Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Мисия мама

Мисия мама

Автори: Богдана Трифонова , Жюстин Томс

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Дата на издаване:Февруари 2016

ISBN:978-954-28-2021-5

Страници:160

Корична цена:10 лв.


Мисия ли е мама?

Мисия е.

Мисия отговорна, пълна с усмивки, с вълнения, с желание, със споделяне, с любов.

Споделяме собствените си истории, епизоди от отглеждането на нашите деца, от ежедневието на нашите семейства. Разтваряме врати към нашите домове, за да покажем, че и у нас понякога е по-разхвърляно, отколкото свекървите ни ще приемат, по-мръсно, отколкото у съседката без деца, по-живо и емоционално, отколкото е било преди.

Защо точно ние, Боги и Жюстин, пишем тази книга? Защото може би преди всичко сме майки. Защото сме бъбриви. Защото ние самите имаме невероятни майки около себе си. И защото искаме да споделим с бъдещите и с настоящите майки, които си задават въпроси и изпитват трудности, че майчинството е сууупер!

Приказки за любовта

 

Толкова често ни се иска всичко, което не знаем за любовта и последиците от нея, да е написано някъде и ние само да отворим на произволна страница и да четем отговори, отговори, отговори…

Въпросите, така или иначе, винаги са едни и същи: Това тя ли е? Ще си отиде ли? Ще боли ли? Как да я задържа? Къде ще отиде? Ще се загуби ли?

И понеже такава книга няма, изпадаме в паника и пак търсим отговори: Какво да правим, когато не знаем какво правим? Кого да питаме, когато не можем сами да си отговорим? Нали вече сме големи? Нали можем сами да се оправим?

Друг път. Превръщаме се в някакви жалки зеленикави мекотели, мрънкаме, влачим се, опитваме се да споделяме, но това, което намираме, е само кимащо, съчувстващо разбиране. Ужас. Горкичките.

Най-тъжното в цялата работа е, че отговорите на въпросите, които толкова търсим, са точно до нас, но ние не ги чуваме, защото не очакваме, че могат да дойдат от… там, от ТЯХ.

Не предполагаме, че те, толкова малките, знаят толкова много за любовта, за смисъла ѝ, за онова, което я погубва и за това, което я съживява. Само трябва да се вслушаме в децата.

И така. Три истински истории за любовта.

Тя е на шест. Тъкмо е целуната за първи път. Е, искала е да е Емо, а пък този, който я е целунал, е принц с друго име, но… какво да се прави. Тя разбира любовта така естествено и в дълбочина, че може да преподава в училище за такива като нас, наивници на средна възраст.

Една вечер разговаря с майка си и обяснява, че е влюбена, но той иска да бъдат само приятели. Майка ѝ пита:

       Добре, не е ли по-важно, че сте приятели? И изобщо каква е разликата между гадже и приятел на твоята възраст?

Тя е изумена!

       Но, мамо, огромна! Ако той е мое гадже, означава много повече. Той ще ме пази!

       Как така ще те пази?

      Ами така. Ако някой иска да ме набие или да се държи лошо с мен, той ще ме пази!

      А какво ще направиш ти за него?

       Аз ще му давам съвети! Мъжете никога не знаят какво трябва да правят, затова ние трябва да им казваме!

Усмивка и мълчание. Това е точната истина. Въпросът е тя откъде я знае?

Друго.

Той е на пет. Вещ е в занаята. Особено когато става дума за съкровища, динозаври, изчезнали цивилизации и животински видове. Жените за него все още не са обект на задълбочени проучвания. Тя е почти колкото него, но отдавна, отдавна, още от времето на Ариел и Рапунцел се интересува много от любовта. Тя дори я владее.

Играят си в парка. Тя го гледа с интерес, докато той разкопава пясъчника в търсене на динозавърски останки. В един момент, когато той се изправя, тя застава съвсем пред него и казва, че ѝ е студено. Той е леко скован от близостта между двамата, но бързо, по мъжки, решава проблема:

       Ще ти дам моето яке!

Тя отказва категорично:

       О, не! На мен не ми е студено като за яке! На мен ми е студено като да ме прегърнеш само.

Той я прегръща смутен и казва нещо от типа, че е рицар и винаги ще я пази. Тя е щастлива!

Питаме се, тя откъде знае какво точно да каже, за да може той да каже точно това, което тя иска да чуе? И ние защо не го можем? Вече?

Той е на осем. Много е импулсивен, чувствителен и емоционален. Съвсем осъзнато обича Сара. Сутрин взема две ябълки – една за себе си, една за Сара. Когато купува нещо за себе си, купува и едно за Сара. Родителите са свикнали с неговите трогателни отношения и грижи към нея.

Една вечер, въпреки че всички са наясно с тази любов, той все пак признава пред майка си:

       Мамо, аз знам, че това е любов!

       Какво е любов? – пита майката.

       Това между нас е любов – аз се опитвам да изпълня всичките ѝ желания, а тя се смее на моите смешки!

Гениално! Толкова хубаво! Бях го забравила!

Нямам какво да кажа повече, освен това – слушайте какво ви казват, защото те познават любовта!

И още нещо. За да им се отплатите за добрината,опитайте се да запомните какво казват, защото един ден те ще пораснат, ще забравят и след това ще ви питат. Ще търсят отговорите, които са знаели, но са загубили! И вие ще им ги дадете!

Още от авторите


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112131415
16171819
20
2122
23242526272829
3031     

» Най-продавани