Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Независимите административни органи при парламентарното управление

Независимите административни органи при парламентарното управление

Автор: Константин Пехливанов

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Дата на издаване:Февруари 2016

ISBN:978-954-28-1990-5

Страници:288

Корична цена:18 лв.


Съвременната парламентарна държава се характеризира със сложен модел на разделение, взаимодействие и взаимен контрол между трите власти. Целта на настоящия труд е да обърне внимание на някои спорни и проблематични моменти, които до този момент не са изследвани в цялост в парадигмата на управлението в Република България. Държавното управление традиционно се смята за работа на изпълнителната власт, оглавявана от Министерския съвет, но не е достатъчно изследвана ролята на Народното събрание в осъществяването му.

Не е изследва и системата изпълнителните органи, която Народното събрание създава. Те се конституират от парламента или смесено от няколко органа съгласно разпоредба на закон (т. е. с акт на Народното събрание) и нямат нормативно определено подчинение на Министерския съвет. Броят на тези органи непрекъснато нараства, а Народното събрание е все по-склонно да изземва компетенции от изпълнителната власт под контрола на Министерския съвет и да преобразува органите от административни и подчинени на МС, в независими (неподчинени) от Министерския съвет.

Главно място в монографията е отделено на статута на Сметната палата, на управителните органи на Българската народна банка, на Комисията за финансов надзор, на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на Комисията за защита на конкуренцията, на Фискалния съвет и др.

Във втората част е обърнато внимание на ръководните за администрацията принципи съгласно ЗА, АПК и европейската доктрина. Обсъдена е практиката както на ВАС, така и на съдилищата на ЕС.

ЗАКЛЮЧЕНИЕСлед изложеното в настоящия труд е нужно да се очертаятобластите, в които ще се развива законодателството и правна-та доктрина по отношение на независимите административниоргани. На първо място, съществуването на тези особени орга-ни, конституирани от парламента, поставя предизвикателствопред доктрината – тя трябва да възприеме напълно и обоснове„разделението“ на изпълнителната власт на два клона – кон-тролиран от Министерския съвет и контролиран пряко от На-родното събрание. De lege ferenda, това трябва да намери изразпри бъдещо изменение и усъвършенстване на Закона за адми-нистрацията.На второ място, трябва да се вземе принципно решениедали да не се придаде независим характер на всички органи,които извършват лицензионна и контролна дейност. Практи-ката показва, че държавната комисия – органът, извършващтази дейност в изпълнителната власт в тесен смисъл – е най-малочислен, а освен това Народното събрание поддържа яснатенденция за преобразуване на държавните комисии в незави-сими органи. Възможно е в бъдеще да видим окончателнотопревръщане на този орган в независим, а в изпълнителнатавласт, оглавена от Министерския съвет, да останат само орга-ните, определящи и изпълняващи държавната политика на под-законово ниво. Отново, това трябва да бъде ясно формулиранов Закона за администрацията.Парламентът трябва да гарантира независимостта на кон-ституираните от него органи. Това се отнася на първо място затяхната бюджетна независимост – трябва да се гарантира невъз-можност изпълнителната власт реално да влияе на тяхнатадейност чрез бюджетни ограничения и изменения на тарифитеза дейността им. Следва да се помисли и дали МинистерскиятЗаключение 279съвет изобщо трябва да има участие в тяхното конституиране(днес той участва в конституирането на някои от тях чрез пред-ложения или пряко определяне на членове на органите).Независимият характер на тези органи ги прави подходящиза възлагане на функции по решаване на правни спорове как-то с административнонаказателен, така и с друг характер. Акотехните актове подлежат на съдебен контрол и съдът е този,който произнася окончателното решение по спора, то съгласноРешение № 6 от 2008 г. на Конституционния съд нормата начл. 119 от Конституцията не се нарушава. Заслужава вниманиеи разширяването на подзаконовата правотворческа компетент-ност на органите – понастоящем такава имат само Управител-ният съвет на БНБ, Комисията за финансов надзор и Комисиятаза регулиране на съобщенията, но независимостта и високотониво на правна експертиза в тези органи допускат разширяванена този кръг.Усъвършенствайки правната уредба на тези органи, На-родното събрание трябва да вземе решение по практическиважния проблем за подсъдността на актовете на тези органи.От първоначалната система, в която актовете им се обжалвахапред Върховния административен съд, се отиде на смесена си-стема, в която актовете на някои от тях се обжалват пред ВАС,а на други – пред административен съд. Това обаче води до за-ключение, че тези органи реално имат различна тежест и невсички актове, издавани от независими административни ор-гани, имат такова значение, че да се обжалват пред ВАС катопърва инстанция.Трябва да се отбележи, че поради несистемните преценкина законодателя доколко е важен определен акт, в нашето правосе появи разнобой в родовата подсъдност. Административно-процесуалният кодекс прие, че актовете на органи, подчиненина Министерския съвет, няма да се оспорват пред ВАС катопърва инстанция, а пред административен съд (за разлика отразрешението на Закона за Върховния административен съд от280 ПРИНЦИПИ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ. ДОКТРИНА...1996 г.). При изключителната централизация на администрация-та обаче (само две изпълнителни агенции се намират извънСофия) това постави изключително натоварване върху Адми-нистративния съд – София-град и освен това доведе до изклю-чения, които не са дължимо обосновани. По Закона за меркитесрещу финансиране на тероризма актовете на председателя наДАНС (държавна агенция, подчинена на Министерския съвет)се обжалват пред ВАС (чл. 11, ал. 3 ЗМФТ). Беше се стигналои до издаване на подзаконови нормативни актове (наредби) отпредседател на държавна агенция (председателя на ДАНС почл. 305 от Закона за електронните съобщения в предишнаредакция, председателя на Държавната агенция за информа-ционни технологии и съобщения по чл. 258, чл. 281 и 282 ЗЕСв предишните им редакции), които актове също се обжалватпред ВАС като първа инстанция.Необходимо е установяване на ясна система за подсъд-ността на актовете, издавани от независимите органи. Тукпълно одобрение заслужава идеята за създаване на Централенадминистративен съд, който би могъл да служи като първа ин-станция за обжалването на актовете, издавани от независимитеадминистративни органи. Дори ако отделни актове се обжалватпред ВАС като първа инстанция, това трябва да са сериозномотивирани изключения.На последно място, членството на България в Европейскиясъюз и Световната търговска организация налагат добро по-знаване както на правото на тези организации, така и на бога-тата и в някои отношения противоречива практика на технитесъдилища, за което в тази книга беше направен опит сбито дасе изложат най-важни и интересни решения относно приложи-мостта на правните принципи, които са новост за нашата прав-на система.

Още от автора


Събития

пвсчпсн
1234567
891011121314
151617181920
21
22232425262728
293031    

» Най-продавани