Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Прелъстена

Прелъстена

Автор: Мередит Уайлд

АДАПТАЦИЯ НА КОРИЦА: Дамян Дамянов

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Мередит Уайлд

Преводач: Марианна Панова

Превод от:английски език

Дата на издаване:Юли 2016

ISBN:978-954-28-2132-8

Страници:240

Корична цена:13 лв.


Страстта премахва всички задръжки и променя напълно младата и независима бизнес дама Ерика Хатауей в еротичния роман „Прелъстена“ на Мередит Уайлд.

Ерика тъкмо е завършила колеж и е решена да пробие в света на високите технологии. Тя търси инвеститори за своята прохождаща социална мрежа. Уверената млада жена обаче не е очаквала, че ще се влюби до уши в един от тях.

Арогантен, властен, мистериозен и магнетичен, Блейк Ландън я привлича неудържимо. Компютърен гений, милиардер и хакер, той изглежда като идеалният мъж и е първият от години насам, който успява да пробие защитите на Ерика и да я накара да му разкрие дори най-мрачните си тайни. 

„Прелъстена“ е първата книга от еротичната поредица „Хакерът“ на Мередит Уайлд. Тя се превърна във феномен в интернет през 2013 г. с над 1,2 милиона продадени електронни книги, а след това намери място в класациите за бестселъри на „Ню Йорк таймс“ и „Уолстрийт джърнъл“.

 

„Поредицата „Хакерът” е едно секси пътуване през света на високите технологии, изпълнен с тайни, лъжи и пороци“

― Art, Books, & Coffee

„Тази книга ме накара да се влюбя в Мередит Уайлд… Супер секси, изключително интригуваща. Тя ще ви накара да копнеете за още. Нямам търпение да се потопя в следващата книга“

― Sexy Book Reviews

Влезе моят загадъчен познат - висок метър и осемдесет ве­ликолепен мъжки екземпляр - напълно различен от костюмира­ните си колеги. Черният пуловер с остро деколте подчертаваше изваяните му рамене и гърди, а изтърканите джинси идеално пасваха на фигурата му. Настръхнах при мисълта как тези ръце отново ме обгръщат, било то случайно или напротив.

Понесъл огромна чаша айс кафе, той се отпусна в стола срещу мен, без да даде вид че осъзнава закъснението си или нарушението на протокола, като ми хвърли ослепителна, мно­гозначителна усмивка. Изглеждаше напълно различен от еле­гантния професионалист, на когото бях извадила късмет да на­летя миналата вечер. Видът му бе неустоимо утринен, тъмно кестенявата му коса стърчеше във всички посоки в очакване на моите пръсти. Прехапах устни в опит да прикрия откровеното си възхищение от физиката на този мъж.

-  Това е Блейк Ландън - каза Макс. - Блейк, представям ти Ерика Хатауей. Тя е тук, за да представи своята модна социална мрежа „Клозпен“.

Той замря неподвижно.

-   Подходящо име. Ти ли я доведе?

-   Да, имаме общ приятел в Харвард.

Блейк кимна и ме стрелна с проницателен поглед, от който веднага се изчервих. Облиза устните си. Този обичаен жест ми въздейства също както вечерта, когато се видяхме за пръв път.

Поех си дълбоко въздух и кръстосах крака, като си давах ясна сметка за усещанията, които той възбужда между тях. Стегни се, Ерика.Кълбото нерви, което преди секунди се бе свило в стомаха ми, избухна в заслепяваща сексуална енергия, от която цялата потръпвах.

Бавно издишах и пригладих реверите на черното си сако, като мислено се проклинах задето си губя ума в най- неподходящия момент. Със заекване започнах презентацията. Обясних предпоставката на уебсайта, след което описах накра­тко нашите едногодишни усилия за скромен маркетинг и произ­теклия от него експоненциален растеж, като отчаяно се стараех да се съсредоточа. Всеки път когато погледът ми срещаше този на Блейк, в мозъка ми ставаше късо съединение.

Накрая той ме прекъсна.

-   Кой разработи сайта?

-   Моят съдружник, Сид Кумар.

-   А къде е той?

-     За жалост моите съдружници нямаха възможност да присъстват днес, въпреки че много искаха.

-   Значи ти единствена от целия екип в момента си се по­светила на проекта?

Повдигна вежда и се облегна небрежно назад, като ми предостави по-добър изглед към торса си. Насилих се да не го зяпам.

-   Не, аз... - опитвах се да формулирам честен отговор. - Точно сега се дипломирахме, така че нашата обвързаност през идващите месеци зависи до голяма степен от финансовата ста­билност на проекта.

-   С други думи, тяхната съпричастност зависи от финан­сирането.

-   Отчасти.

-   Ами твоята?

-  Не - остро отвърнах аз, като при този намек моментално заех отбранителна позиция. Бях посветила на този проект ме­сеци наред, без да мисля за нищо друго.

-   Продължавай - махна с ръка той.

Поех дълбоко дъх и погледнах бележките си, за да вляза от­ново в релси. - На този етап ние търсим финансова инжекция за маркетинг, за да увеличим ръста и прихода.

-   Какъв е процентът на конверсия?

-   От посетители, в регистрирани потребители - около два­десет процента.

-   Добре, а как стои въпросът с платените потребители? - прекъсна ме той.

-   Около пет процента от нашите потребители ъпгрейдват до професионален акаунт.

-   Как възнамерявате да подобрите тези показатели?

Потропвах нервно с пръсти по масата, като се опитвах да

събера разпилените си мисли. Всеки въпрос, който задаваше, звучеше като предизвикателство или обида и ефективно смаз­ваше всички вдъхващи увереност мисли, с които се бях навива­ла, докато стигна до тази среща. На ръба на паниката, поглед­нах към Макс в търсене на някакъв окуражителен знак. Той изглеждаше леко развеселен, което сметнах за точка в полза на мистър Ландън. Останалите местеха безизразно погледи от бе­лежките си към мен, като по никакъв начин не показваха какъ­вто и да е интерес.

За част от секундата си бях помислила, че заради инциден­та миналата вечер той може да бъде по-благосклонен към мен, но очевидно не бе така. Загадъчният мъж се оказа в някакъв смисъл подлец.

-      Концентрирахме усилията си върху натрупването и поддържането на основна членска маса, която, както отбелязах, нараства. Със солидна основа потенциални клиенти се надява­ме да привлечем повече търговци и марки от тази индустрия и да повишим броя на платените потребители.

Направих пауза, подготвена за ново прекъсване, обаче те­лефонът на Блейк светна, и милосърдно отвлече вниманието му. С облекчение задето най-накрая се оказах извън обхвата на изпитателния му поглед, в заключение успях да направя анализ на конкуренцията и някои финансови прогнози, преди времето ми да изтече.

В залата се възцари неловко мълчание. Блейк отпи от ка­фето си, затвори дисплея на телефона си и го постави отново на масата.

-   Ходиш ли с някого?

Сърцето ми прескочи един такт, а лицето ми пламна, като че неочаквано ме бяха изпитали в клас. Дали ходя с някого? Изгледах го шокирана, несигурна дали напълно разбирам зна­чението на въпроса му.

-   Моля?

-   Връзките разсейват вниманието. Ако искаш да получиш нужното ви финансиране от тези хора тук, това може да се ока­же фактор, който влияе върху възможността ви да растете.

Правилно го бях разбрала. Като че ли фактът, че съм един­ствената жена в стаята не бе достатъчно стресиращ, та трябва­ше и да насочи прожекторите към личния ми живот. Нещастен женомразец. Стиснах зъби, този път за да не изсипя порой от ругатни по негов адрес. Не можех да допусна да изгубя хлад­нокръвие, но нямах намерение да отмина с усмивка неподходя­щото му поведение.

-   Мога да ви уверя, мистър Ландън, че съм стопроцентово отдадена на този проект - казах аз бавно и твърдо. Срещнах по­гледа му, като всячески се опитвах да му внуша колко съм без­различна към намеците му. - Има ли други въпроси, свързани с личния ми живот, които биха повлияли върху решението, което ще вземете днес?

-   Не мисля. А ти, Макс?

-   Хм, не, мисля че изяснихме доста неща. Джентълмени, готови ли сте да вземем решение? - Макс се усмихна и махна с ръка към останалите.

Трите костюма кимнаха и един след друг изказаха задовол­ството си от усилията ми и произтичащото от тях решение да подкрепят проекта ми.

Блейк ме погледна в очите, направи кратка пауза, преди да произнесе присъдата си също така небрежно, както бе съсипал сутринта ми. - Аз съм „пас“.

Предупредителните аларми се изключиха и сълзите ми заплашваха да рукнат, последвани от вътрешния ми глас. Той съчиняваше прощална реч до господин Ландън с препоръки къде да отиде и как да стигне дотам. Погледнах Макс в очаква­не на последния удар.

-  Ерика, мисля че си създала прекрасна общност и, разбира се, бих искал да разбера повече за нея. Нека да се уговорим да се срещнем отново през идните две седмици, когато ще разгле­даме в дълбочина логистиката. След това ще решим дали да ти предложим сделка. Какво ще кажеш?

Сладко облекчение. Искаше ми се да прескоча масата и да прегърна Макс.

-   Звучи чудесно. Ще чакам с нетърпение.

-   Прекрасно. Мисля, че засега приключихме.

Макс се изправи и се заприказва с другите мъже, докато те излизаха навън като ме оставиха насаме с Блейк, който се хилеше насреща ми с великолепното си самодоволно лице. Не знаех дали да го зашлевя, или да му оправя косата. Сещах се и за още няколко неща. Това че изпитвах толкова противоречиви чувства към някого за толкова кратко време ме караше да се питам дали не съм изгубила разсъдъка си.

-   Добре се представи - каза той като се наклони по-близо.

Гласът му бе нисък и дрезгав и кожата ми пламна.

-   Наистина ли ? - отвърнах неуверено аз.

-   Наистина - увери ме той. - Мога ли да те поканя на за­куска? - Погледът му омекна, като че през последните двадесет минути не бяхме на нож.

Смутена напъхах бележките си обратно в чантата. Блейк бе красив, обаче твърде много преувеличаваше достойнствата си, ако мислеше, че ще падна в ръцете му след този цирк.

-  Отсреща има чудесно заведение. Сервират пълна ирланд­ска закуска.

Изправих се и срещнах погледа му, развълнувана от възможността да му откажа.

-   За мен беше удоволствие, мистър Ландън, но някои от нас трябва да работят.

Още от автора


Събития

пвсчпсн
   1234
567891011
12131415161718
1920212223
24
25
262728293031 

» Най-продавани