Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Не толкова кратка история на самолета

Не толкова кратка история на самолета

Автор: Захари Карабашлиев

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Фиделия Косева

Дата на издаване:Май 2018

ISBN:9789542825661

Страници:332

Корична цена:16.9 лв.


"Уважаеми читателю,

 

Неотдавна попаднах на едно есе от писателя Джон Чийвър, в което той нарича късия разказ „литературата на номада“. Препрочитайки своите разкази тук, осъзнавам, че повечето от тях са с номадска закваска и зачевани в движение – автобус, автомобил, влак, често в самолет – далеч от роден дом и постоянен адрес, между тук и там, между преди и сега, между настроения. На места – пропити с ароматите на меланхолията, другаде – движени от копнеж към едно невъзможно завръщане, те са писани в преходни състояния, в моменти на душевни преломи. В тях съм опитвал да локализирам болка, да компресирам време, да протегна една ръка към самия себе си, а другата към читателя.

 

Сборникът „Кратка история на самолета“ беше публикуван за пръв път преди 9 години и оттогава претърпя 9 преиздания. Когато обаче за пореден път тиражът му се изчерпи и се наложи да бъде допечатан, реших да добавя и някои помалко известни разкази, излизали другаде, а също и няколко есета, непубликувани досега в книга.

 

Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново. Или поне да си припомниш, че ги е имало и точно ти си бил някога главният герой в тях.

 

Приятно четене!"

Захари Карабашлиев 

ЧОВЕК В БЯЛОТО ПОЛЕ

В автобуса е топло и уютно. Навън прехвърчат снежинки. За да снимам в тази белота, трябва да отворя обектива на фотоапарата си доста повече от това, което показва светломерът. Старият „Никон“ обаче е в чантата ми, а чантата – в багажното отделение. Искам да спя след цялото това безсъние от последните седмици. Забелязвам, че шнолата на жената пред мен не е достатъчно добре закрепена да издържи тежката ѝ черна коса. Дали е бързала тази сутрин? Опитвам да си спомня лицето ѝ – мисля, че я погледнах, когато се настанявах на мястото си. Погледнах ли я?

Отпускам седалката назад и опитвам да дремна. От време на време обаче някъде иззвънява мобилен телефон и до мен достигат приглушени парчета разговори. Тези невинни афери с външния свят събуждат нещо като ревност у нас, които мълчим. Мелодийките на телефоните внасят дисхармония в общата ни участ на пътници.

Разтривам уморените си очи, после опирам чело на хладното стъкло, решавам точно сега да запомня нещо от този познат до безразличие път. Снощи е наваляло толкова, че да покрие само северната страна на едроразораните буци. От полето стърчат електрически стълбове и тук-таме – голи дървета с гнезда, като клишета от детски рисунки. Всичко е черно-бяло. В далечината ситната мъглица превръща дърветата в контури на дървета, а по-нататък – в призраци. По някое време автобусът минава през населено място с грозни къщи и приведени хора, с найлонови торбички в ръце. Сега пътят се вие покрай река с нападали около нея дървета с изпочупени клони, окичени с боклуци. Тракторна гума е заседнала в плиткото корито до един мост. След острия завой, вдясно горе, се подава мътножълтеникаво кълбо – зимно слънце. Автобусът излиза на една по-права отсечка, поема дъх и усилва скоростта си.

И тогава го виждам.

В гръб. И се отдалечава. Облечен в неизменните избелели селски дрехи, на главата с таке, върти бавно педалите на голям и тромав велосипед. Отзад на багажника му, с тел навярно, е прикрепена зелена пластмасова щайга. Самотният колоездач с мъка, но решително се придвижва в полето и става все по-малко видим.

Автобусът превключва на още по-бърза предавка и леко сменя курса си. Извръщам глава, за да запечатам колкото мога повече от този момент. Закъде си тръгнал, човеко, в това бяло поле? Какво носиш в зелената си щайга? Автобусът тръсва малко по-рязко. Пред мен шнолата на жената се закача на облегалката и тежката лъскава коса започва да се разсипва надолу.

На стъклото, там, където е било залепено челото ми, е останал малък отпечатък.

Вдъхвам в него. Какво да нарисувам там?

 

ТАКИВА ДНИ

...има такива дни.

Говоря за дни, които започват, като че току-що си пропуснал да помогнеш на някого.

Говоря за дни, в които без причина разливаш кафе в чинийката, вратите заяждат или някой те настъпва, без да разбере.

Дни, в които слънцето не е нито твърде близо, нито достатъчно далеч.

Дни, в които жените изглеждат прекалено гримирани, а мъжете говорят ниско и гърлено.

Дни, в които една усмивка ти се струва толкова истинска, колкото сухо цвете между страниците на стара книга.

Дни, които бълбукат като онези пластмасови китайски шадраванчета, имитиращи ручеи.

Дни, в които се чувстваш като фермер, загубил земята си и принуден да изкарва своя хляб на кораб, между чужди брегове.

Говоря за дни, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало. В такива дни искаш да повярваш, че някъде другаде има любов.

Не любов към човечеството, ближния или децата ти, а дива, дълбока, трагична любов към един-единствен човек.

Има такива дни.

...има такива дни.

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ пише проза и драматургия, автор е на романа 18% сиво – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC Голямото четене. Вторият му роман Хавраизлиза през 2017 г. и е приет възторжено от критиката и читателската публика. Карабашлиев е носител на наградите Български роман на годината (НДФ 13 века България, 2018), Роман на годината (Фондация ВИК), Хеликон,Аскеер и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книги, сборници и списания, превеждани са на много езици. Разказ от настоящия сборник е включен в престижната американска антология Най-добрата европейска проза 2018.

 

Още от автора


Събития

пвсчпсн
  12345
6789101112
13141516171819
20
21
2223242526
2728293031  

» Най-продавани