Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Оставих те да си отидеш

Оставих те да си отидеш

Автор: Клеър Макинтош

Преводач: Коста Сивов

Художествено оформление : Живко Петров

Превод от:английски език

Дата на издаване:Юни 2016

ISBN:978-954-28-2077-2

Страници:412

Корична цена:15 лв.


Удивително добър роман – Лий Чайлд

 

Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва– Питър Джеймс

 

Въздействащ, завладяващ и състрадателен – Паула Хокинс, автор на Момичето от влака

 

 

Оставих те да си отидеш е едновременно напрегнат трилър с неочаквани обрати и един сериозен размисъл за любовта, чувството за притежание, свободата, насилието и цената на щастието.

Книгата се задържа 13 седмици в Топ 10 на „Сънди таймс” и е най-бързо продаващият се криминален роман от нов британски автор през 2015 г. С над половин милион продажби във Великобритания и издания в 28 държави Оставих те да си отидеш на Клеър Макинтош завладя както феновете на трилъра, така и критиците. Макинтош вече има номинация за британски дебютант за 2015 г., а „Сънди таймс” нареди книгата сред най-добрите за изминалата година.

 

Трагична злополука. Всичко стана толкова бързо и сега някой трябва да си плати. Едно дете е мъртво и убиецът е на свобода. Животът на една майка е съсипан. И не само нейният. Можело ли е да се предотврати трагедията? Как да започнеш живота си отначало?

Толкова много въпроси измъчват Джена Грей, докато търси винаги изплъзващото ѝ се спасение край стръмните брегове на Уелс. Тя отчаяно се опитва да загърби миналото, но в него има призраци, които не я оставят да си отиде. И мракът се надига отново.

Инспектор Рей Стивънс е натоварен със задачата да търси справедливост. Решен да стигне до дъното на нещата той трябва да се пребори както с натиска от страна на началството, така и със собствените си семейни проблеми. 

ПРОЛОГ

Тласъкът на вятъра покрива лицето и с мокра коса и тя затваря очи срещу дъжда. Време като това кара всички да бързат, да препускат по хлъзгавите тротоари със заровени в яките си брадички. Преминаващите коли заливат обувките им с вода. Шумът от трафика и пречи да чуе повече от няколко думи от безспирното му бърборене, започнало в мига, в кой­то училищните врати се отвориха. Приказките излизат от устата му непрестанно, те са несвързани и объркани, поро­дени от вълнението от този нов свят, в който расте. Успява да разбере нещо за най-добър приятел, за проект, свързан с космоса, за нов учител; поглежда го и му се усмихва, радва се на жизнеността му, за нея студът, който си проправя път през шала и, не съществува. Момчето се ухилва в отго­вор и повдига глава, за да вкуси от дъжда, мокрите му мигли образуват тъмни съсиреци върху очите му.

-  Мога да си напиша името, мамо!

-    Ти си умно момче - казва тя и се спира да го целуне пламенно по влажното чело. - Ще ми покажеш ли, когато се приберем у дома?

Вървят толкова бързо, колкото позволяват краката на едно петгодишно дете[*], със свободната си ръка тя държи чантата си, която се удря в коленете ѝ.

Още малко и ще се приберат.

Фаровете се отразяват в мокрия асфалт и тази игра на светлини ги заслепява постоянно. Изчакват подходящ мо­мент и се гмурват между колите по натоварената улица, тя стяга още повече хватката си върху малката му ръчичка, облечена в мека вълнена ръкавичка, така че на него му се на­лага да бяга след нея, за да не изостава. Подгизнали листа, чиито ярки цветове са се превърнали в тъмнокафяво, са по­лепнали по оградите.

Стигат до тихата улица, която води до дома им, мисъл­та за топлината му е съблазнителна. Успокоена от позна­тата обстановка на квартала им, тя пуска ръката му, за да отметне мокрите кичури от очите си и се засмива на пръските вода, които се посипват от нея.

-   Оттук - казва тя след последния завой от маршрута им. - Оставих лампите включени за нас.

Срещу улицата се намира червена тухлена къща. Две спални, най-малката кухня на света и градина, изпълнена със саксии, които се кани да засади с цветя от цяла вечност. Само двамата са.

-  Ще те изпреваря, мамо...

Той никога не спира да се движи, изпълнен е с енергия от секундата, в която се събужда, до мига, в който поставя глава върху възглавницата. Винаги скача, винаги бяга.

-  Хайде!

Всичко се случва изключително бързо. Усеща, че не е до нея, когато той хуква към дома им, копнее за топлината на къщата, чиито светлини на верандата са включени. Мляко, бисквити, двадесет минути телевизия, рибни хапки. Рутина, в която бяха попаднали бързо, още от началото на учебната година.

* * *

Колата изниква отникъде. Пищят мокри спирачки, чува се тупване на петгодишно дете в предното и стъкло, тяло­то му се завърта, преди да се стовари върху пътя. Тя хуква да бяга към него, пред все още движещия се автомобил. Хлъзва се и пада тежко до разперените ръчички, ударът отнема въздуха и.

Всичко приключва изключително бързо.

Тя се навежда над детето и трескаво търси пулс. На­блюдава как дъхът и образува самотно бяло облаче във възду­ха. Вижда тъмната сянка, която се материализира под гла­вата му и чува собствения си писък като излязъл от нечия чужда уста. Поглежда към изцапаното предно стъкло, чи­стачките образуват водни дъги в настъпващата нощ, а тя крещи на невидимия шофьор да и помогне.

Привежда се още по-напред, за да стопли момчето с тя­лото си, палтото и е отворено върху двама им, ръбовете му попиват водата от пътя. Тя го целува и го моли да се събу­ди, а в същото време ярката светлина, която ги е приюти­ла в обятията си, започва да чезне; колата тръгва назад по улицата. Двигателят пищи предупредително, автомобилът прави два, три, четири опита да завие в тясната улица и в бързината си остъргва един от яворите, които стоят на пост около пътя.

И тогава пада мрак.



[*] В Англия задължителната възраст за започване на училище е 5 години - Бел. прев.


Събития

пвсчпсн
  12345
6789101112
13141516171819
20212223
24
2526
2728293031  

» Най-продавани