Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

По моя начин

По моя начин

Автор: Димитър Бербатов

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Дамян Дамянов

На корицата: Димитър Бербатов

Предговор от: сър Алекс Фъргюсън

Дата на издаване:Ноември 2018

ISBN:978-954-28-2737-5

Страници:488

Корична цена:25 лв.


С ПРЕДГОВОР ОТ СЪР АЛЕКС ФЪРГЮСЪН!

В тази книга има върхове и падения, успехи и разочарования. Всичко, което ще прочетеш, написах с желание да споделя с теб пътя си от малките асфалтови игрища до големите световни стадиони. Вижданията си за футбола, но и за живота. Мнението си по различни теми и отговорите на доста въпроси.
Срещите си с интересни хора, със световни звезди и гениални футболисти. Сблъсъците си на терена и извън него. Всички препятствия, които прескочих, за да успея – по начина, който познаваш!

Моята история не е измислица, написана е в съавторство с истинския живот, и както често става в него, някои от ситуациите нямат щастлив край! Но това е само на пръв поглед, защото трудностите всъщност са хубаво нещо – те те карат да се развиваш. 
Вярвам, че ще ти бъде интересно, защото животът понякога е по-абсурден и забавен и от най-голямата измислица. А дали книгата ще те научи на нещо и ще те вдъхнови, това вече зависи от теб самия.

„Понякога, когато вземаш решения като мениджър, можеш да допуснеш грешки. Именно такъв беше случаят, когато играхме финала в Шампионската лига с „Барселона“ на „Уембли“… Все още виждам пред очите си разочарованието на лицето на Димитър. Това е нещо, за което аз винаги ще съжалявам – той заслужаваше своето място в отбора!”
Сър Алекс Фъргюсън

ГЛАВА 0

Беше понеделник. 1 септември 2008 г. Последният ден от трансферния прозорец.

Денят, в който за няколко часа щях да разбера какво е изпитание, какво е драма, какво е обрат...

Минаваше обяд, времето летеше. Предстоеше и аз да полетя към най-съкровената си футболна цел – „Манчестър Юнайтед“! Бях на прага...

Паралелно с раздвижването по трансфера с великия клуб и разрешението от страна на „Тотнъм“ да потеглим към Манчестър, се случваше още нещо – „Манчестър Сити“ не се отказваха!

Агентът ми Емил Данчев беше като работник в телефонна централа, професионален телефонист. Едно от десетките позвънявания в този ден беше поредното от „Сити“. Обясняваха на Емо колко много всъщност мениджърът Марк Хюз ме иска в отбора, че ще се разберат с „Тотнъм“, ще предложат повече от всеки друг... Явно бяха сложили на масата още по-примамлива оферта от тази, която настоящият ми клуб беше приел от „Юнайтед“. В онзи момент не се сетих да се притесня, че по-високата оферта може да промени решението на президента на „Тотнъм“ Даниел Леви. Не ми направи впечатление и баснословната заплата, която Емо ми каза, че ми предлагат, и с която после четох, че щели да бъдат счупени тогавашните рекорди. Цифрите влизаха през едното ухо и излизаха през другото. Съвсем различни неща ми бяха в главата. А този разговор за „Сити“ го забравих в момента, в който отговорих на агента си: „За мен има една цел и един „Манчестър“ – „Юнайтед“!“ „Знам, но бях длъжен да те информирам“, приключи с темата Емо и продължихме по пътя.

Вече бяхме на летището, където ни чакаше самолетът, изпратен от „Юнайтед“. По време на полета почти не обелих дума. Представях си как съм на мечтания „Олд Трафорд“ и вдигам новата фланелка, как влизам в съблекалнята, пълна с извънземни футболисти, как излизам за първия си мач пред червеното море в Театъра на мечтите... Но в същото време бях и много нервен – скоро щях да се видя с най-добрия мениджър, отивах в най-добрия отбор. Малко преди да кацнем, Емо небрежно вметна: „Забравих да ти кажа, че сър Алекс ще дойде да ни посрещне“. И се подсмихна доволно. „Емо, не се бъзикай!“ „Е, ще видим“, пак се засмя агентът ми. „Емо, кажи бе, човек, сериозно ли? Бъзикаш се... Емооо...“

Самолетът се приземи на летището в Манчестър, на специалния терминал за частни полети. Излизам, и кого да видя първо – самия сър Алекс Фъргюсън... С широка усмивка, най-големият в треньорската професия наистина беше дошъл да ме посрещне лично. Не беше за вярване. „Здравей, Берба“, приветства ме доволен легендарният мениджър. Да, бяхме се приземили, не витаех. Въпреки че наистина не беше за вярване... Поздравих притеснено.

Сър Алекс беше дошъл със зелено бентли. Лично. Караше си го той. Качихме се и потеглихме по последната отсечка към моята мечта. Още бях в шок. Не знаех какво да говоря, дори как да започна. Той е най-големият, още не ти е треньор, стискаш палци по-скоро да ти стане, но се чудиш: „Сър“, „Бос“, „Тренер“, „Мистър“ – какво е правилното обръщение, та това все пак е сър Алекс Фъргюсън!

Докато аз се притеснявах свит на задната седалка, сър Алекс шофираше и започна да пуска шеги. Но неизбежно подхвана и темата за трансфера: „Не се притеснявай, всичко е окей. Но трябва да сме твърди в позицията си до последно. Берба, трябва да бъдеш твърд – че искаш да играеш в „Манчестър Юнайтед“ и нищо друго!“. По-твърд в решението си нямаше как да бъда, аз и не исках нищо друго. „Много такива сложни трансфери сме правили, в Англия е нормално. С „Тотнъм“ имахме същите перипетии при трансфера на Майкъл Карик. Познаваме Даниел Леви. Много е труден, не ни е от най-любимите неща на света да водим преговори с него, но той си има позиция и си я отстоява. Ти само бъди твърд и спокоен.“ Знаех всичко това. Но изречени от сър Алекс, докато ме вози в бентлито си, тези думи ми дадоха моментната увереност, че всичко Онова наистина ще се случи. Макар часовникът да отброяваше прекалено бързо минутите до затварянето на трансферния прозорец.

Фъргюсън шофираше. Емо седеше до него отпред и за да е пълен сценарият, телефонът му иззвъня. Изписа се непознат английски номер. Отсреща беше представител на ръководството на „Манчестър Сити“. Още не се предаваха! Разговорът се чуваше от всички в колата: „Знаем, че сте пристигнали, бихме желали да се срещнем и да разговаряме. Искаме Бербатов да дойде при нас“. Ситуацията беше леко абсурдна: в личната кола на мениджъра на „Манчестър Юнайтед“ се обаждаха от „Манчестър Сити“. Агентът ми им благодари за интереса и ги информира, че сме се насочили към „Манчестър Юнайтед“ и връщане назад няма.

Пристигнахме в тренировъчната база в Карингтън. Пред официалния вход беше пълно с журналисти и чакащи хора и ние влязохме през заден. Аз веднага отидох на медицински прегледи, а моят агент и адвокатът ни – да прегледат подготвените за договора документи. Медицинските прегледи минаха бързо. И тръгнахме към Театъра...

Вече знаех точното значение на клишето „не вярвам на очите си“. Но в близките няколко часа ми предстоеше да изпитам докрай какво е „времето лети“, какво е драма, какво е обрат... Оказа се, че до самия подпис има още дълъг път! С опасни завои... Дали заради новата по-висока оферта от „Манчестър Сити“, или поради друга причина, президентът на „Тотнъм“ Даниел Леви беше извадил пред агента ми нов довод за блокиране на трансфера – че нямал мой заместник и обсъждал с треньора как да го намери в последния момент. Уж вече бях толкова близо, а същевременно още бях далече. Пак трябваше да говорим с Даниел – и аз, и Емо. Отказ нямаше, но нямаше и „да“.

А отвън пред „Олд Трафорд“ чакаха много хора. Беше времето на трансферите от последния миг, „Скай Спортс“ гърмеше, всеки фен следеше: този играч подписа, онзи играч подписа, Бербатов е в Лондон, Бербатов тръгва за Манчестър, „Сити“ отмъква Бербатов с рекордна оферта... Пак минахме през страничен вход, за да не ни види никой. Въпреки че от „Скай Спортс“ някак бяха снимали отдолу как се ръкувам с изпълнителния директор на „Юнайтед“ Дейвид Гил.

В офисите на „Олд Трафорд“ всичко беше подготвено. Вътре ни чакаха Фъргюсън и Гил. В една стая бяха наредени документите за подписване на договора. Но... все така нямахме разрешение от страна на Даниел Леви за това подписване. Седяхме и чакахме. Пак чакахме.

„Манчестър Юнайтед“ – не клуб, а вселена от професионализъм. Хората работеха извънредно. Бяха се подготвили – храна, вода, все едно ще стоим там три дни. А реално нямахме и три часа.

Часовникът тиктакаше, отговор не идваше. Настоях пред Данчев ние да действаме! Заедно с Фъргюсън и Гил влязохме в друга стая, звъннахме на Даниел Леви и включихме телефона на спийкър. Агентът ми започна: „Даниел, ние сме в Манчестър, желанието на Димитър е да остане тук. Чакаме твоето съгласие. Беше ни обещал, че ще приемеш. Цената е много добра. Нека не се мъчим повече“. Леви оставаше непреклонен: „Не. Нямаме сделка“. И затвори. Стояхме четиримата и се гледахме. Всеки почна да шава наляво-надясно, да дава предложения. Това се отхвърли, онова се отхвърли, повишихме си тон – започнахме да спорим, за да можем да намерим правилния вариант.

Телефонът звънна след 20-ина минути. Даниел Леви продължаваше с настъплението: „Емил, искаме Димитър да се върне в „Тотнъм“ моментално!“. Всички замръзнахме. „Емил, чуваш ли ме? Искаме Димитър да се върне веднага. Сделка няма да има“, натърти Леви.

„Даниел, моля те, нека не усложняваме нещата. Това не е правилното решение“, не се отказваше и Емо. Но Леви беше категоричен...

Вече бях започнал да се изнервям сериозно. До този момент не се бях обаждал, но се налагаше да се включа: „Даниел, бяхме се разбрали! Желанието ми е да играя в „Манчестър Юнайтед“. Беше ми обещал преди време, че при правилния момент и цена няма да правиш спънки! Надявам се да удържиш на думата си!“. Мълчание. „Окей, бай.“ И пак затвори.

Фъргюсън се опита да ни успокои: „Всичко е тактика, знаем как действа. Ще стане, трябва да сме търпеливи“. Викам си на акъла: „Колко по-търпеливи да сме?“.

Отиваше към 10 вечерта, сделка все така нямахме. Напрежението растеше до пълно побъркване. А имаше и документи за подписване и обработка – това също си е време. Купчини с документи! В другата стая ни чакаше огромната маса, чиято повърхност не се разбираше какъв цвят е, защото се виждаха само подредени листове. На всяка страница трябваше да сложа инициали и да се подпиша.

Около един час преди официалното затваряне на трансферния прозорец, за първи път от 2 години насам се осъществи директна телефонна връзка между Дейвид Гил и Даниел Леви. Дейвид излезе от стаята и отиде да говори навън.

Настана още по-тягостно чакане. Минаваше 11 вечерта, отиваше към 11,30. Оставаха 30 минути до полунощ и затварянето на трансферния прозорец... Телевизорът продължаваше да върви на „Скай Спортс“. Отдолу на екрана пак се превъртаха важните трансферни новини. Последната за мен: „Бербатов в момента подписва с „Манчестър Юнайтед“.

А Бербатов чакаше в една стая, загледан през прозореца, и вярваше, че мечтата му ще оживее, защото той го заслужава. След всичко, през което беше минал заради нея дотук...


Събития

пвсчпсн
   1234
567891011
12131415161718
19
202122232425
2627282930  

» Най-продавани