Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Право и власт. Oт неограничената държава до постмодерното върховенство на правата

Право и власт. Oт неограничената държава до постмодерното върховенство на правата

Автор: Симеон Гройсман

Художник на корицата: Фиделия Косева

Дата на издаване:Март 2020

ISBN:978-954-28-3132-7

Страници:444

Корична цена:0 лв.


Да имам власт върху някого означава да мога едностранно да определям неговото поведение. В такава светлина виждаме правото и властта да вървят ръка за ръка − то изисква и се нуждае от подчинение, за да е ефективен ред, а тя използва неговите механизми, за да усили въздействието си, давайки не само индивидуални, но и общи заповеди. Идеята, че властта може да използва правото, а то по дефиниция е нейно творение, носи със себе си страха от неограничен произвол, облечен във формите на правното регулиране. Философията на правото последователно спори, как властта да бъде ограничена от законите, а те – дадени в ръцете на правилната власт.

Настоящото изследване разглежда отношението между правото и властта през призмата на основни понятия на Общата теория на правото – за правния ред, за източниците на правото, за субективните права, за да намери властническото измерение във всяко от тях и да покаже, че правото действа като система за разпределение, ограничаване и взаимно съотнасяне на властите в обществото.

Тази проблематика е разгледана в своето историческо развитие чрез анализа на различните учения, които първо утвърждават, а после отричат суверенитета като неограничена власт на държавата върху нейните поданици. В заключителната част на труда читателят ще открие идеята за едно съвременно върховенство на правата като развиваща се текуща форма правовата държава. Тази идеология поставя ударение върху гарантирането на човешките права, които заедно с властническите правомощия на държавата рисуват сложната карта от взаимнобалансиращи се власти, антивласти и контравласти, по която работи правото днес.
1. Читателят държи в ръцете си една книга, чието заглавие е, колкото насочващо, толкова и формално. „Право и власт“ като съотношение може да означава много неща. Какво се има предвид в настоящия случай? Краткият отговор на този въпрос гласи, че това изследване разглежда отношението между посечените две явления през призмата на понятията на общата теория на правото, поставени в контекста на няколко важни философско-правни тенденции. Последните са визирани в избраното подзаглавие.

Общата теория мисли правото чрез юридическите понятия и ги развива въз основа на философско-правните прочити на съответната епоха. Това означава, че за да разгледаме отношението между правото и едно свързано и така фундаментално важно за него явление като властта, трябва да видим, какво е мястото на властта в понятийната схема на юридическото мислене и как философията на правото е проблематизирала и продължава да проблематизира въпросното отношение.

Въпросът за избора именно на настоящата тема може да получи своето обосноваване на базата на едно сравнение. Отношението „право – морал“ фокусира погледа ни върху различни ценностни решения, на които юридическото придава специфична задължителна сила. Отношението „право – власт“ насочва вниманието към налагането на тази задължителност и обвързването на човека от чуждата воля. Да гледаме на правото като на социална институция, функционираща в създавания от обществото морален контекст, означава да го оценяваме въз основа на различните възможни гледни точки за това, кое е правилно и кое е неправилно. Да го разглеждаме като властово явление е следваща стъпка, която ни показва технологията за организираното признаване и защита на определена морална позиция. Това означава, че вариациите от разбирания за правилно и неправилно, споделяни от различните социални групи или философски кръгове в един момент трябва да отстъпят пред официално наложената юридически валидна позиция. Моралният избор – свободен в сферата на нашите пристрастия, се оказва ирелевантен, ако се отличава от централизираното наложено решение на правното регулиране.

Нека да привлечем един пример. Възможни са най-различни разбирания за това, коя е най-справедливата система за данъчно облагане. Обосноваването им в една своя част опира и до въпросите на политическия морал. Следва ли данъчното облагане да способства за намаляването на икономическите неравенства между различните социални групи или негова главна цел трябва да бъде стимулирането на растежа на икономиката? В тази насока – до голяма степен според избраната цел, се поставя и въпросът дали данъчните ставки трябва да са еднакви за всички или да се диференцирани, възлагайки по-голяма данъчна тежест върху по-богатите. В крайна сметка това е въпрос на нашите разбирания за социална справедливост и социална полезност, както и за отношението между полезност и справедливост. По този кръг от въпроси могат да бъдат организирани дискусии, да се съставят петиции, да се проповядват учения и разрешения. Това е моралната и дискусионната страна на въпроса. На официално избраната и облечена в законовата форма гледна точка обаче не могат да бъдат противопоставяни философски разсъждения върху данъчно справедливото и несправедливото. Адресатът на една данъчна проверка едва ли ще спечели от започването на политико-правна дискусия за най-добрия данъчен модел. Всички аргументи в негова защита ще са валидни не поради своята обоснованост в рамките на политическия дискурс за социалната справедливост, а с оглед на възможността за конкретни позовавания на приложимото данъчно законодателство.

Отношението „право – морал“, следователно, може да бъде използвано за анализа на процеса по избора на едно или друго законодателно разрешение. В уредените от самото право случаи това отношение може да има пряко значение в правоприлагането – например при използването на морално „заредени“ понятия и дори във връзка с въпроса за валидността на едно или друго предпи-сание. В крайна сметка отношението „право – морал“ е основа за критиката на действащото и за проектирането на бъдещото право. Отношението „право – власт“ трябва да бъде отлично познавано, за да се установи механизмът за налагането на едно сред многото възможни разрешения като правнозадължително. Така правната система, която според правния позитивизъм създава отделна, алтернативна на моралната задължителност, ни налага цялостен начин на мислене, подчинявайки поведението ни на своите модели. Заради това няма да е пресилено да кажем, че отношението „право – морал“, макар и важно за правната теория, остава на заден план в определени отраслови отрязъци на правната реалност, докато отношението „право – власт“ – напротив, е юридически универсално. То имплицитно присъства във всеки акт на правно регулиране, на използване на правата или подчинение на правото.

С оглед на описаното, търсеният чрез този текст личен творчески преход от темата „право – морал“ към темата „право – власт“ беше една логична стъпка. Общият замисъл на тази книга се състои във формулирането на „прокелзенианска“ правна теория по конкретен въпрос – този за отношението между правото и властта, поставен на границата между общата теория на правото и правната философия. Заниманията ми с правния нормативизъм постепенно ме убедиха, че предоставяните от него възможности за изследване са практически необозрими, но в контекста на българската академична среда едно подробно изследване за това какво е искал да каже Келзен по една или друга тема, не би било нито достатъчно интересно, нито достатъчно полезно. Най-известният правен философ на XX век е казал (написал) много и – което е важно с оглед на това обяснение – постепенно е променял своя възглед по ключови въпроси. Доколкото водещи изследователи на Келзеновата мисъл предлагат различни схеми и характеристики на отделните периоди в развитието на тази мисъл, тяхното подробно разискване – при това на български език, нито може да бъде достатъчно оригинално, нито пък би било интересно за група, по-голяма от тази на хората, които са чели все още непреведеното второ издание на „Чистото учение за правото“. Поради тази причина настоящата книга, която до голяма степен е изследване върху Келзен, се старае в по-голяма степен да бъде изследване чрез Келзен, формулирайки юридически, а следователно и позитивистки, разбирания върху основните догматични понятия с цел по-доброто разбиране на две обвързани и дори разбирани едно чрез друго явления.
Въведение

I. Методологическа основа на изследването
§ 1. Базовите юридически понятия и пораждащите се във връзка с тях властови въпроси
§ 2. Общата теория и философията на правото
§ 3. Използвана методология
§ 4. Юридическият метод

II. Право и власт – понятийни основи на проблема
§ 5. Какво представлява властта
§ 6. Видове власт
§ 7. Властта като елемент на правното понятие – вход в проблематиката чрез либертарно-юридическата теория на В. С. Нерсесянц
§ 8. Право и власт според българската теория след установяването на социалистическия режим
§ 9. Принудата като дефинитивен признак на властовото понятие за правото
§ 10. Правото като властови ред
§ 11. Право и легалност

III. Potestas et Auctoritas
§ 12. Potestas − Auctoritas като теоретичен проблем, относим към настоящото изследване
§ 13. Историческата еволюция на понятията

IV. Трите исторически епохи на правото
§ 14. Значението на историческите типизации за правната теория
§ 15. Различните „разбирания за правото“
§ 16. Традиционното право и акселогическото разбиране за правото
§ 17. Модерното право и инструменталното разбиране за правото
§ 18. Съвременното постмодерно право

V. Право и суверенитет
§ 19. Суверенитетът и мисленето за правото. Роля на понятието за настоящото изследване
§ 20. Суверенитетът в началото на Новото време
§ 21. Суверенитетът в позитивистките теории на правото през XIX век
§ 22. Хуго Краббе и идеята за суверенитета на правото
§ 23. Демистификацията на суверенитета в теорията на Ханс Келзен
§ 24. Суверенитетът като визия за отношението между правото и властта: Възгледите на Карл Шмит
§ 25. Суверенитетът и съвременото постмодерно право

VI. Основната норма като проекция на властнически отношения
§ 26. Основите на Келзеновата теория
§ 27. Теорията за Основната норма
§ 28. За прочитите, давани на Келзеновата теория
§ 29. За някои указващи Келзенови пасажи
§ 30. Основната норма като юридическото значение на една властническа ситуация
§ 31. Алтернативата на Харт: правилото за разпознаване като властово понятие

VII. Властите и функционирането на правния ред
§ 32. Увод в раздела
§ 33. Властнически и невластнически източниците на правото
§ 34. Овластяващи правни норми
§ 35. Субективните публични права на държавата и нейните органи
§ 36. Властта и понятието за субективното право
§ 37. Властта сред формите на субективното право: частноправни измерения
§ 38. Формите на субективните права в публичното право
§ 39. Правният ред и постмодерните съдилища
§ 40. Съдилищата и контролът над властите
§ 41. Върховенство на правата и овластяване чрез правото
§ 42. Понятието за юридическа санкция
§ 43. Правният ред като ред от овластявания и ред на овластяване

Заключителни бележки

Използвана библиография

Още от автора


Събития

пвсчпсн
  12345
6
789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

» Най-продавани