Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Обядът на семейство Щум

Обядът на семейство Щум

Автор: Евелина Ламбрева Йекер

Дата на издаване:Януари 2012

ISBN:978-954-28-0864-0

Страници:160

Корична цена:10 лв.


Верена е радиожурналистка и авторка на еротичен бестселър. Силвия е учителка по литература, а през нощта работи в собствено студио. Конрад е преуспяващ адвокат и страстен играч в казино. Братът и двете сестри се събират ритуално веднъж месечно в къщата на родителите си на семеен обяд. По ирония на съдбата след този обяд, по време на който се разкриват множество семейни тайни, следват поредица от фатални житейски катастрофи. Евелина Ламбрева е обзета от идеята да разказва за психическите перипетии в живота на съвременния човек. Водещ е мотивът за преображенията, за онези гранични ситуации, в които се сриват привичните форми на душевен живот, хармонията на миналото изведнъж се оказва илюзия, целият свят се разклаща в устоите си и заплашва да изгуби завинаги своята цялост. Под чуждите имена на хора, градове и улици читателят разпознва себе си, своите собствени страхове, проблеми и травми. Модерният свят става все повече „един”, защото „една”, еднаква е преди всичко душата на съвременния човек.

Когато обядът не е просто обяд

 

Една от промените, които донесоха на българската литература последните двайсет години, е разколебаването на ясните граници в представата за национална принадлежност на пишещиячовек. Вън и вътре, чуждо и свое започнаха да изглеждат достаусловни понятия. Категоричните разлики днес стават все по-малко приемливи и валидни. В националното културно пространство се появиха автори, които живеят в чужбина, но пишат на български. Други пишат на чужди езици, но за проблеми на българската действителност; трети нито пишат на български, нито разказват за живота в България, и все пак включваметехните преводи към по-широките си представи за родна култура. Терминът емигрантска литература, който изглеждашепривлекателен за 90-те години, днес започна да се оказва недостатъчно ясен и по-скоро ненужен.

Евелина Ламбрева Йекер е сред тези писатели, които са родени и отраснали в България, но вече дълго време живеят в чужбина, пишат и публикуват едновременно на два езика. Психиатър по образование, доктор на медицината, тя постига успешнапрофесионална кариера в Швейцария, където преподава като клиничен доцент в Университета на Цюрих и в същото време поддържа индивидуална практика като психоаналитично ориентиран психотерапевт в град Люцерн. Жена с кариера на популяренпсихоаналитик в родината на Густав Юнг – това наистина е признание за способностите на българина, още повече че интересите на д-р Ламбрева Йекер са съсредоточени в една традиционно„психоаналитична“ област: сексуалните разстройства, които сполитат колебливата нормалност на днешните жени и мъже.

Въпреки многобройните си задължения като практикуващтерапевт и университетски  реподавател Евелина Ламбреваима една друга голяма страст – писането на художествена литература. Тя се появява сравнително късно и може би затовасе налага с онази обсебваща власт, която понякога връхлитаименно зрелия, добре реализиран професионално човек. Вкраткия период от 2005 г. насам с нейно авторство се появяват четири стихосбирки, два сборника с разкази и един роман. Някои от тях са публикувани и на немски език, а стихосбирката „Затворен прозорец“ има и сръбско издание от 2008 г.„Обядът на семейство Щум“ е вторият є роман. Първият, „Защото говорехме немски“ (Сиела, 2011), има до голяма степенавтобиографичен характер и е вписан в силната вълна на интереса към българската тоталитарна действителност и към спомените за детството, преживяно сред нея, която беляза литературния опит на много „чуждоезикови“ български писателиот началото на 21. век.

„Обядът на семейство Щум“ – неочаквано за авторка сбългарски произход, която живее в Швейцария – разказва засъвременната действителност в... Германия. Във видимия пластна сюжета ще срещнем пъстра редица от „хора“, които изглеждат така, сякаш сме ги виждали или поне сме чували нещо за тях:преуспяващ адвокат, който не страда от скрупули; нашумяла авторка на еротичен бестселър; амбициозна учителка в частен лицей; агресивни, разглезени деца на богати родители; турски имигранти, които държат малко заведение за бюрек и дюнер; двеблагообразни възрастни дами, които клюкарстват на сладки ичай... И все пак нещо се случва в живота на всеки от тях; нещо,което спъва равномерния ход на живота им, размества коловозана привичното поведение, надхвърля границите; това е потулената екстатика на способността да прескочиш себе си, която секрие у редовия, „нормален“ човек. Сюжетът на романа се изгражда именно чрез пресичането на линиите, по които протичапромяната, случваща се поотделно с всеки герой. Сякаш несъвместими помежду им съдби, навици и социални стереотипи се срещат и преплитат – внушавайки ни представата колко ограничени малък може да бъде „големият“ европейски свят.

Сблъсъкът променя съдбите на героите от романа. Той можеда бъде буквален (катастрофа на пътя или пожар, дори самовзрив на младежка ярост), но също така може да има скритсмисъл и символична проява. И в двата случая предизвиквапоследствия, които се оказват необратими. Въпреки че има напрегнато, понякога претоварено с „външни“ събития действие,

романът отделя голямо внимание на „вътрешните“, невидимислучки в живота на своите герои; именно те са истинският механизъм, който движи тяхното фабулно поведение. А сред всички „вътрешни“ или психични случки и ситуации особено значение имат онези, които са свързани с детството и са били породени от отношенията с родителите. Като психоаналитик с

богат теоретичен и практически опит Евелина Ламбрева познава добре значението на детството, на онази ранна физическа и душевна среда, която предопределя посоката в развитиетона човешкия характер. Тук са скрити причините за много травми, страхове и комплекси, които съпътстват живота на зрелияиндивид и предопределят способността му за пълноценно общуване с другите хора. Главните герои на романа – всички представители на семейство Щум, носят травмите на своето детство скрити дълбоко под почтената фасада на добре адаптирани и „полезни“ хора. Именно това е мотивът за „урните“, където се съхранява прахът на скъпите мъртъвци. Дори когато сподредени на шкафа, върху красива покривчица, тези „урни“са много по-важни като незримо, но непреодолимо присъствиев душите на живите хора. Най-интересната и малко позната набългарската литературна традиция тема в този роман е тематаза непогребаните/непогребими родители, за живите мъртъвции за тяхното символично присъствие сред поколението на отгледаните деца.

Психоаналитичният опит си казва думата и в друга проявана сюжета. Можем да прочетем любопитни за българския читател (без много опит в това отношение) сцени на психотерапевтичен сеанс, разказани от убедителната позиция на личнитенаблюдения, но в същото време отдалечени от всяко пристрастие чрез фокуса на ироничното отношение към човешките слабости, които все пак се оказват еднакво валидни както за пациента, така и за неговия „безпристрастен“ лечител.

Заглавието на романа също се оказва многозначително. Напръв поглед то ни изглежда обикновено, дори някак битово исякаш ни подканва да очакваме хумористично разказани събития в домашна среда. Всъщност в сюжета наистина има обяд,това дори е неговото централно събитие. Тук обаче няма мястоза хумор: разиграват се драматични конфликти, разкриват сетайни, грижливо заключени в семейния „гардероб“ и пазени впродължение на дълги години. След този обяд вече нищо нямада бъде същото. Една максимално битова, ежедневна случка сепревръща в начало и знак на съдбоносни промени. Всеки геройпреживява промените по различен, но винаги радикален начин.Героинята, която успява първа да превъзмогне капана на„мъртвия родител“, парадоксално загива. Сюжетът сякаш я карада заплати за новопридобитата свобода най-скъпо между „героите на обяда“. Подредената и дисциплинирана Верена Щумполудява: авторката много вещо разказва за тънката граница,която разделя разума от безумието, педантичната самодисциплина – от налудностите. А може би между тях никога не е съществувала ясна граница? Може би точно страстта по ясните граници е най-голямата лудост на човешкия разум?

Евелина Ламбрева, както вече виждаме, е обзета от идеятада разказва за психичните перипетии в живота на съвременниячовек, разполагайки своите герои в реалистична, убедителнопредставена градска среда, която на моменти дори напомняфотографии на типични места, които можем да видим в Германия. Водещ е мотивът за преображенията, за онези граничниситуации, в които се сриват привичните форми на душевенживот, хармонията на миналото изведнъж се оказва илюзия,целият свят се разклаща в устоите си и заплашва да изгуби завинаги своята цялост. Всички герои на романа в една или другастепен преживяват подобна метаморфоза; съвременният човекпо принцип е изложен на превратности, които само привидноидват отникъде, а всъщност зреят потайно и дълго в неговатадуша. В границите на този мотив ще спомена само един герой,чието преображение е особено необичайно, дори малко екзотично за навиците на българската художествена литература.Фридолин Холзер – преуспяващ архитект на градински ландшафт – копнее да бъде жена. Ще прочетем умело разказани сцени на неговото желание да бъде Фрида: да носи рокли, да бъде„бременна“, да изглежда красиво... И тогава, когато мечтата мунай-сетне става действителност, идва парадоксалният моментна второто му преображение, този път от жена – в мъж. Постигнато е внушението, че съвременният човек не умее (според някаква неразбираема своя обреченост) да бъде щастлив.

Символичната урна в него е винаги-вече-празна откъм смисъли смисленост на живота, дори без да се налага някой да умре.За това послание допринася и липсата на сюжетен финал, който да успокои повествователното напрежение, да прекъсне поредицата от драматични събития и да установи донякъде окончателни форми на психично поведение за главните герои. Вместо традиционния епилог идва... нова катастрофа, ново бедствие,което (по всичко изглежда) може да причини поредната верижна реакция на душевни метаморфози. Активно отвореният финал придава специфика на романа и допринася за внушението,към което той се стреми: животът (ни) като потенциално неизчерпаема поредица от възможности за превращение на човешката психика. Под чуждите имена на хора, градове и улицибългарският читател може да разпознае себе си, своите собствени страхове, проблеми и травми. Модерният свят става всеповече „един“, защото „една“, еднаква е преди всичко душатана съвременния човек.

Проф. Милена Кирова

 

– 1 –

Верена Щум се събуди изведнъж много богата. В ранната септемврийска съботна утрин слънчевите лъчи се протягаха сънливо в градината и едва докосваха все още зелените листа на розовите храсти. Струваше є се, че сънува.

Малко преди това беше иззвънял телефонът. Кой може да етолкова рано, си бе помислила в просъница Верена, сигурнонякой пак е сбъркал номера, няма да вдигна, обърна се на другата страна в леглото и придърпа затоплената пухена завивкакъм раменете си. Телефонът продължаваше упорито да звъни и й пречеше да заспи отново. Раздразнена, грабна слушалката,„Имате грешка!“, и без да дочака отговор, я тръшна обратновърху стойката. Сложи си тапите за уши, зави се през глава,твърдо решена да поспи поне още час и половина. Телефонътзазвъня отново. Някой май наистина търси мен, си каза Верена, и, вече напълно разсънена, посегна към телефона.

– Щум! – представи се кратко.

– Добро утро на една нова литературна звезда! – прозвучавъзторжено гласът на издателя й от другата страна на линията.

– Моля?! – изсмя се дрезгаво Верена. – Какви са тези шегипо никое време в събота сутрин, когато целият разумен свят сипочива, Фриц?!

– Не е шега, Верена, не е! Тази сутрин получих справкатана книгоразпространителя!

– И?

– Книгата ти е едва от четири седмици на пазара и вечеимаш осемстотин хиляди продадени бройки!

– Осемстотин хиляди продадени книги! Ти чуваш ли се какво говориш, Фриц?! Как осемстотин хиляди, та това е... – отметна рязко завивката от тялото си и скочи като ужилена от леглото.

– Да, това е нечувано, наистина! – продължи мисълта й издателят. – Даже и аз съм изненадан, макар че допусках голямуспех на книгата ти. Sex sells, тази пазарна аксиома я знаехмеотдавна в издателската група, както и знаехме, че трикът с листата на бестселърите ще проработи. Но въпреки всичко развитието надмина очакванията ни!

– Какво по-точно направихте с листата на бестселърите? –полюбопитства Верена Щум.

– Много просто. Издателството откупи чрез подставенилица толкова бройки, колкото са необходими, за да се наредироманът ти сред най-продаваните книги. Това отключи лавината от истински продажби!

– А пресата? Да не би да са се появили вече отзиви в пресата?

– О, да! Литературните критици са в истинска еуфория, ха-ха-ха! – Фриц Камберт почти се задави от смях. – Сега ще типрочета извадки от няколко рецензии, появили се тази сутринвъв вестниците „Безвремие“, „Огледален свят“ и „Обзорна седмица“.

Виж ти, най-четените всекидневници са поместили статииза книгата ми, си помисли Верена, сви устни и заслуша.

– Целил Бюрер от „Безвремие“: „Уникалният фекален езикна Щум ни въвежда в драстични сцени, каквито не познаватдори най–разкрепостените фантазьори. Въпреки привиднотона първо четене порнографско звучене романът препраща снепринудена откритост към бездните на явления, наричанидоскоро в консервативното общество перверзии. Но Щум превръща като истинска магьосница грозотата, пошлостта, падението в литературно изкуство, което прелъстява и обсебвачитателя. Най-после се появи автор, и то жена, която чрезсловото легитимира заложеното у човека влечение към грозното.“

Телефонната слушалка в ръката на Верена затрепери, докато тя ходеше нервно напред-назад от спалнята в хола, от холав кухнята и обратно.

– Тук ли си още, Верена, слушаш ли?

– Слушам, продължавай, какво пишат другите вестници?

– Симон Керпелер, „Огледален свят“: „Кой е казал, че литературата трябва да изповядва стремеж към красота и хармония? И защо скучната красота на отживели ценности, от коятони е писнало отдавна, трябва да продължава да тежи като воденичен камък на шията на литературата със своята нереалност?

Романът на Верена Щум „Чукай и повръщай“ слага край на подобни митове. Човешкото в него е представено такова, каквотовсъщност винаги е било, откакто свят светува – една безкрайнастраст към мръсното удоволствие, към моментната емоция, къмабсолютната свобода на нагона. Триумфът на грозотата, кояточрез този роман ни се струва в пъти по-привлекателна в своятаубедителност, отколкото отживелиците, все още наричани отнякои със старомодните имена „любов“ и „естетика“, е пълен!Защото именно грозотата стои в основата на етиката на напълносвободния човек. Или, ако си послужим с остарялото понятие

естетика, то грозното в своята естественост е не по-малко красиво от сладникавата еднозначна красота... “

– Хм, но аз не съм се замисляла върху такива неща, докатопишех романа си. Интересни хора са това литературните критици! Изведнъж виждат в текста работи, които и през ум не саминавали на автора.

– А ето как се произнася и Курт Месинг в „Обзорна седмица“: „Такъв виртуозен „Жил дьо ла Туре“ е непознат до тозимомент в литературата. Неповторим жаргон, който ти се искада усвоиш в ежедневието си, за да станеш неподатлив на стреса...“

– И какво следва оттук нататък? – попита леко стъписанаВерена.

– Литературни четения из всички литературни къщи, кафенета и форуми в страната, които ще финансира издателството.

Интервюта в медиите, участие в телевизионни предавания итака нататък. Само за едно нещо трябва да те предупредя! –каза издателят и замълча за миг.

– За какво?

– Ще трябва да намеря един-двама души, които да напишатотрицателни рецензии за книгата ти. Това ще повиши вниманието към нея, защото ще предизвика скандал. А всеки скандалднес носи пари! Скучно и безинтересно е, когато за дадена книгасе появяват само хубави отзиви.

– Най-много заради скандала да загубя работата си, коятои без това в момента виси на косъм. Но след осемстотин хиляди продадени книги за една седмица ще трябва да се замислядали още искам непременно да остана в радиото...

– Е, това ти ще трябва да го решиш! Хайде, от мене за сегачао, ще се чуем пак през седмицата.

Верена Щум затвори телефона и се запъти към кухнята.Сега й трябваше едно двойно ристрето – да се ококори наистина, да се убеди, че няма да се събуди в следващия момент,щом се окаже, че разговорът с издателя є е бил само единчудесен сън. Включи кафе машината и докато чакаше зелената лампичка да спре да примигва, седна на кръглата дъбовамаса и отвори мобилния си телефон. Още рано сутринта бяхапристигнали пет есемеса. От сестра й Силвия, от брат й Конрад, от една колежка в радиото, от управителя на книжарскатаверига „Бергер“ и от съседката є Елизабет Линзендорф. Всички я поздравяваха за рецензиите в пресата. Не знаеше да серадва ли, или да се страхува от цялата неизвестност на това,което й предстоеше оттук нататък. Изведнъж се притесни –не беше свикнала да се вдига чак такъв шум около нея, а сегасякаш бе попаднала в истински медиен водовъртеж, над койтоне можеше да има никакво влияние. Усещаше, че романът й беотключил някаква неуправляема верижна реакция с неясни размери, в непознати територии и това я плашеше. Верена обичаше да създава около себе си максимална подреденост, дадържи под контрол всичко, което можеше да контролира, катосе започнеше от парите, които харчеше на ден, и се стигнешедо броенето на калории, които приемаше при всяко хранене. Огледа се наоколо. В кухнята й цареше обичайният ред, всяко нещо беше на мястото си, както в живота й. Така я бе научиламайка й още от малка. Така трябваше да бъде, така трябвашеда си остане всичко и за в бъдеще. Верена мразеше изненадите и се стараеше да ги държи далеч от себе си с цялата предвидливост, на която бе способна. До днес. До тази сутрин. Допозвъняването на издателя й.

Никога не се бе осмелявала да се отдаде така безвъзвратнона въображението си, както докато пишеше този роман. Когатов гимназията преподавателката по литература, госпожа Ханзен, й връщаше някое есе, писано за домашно, или контролно,често й казваше, Верена, текстът ти загатва много силно въображение, но защо думите ти сякаш го потискат, излез от себеси, дай си свобода, нека думите ти служат, не ти на тях; не успяваш да излезеш от утвърдените коловози, затова допускашпонякога клишета, от които текстовете ти много губят... Да сидадеше свобода? Свободата! Тази безразборност от хрумванияи пориви, която те излага на толкова непредсказуеми опасности, отнема спокойствието на сигурността, която ти дава познатото, изпитаното, утвърденото. Верена усещаше в себе си бетонни стени, отвъд които не желаеше да прониква, защото подозираше, че зад тях се крие още някакъв неин свят, от който сестрахуваше. Още тогава, в гимназията, реши никога да не посяга към писането на художествени текстове, самодисциплинира се в старателното изучаване на немскоезичната литература,а когато по-късно сестра й Силвия записа в университетагерманистика, Верена реши да направи същото. Веднага, следкато завърши, се насочи заедно с още няколко колежки от студентската група към радиожурналистиката и постъпи в еднаизвестна школа в Швейцария. После започна в радиото работа,която обикна повече от всичко.

Но да напише един ден роман, това никога не й бе минавало през ума. Допреди година, когато обстоятелствата така я притиснаха, че думите на госпожа Ханзен от училище зазвучахапо нов начин в спомените й.

Още от автора


Събития

пвсчпсн
  12345
6789101112
13141516171819
20
21
2223242526
2728293031  

» Най-продавани