да се бием! – казал Мики.

-              Не те ли е страх от мен? – попитал драконът.

-              Защо да ме е страх? – казал Мики. – Не си муха, не си паяк, не си охлюв, не си врабче, не си мравка. Хайде да се бием!

                И двамата почнали да се бият. Драконът изригвал огън от ноздрите си, но Мики успял да го прободе с дървения си меч в крака. Отворила се рана, от която закапала зелена драконска кръв.

-              Ти ме победи! – казал тъжно драконът. – Вече няма да нападам замъка ти.

-              Чакай! – казал Мики, изтичал в замъка и след малко донесъл лепенка, с която залепил раната на дракона.

-              Благодаря ти! – казал драконът. – Ти си добро момче. Затова ти обещавам, че вече няма да те нападам, а ще ти бъда приятел и ще те пазя от всичко.

-              Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! – развикал се принцът. – Върху дракона кацна една муха. Ела да ме спасиш от нея!

Още от автора


Събития

пвсчпсн
  12345
6789101112
13141516171819
202122
23
242526
2728293031  

» Най-продавани