Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Мъдро родителство за умни деца

Мъдро родителство за умни деца

Автори: Ейлин Кенеди-Муър , Марк Лоуентал

Преводач: Лиляна Лакова-Панова

Превод от:английски език

Дата на издаване:Януари 2014

ISBN:978-954-28-1450-4

Страници:328

Корична цена:14 лв.


Когато родителите описват страховете си относно развитието на децата си, често започват с изречението „Моето дете е умно, но…”.

Потенциалът е опасна дума. Когато някой ви каже, че вашето дете има „истински потенциал”, навярно ви става приятно.  Постиженията в училище обаче не са достатъчни, за да научим детето да живее пълноценно. Много деца срещат различни трудности, водени от чувство за перфекционизъм, от страх от усилие, от приемането на успеха за нещо постоянно и евентуално последвал провал, от „зазубрянето” на справочна информация, борят се за постигане на равенство, или просто не се чувстват щастливи от успехите си. Мъдро родителство… е наръчник, който обяснява и търси причините за тези вътрешни борби на детето и предлага на родителите стратегии как то да се справи с чувствата си и да създава удовлетворяващи взаимоотношения с другите.

* Как да укротите перфекционизма?

* Кое е „достатъчно добре“?

* Как детето ви се приобщава към другите?

* Как се отнася детето ви към критики, конфликти и разочарования?

* Как да създадете у детето отношение към сътрудничеството и съревнованието?

* Как детето ви се вмества в група?

* Какво е отношнието на детето към авторитетите?

* Как детето ви се държи с тези, от които зависи?

* Малко повече за натиска за постижение

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Премислете за потенциала

 

ГЛАВА ПЪРВА

УКРОТЯВАНЕ НА ПЕРФЕКЦИОНИЗМА

Кое е „достатъчно добре“?

Майкъл: Фокусира се върху грешките

Кирстен: Отклонява вината

Сам: Избягва да се занимава с неща, в които не е най-добрият

Анджела: Чувства се неспособна

 

ГЛАВА ВТОРА

УСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКА

Как детето ви се приобщава към другите?

Андрю: Търси по-скоро слушател, отколкото приятел

Клей: Избягва да се присъедини към групата

Амалия: Чувства се отхвърлена от съучениците си

 

ГЛАВА ТРЕТА

ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА

Как се отнася детето ви към критики,конфликти и разочарования

Марио: Усеща предателство

Джесика: Не приема конструктивна обратна връзка

Сеймър: Нервничи, когато се променят плановете

Колин: Нагърбил се е с неволите на света

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЪТРУДНИЧЕСТВОТОИ СЪРЕВНОВАНИЕТО

Как детето ви се вмества в групата

Стивън: Настоява да бъде, както е казал той

Анита: Обиденият губещ

Миша: Страхува се от конкуренция

Крейг: Справяне със състезанието в семейството

 

ГЛАВА ПЕТА

ОТНОШНИЕ КЪМ АВТОРИТЕТИТЕ

Как детето ви се държи с тези, от които зависи?

Лиса: Сляпа е за авторитета

Никълас: Всичко превръща в спор

Стефани: Измъчва се заради гнева на възрастните

 

ГЛАВА ШЕСТА

ИЗГРАЖДАНЕ НА МОТИВАЦИЯ

Кое е важно за вашето дете

Етън: Избягва домашните

Джейръд: Оплаква се, че домашното му е скучно

Даян: Не е съсредоточена в училище

 

ГЛАВА СЕДМА

НАМИРАНЕ НА РАДОСТ

Кое кара детето ви да се чувства щастливо

Моника: Намира недостатъци, вместо да се забавлява

Конър: Търси личен смисъл

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Натискът за постижение

срещу силата на растежа

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Премислете за потенциала

Потенциал е опасна дума.

Когато някой ви каже, че вашето дете има „истински потенциал“, навярно ви става приятно. Може би си представяте как то се издига в живота, надминава всичко, което вие самите сте постигнали, не преживява нито един от неуспехите, които сте имали, а вие стоите и наблюдавате отстрани с любящовъзхищение.

Но после започват тревогите, защото потенциалът в крайна сметка е само възможност, но не и гаранция. Ами ако вашето дете не успее да реализира потенциала си?

 

НАТИСКЪТ ВЪРХУ НАС ДА ПОМАГАМЕНА ДЕЦАТА СИ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ

 

Приятели, съседи и цялата индустрия „за усъвършенстване“на децата се надпреварват да ни казват какво точно трябва даправим, за да им помогнем да реализират потенциала си. Тенастояват:

• Свирете Моцарт на бебето си, докато е още в утробата ви.

• Използвайте формулата за „стимулиране на мозъка“ набебето.

• Запишете вашето проходило вече дете на фитнес курс, зада развива основните си моторни умения.

• Осигурете на детето си уроци по музика, за да развиетеу него математическо мислене.

• Към тригодишна възраст го дайте да играе футбол, послеще е късно.

• Потапянето в чуждоезикова среда трябва да стане, предида е минал критично важният за това период.

• Не е достатъчно детето ви да се занимава само с еднадейност; трябва да вземете мерки то да е изцяло ангажирано.

Посланието от всички страни е „Започнете отрано. Бързайте. Правете повече.“ Настойчивостта и натрапчивостта на тезисъвети създават впечатлението, че ако родителят не запише детето си за един куп занимания, които да го обогатяват, значи нему обръща достатъчно внимание.

Всички знаем, че претоварените деца (т.е. тези, които сезанимават с повече неща, отколкото нашите!) са националенпроблем, но натискът и съревнованието продължават и нищоне се променя. Погледнато философски, може би оценяваместойността на свободното време, но като родители се страхуваме да не би да пропуснем нещо за развитието на потенциалана нашите деца.

В старанието и усърдието си да направим всичко необходимо, за да развиват те потенциала си, ние следим бележки,резултати от тестове и класиране по успех в класа, сякаш тезинеща са кристални топки, с които се надниква в бъдещето –обективни и безпогрешни индикатори за онова, което ще сеслучи занапред. Изяждаме се, ако оценката е ниска. Безпокоим се, че децата ни може би не полагат достатъчно усилия.

Страхуваме се, че програмата може би не им дава достатъчно.

И отново сме бомбардирани със съвети: „Ооо, дъщеря ти нее ли с компютърно-базираното обучение? С него ще изкарана тестовете резултати, с които ще отиде една година напред.“

Следим домашните на децата си, помагаме им да учат за тестове, критикуваме писмените им работи, контролираме как сиправят проектите по различните предмети и продължаваме дасе притесняваме, че не правим достатъчно. Никак не бихме искали те да пропилеят потенциала си.

 

БРЕМЕТО НА ПОТЕНЦИАЛА

Много е лесно мислите за потенциала да се хлъзнат от „възможност“ към „очакване“. Съзнателните ни усилия да подкрепямеи насърчаваме реализацията на нашите деца могат да взематпосока на загриженост и тревога за това какво биха могли дапостигнат само ако са достатъчно прилежни и имат точно такова обучение, каквото трябва, и имат точно каквито трябвавъзможности, и изкарат достатъчно високи оценки...

Потенциалът се превръща в бреме, когато гледаме на негокато на предопределено призвание за внушителни постижения. Както родителите, така и децата могат да се изкушат дасе фокусират върху изпълнението, вместо върху израстването.

Върху това да са Най-добрите, вместо да вървят напред, върхутрупането на похвали и завоевания като първостепенно мерило за техните достойнства. Най-лошото е, че този едностраненпоглед върху потенциала създава ужасен страх от провал.

 

РАЗЛИЧНА ИДЕЯ ЗА ПОТЕНЦИАЛ

Едно по-ограничено схващане за потенциала ни го представякато някакъв великолепен златен венец на успеха, който нашите деца, ако скочат достатъчно високо, ще достигнат, в противен случай – не. Животът обаче не следва такъв модел. В реалния живот има много възможности за избор, много шансове имного пътища. Пълна безсмислица е да се казва за деца, че „неизползват потенциала си“, защото чудото при тях, което просто няма как да знаем, е как ще се променят и какви ще бъдат.

Пътят на развитието е откривателско пътешествие, който еясен само погледнат в ретроспекция и рядко върви по правалиния.

Тази книга е за родителите, които разбират, че потенциалът не е крайна цел, а способност да се израства и да се учи.

Грижата за потенциала на децата в най-широкия смисъл на думата означава да се култивира в тях хуманност и благородство.

Това изисква да се подкрепят техните нарастващи умения, такаче да се отнасят към другите с доброта и съпричастност, да сечувстват като част от нещо по-голямо от самите тях, да намират радост и удовлетворение в изграждането на един живот,който да намират за пълноценен... и още много други такиванеща.

 

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ТОВА ДА СИ УМЕН

Тревогите около „реализирането на потенциала“ са особеносилно изразени по отношение на успеха в училище. Причината може би е, че децата прекарват толкова много време там.Възможно е да е в това, че училището често пъти е преходкъм бъдещата кариера. Или може би защото усвояването назнания от децата днес непрекъснато се измерва с бележки ис класиране.

Онова, което буди у нас изненада, е, че най-голямататревога както в родителите, така и в самите децата, е честопъти за реализацията на тези, които най-много залягат вученето. Тези деца отделят много време да мислят и да слушат какво биха могли или трябва да постигнат поради потенциала, който имат.

Има много начини да бъдеш умен, но когато в тази книга говорим за „умни“ или „изключително умни“ деца, имамепредвид тези, които могат да изкарват отлични и много добриоценки, дори в момента да не ги получават в училище. Тъй катоса изключително способни, те често са подложени на голям натиск да показват отлични резултати. А понякога това може дадоведе до прекалено фокусиране върху онова, което правят,вместо върху тях самите.

 

 

ЗАЩО НАПИСАХМЕ ТАЗИ КНИГА

Децата днес са изправени пред уникални предизвикателства, когато трябва да си изработят здравословна перспектива за своята реализация. Наблюдавали сме това при собствените си деца, при децата на нашите приятели и при децата, с които работим в практиката си като психолози. Твърде често виждаме много умни деца, които:

• се предават при първия признак за трудност;

• изпадат в отчаяние заради незначителни грешки;

• изглеждат немотивирани и полагат минимални усилия;

• намират за непоносимо да работят със съучениците си;

• влизат в ненужни борби за надмощие с по-възрастните;

• чувстват се самотни и изолирани от връстниците си.

 

Като клинични психолози, сме видели немалко умни, но нещастни деца. Всъщност едни от най-нещастните, сърдити или стресирани деца, с които сме работили, са били и едни от най-можещите в училище.

Живеем в нарцистична епоха, която изисква да впечатляваш и да търсиш адмирации. За съжаление умните деца често пъти са тъкмо тези, които биват най-много наранявани от фокусирането върху крайностите. Тъй като могат да се справят, и понеже начинът, по който се представят, изглежда толкова важен за всички около тях, те започват да си мислят, че представянето са самите те.

Истинската опасност, с която се сблъскват по-умните деца, е, че могат да започнат да се отъждествяват единствено със своите постижения, да си казват: „Аз съм умен, но това е всичко, което съм.“ Това ги прави ужасно уязвими. Ако не се справят перфектно, ако някой друг е „по-умен“, ако се наложи да се помъчат, за да научат нещо, или ако се натъкнат на пречка, те се чувстват неспособни и дори негодни. Съвсем незначителна критика може да ги нарани или вбеси. Дори победите им могат да им се сторят празни, тъй като адмирацията е студен заместител на близостта. Когато децата измерват своята значимост единствено с постиженията си, представата им за себе си се изопачава и се накърнява способността им да общуват с другите.

За да не се стигне дотук, трябва да се помогне на децата да си изградят широко самоопределение за себе си, което да обхваща не само способностите им, но и човешката им същност.

Но това в никакъв случай не означава да се примиряваме с посредственост или да създаваме „супердеца“ – означава да им помогнем да изградят основата, която им трябва, за да открият какво най-много ги влече, да си създадат приятели, да проявяват постоянство в усилията си и да бъдат истински щастливи в живота.

Написахме тази книга, защото искахме тя да бъде ясен глас и подкрепа за родителите, които искат да развият вътрешните сили на своите деца. Състрадание, чувство за перспектива, силен характер и висок дух... са качества, които не са непременно впечатляващи – децата ви няма да получат диплома, защото ги имат, но те са от съществено значение, за да имат стойностен живот.

 

СЕДЕМ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Всички деца се сблъскват с различни предизвикателства, докато растат, но при умните отдаването на голямо значение на постиженията може да засенчи и да обърка „нормалните“ задачи по развитието им. Главите в тази книга хвърлят светлина върху седем най-важни предизвикателства:

1. Укротяване на перфекционизма

2. Установяване на връзка

3. Овладяване на чувствителността

4. Отношение към сътрудничеството и съревнованието

5. Отношение към авторитетите

6. Развиване на мотивация

7. Откриване на радост

 

Това са най-съществените въпроси, с които децата се сблъскват и за които родителите се тревожат. Всеки един от тях предполага децата да открият себе си, да разберат каква е връзката им с другите и какво означава за тях постижението.

Това са сложни въпроси, които изискват дълбоко лични отговори, но има нещо, което можете да направите, за да помогнете на детето си да се справи с тях.

Задачата на тази книга е да предложи решения. Тя е пълна с практически стратегии, които можете да използвате още сега и да продължите да използвате, докато вашето дете расте и се развива. Стратегиите, които описваме, са изпълними във всекидневния живот. Много от тях предполагат разговори, обяснения или възможни реакции на поведението на вашето дете.

 

ЗНАЧЕНИЕТО НА ГОДИНИТЕ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Примерите и стратегиите, описани в книгата, са насочени към деца на възраст от около шест до дванайсет години. Тази възраст обхваща периода, когато започва натискът за усвояване на знания, но залозите все още не са толкова високи. Способностите на децата да се справят могат значително да се увеличат през тези години. Това е период на интензивно интелектуално израстване, през който те се научават да мислят логично, да разбират причина и следствие и да решават задачи.

В началното училище децата започват да развиват стабилно чувство за идентичност и са по-малко склонни към егоцентризъм, отколкото по-малките, защото могат да разберат, че другите хора имат различни от техните мисли, чувства и желания. Те започват също така да се сравняват със съучениците си и да правят преценки за собствената си относителна компетентност. Всичко това означава, че това е време, когато децата са готови и в състояние да разширят своите социални иемоционални умения за справяне, а са все още доста малки и сеоставят да бъдат направлявани от родителите си. Предприемането на стъпки за укрепване на уменията им за справяне презтези ранни години в училище може да ги подготви да преодоляват стреса, който ги очаква в по-горните класове и след това.

 

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ СОБСТВЕНИТЕ ВИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Ако имате умно дете, най-вероятно и вие самите сте достатъчноумни, което означава, че сигурно ще си спомните как сте семъчили да се справите с някои от въпросите, които описваметук. Може би и до днес продължавате да се борите с тях. Макар че тази книга е за подкрепата, която трябва да оказвате навашето дете, тя предлага и възможност да се замислите върхусобствения си житейски опит. Какви послания сте получаваливие самите, когато сте били дете, от вашите родители и учители относно постигането на високи резултати? Кое сте установили, че ви е помагало да се справяте с множеството претенции към вашето време? Как се отнасяте към хората, коитоне могат да постигнат същото като вас? А към онези, които сапо-способни от вас? Какво правите, когато допуснете грешкиили нещата не се случват така, както вие искате? Кое ви създава чувство за задоволство и удовлетвореност?

Въпросите, които разискваме, са предизвикателства, с които човек се сблъсква цял живот, а не проблеми, с които могат дасе занимават деца на седемгодишна възраст и да ги решат. Въввсяка глава имаме раздел, озаглавен „Покажете пътя“, в който сеописва как тези въпроси се проявяват при големите хора и каквомогат да направят родителите да ги решат за себе си или да покажат на децата си ефективни модели за подражание.

 

КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ТАЗИ КНИГА

Има един неправилен и един правилен начин за използване натази книга. Неправилният е да погледнете на нея като на някаквиси над двеста страници, които ви трябват, за да „оправите“ илида „подобрите“ своето дете, или като на дълъг списък от ощеповече неща, които трябва да вършите, освен всичко останало,което вече правите, за да бъдете добър родител. Правилниятначин за използване ѝ е като източник на подкрепа за настоящите ви усилия да отгледате щастливо, здраво, продуктивно,мило и сърдечно дете. Нашата цел е да ви дадем възможност по-дълбокода вникнете и да разберете как и защо вашето дете можеби се мъчи и да ви предложим варианти как да му помогнете давърви напред. Добре е да прегледате книгата заради главите илиотделните части, които в най-голяма степен се отнасят до вашето дете. Прочетете тези секции и се замислете по какъв начин тесе отнасят към вашите възгледи, ценности и предизвикателствакато родител. Молим ви да погледнете на стратегиите, коитопредлагаме, по-скоро като на възможности, отколкото като напредписания, и използвайте само онези, които приемате. Всякодете е уникално и никой не познава вашето дете и семействотови по-добре от вас самите.

Важно е също така да погледнете на нещата в дългосрочен план. Вие не можете да ускорите познавателното или емоционалното развитие на детето си. Децата растат със свое собствено темпо и нашата роля като родители е да подкрепяметова развитие, а не да го форсираме. Макар че предлагамеизпълними стратегии, няма трикове или бързи решения. Книгата по-скоро се фокусира върху начините, по които можете даобщувате с детето си, да го насочвате и подкрепяте. Навсякъдев нея подчертаваме учене и израстване, а не постигане.

 

КОМПОНЕНТИТЕ НА МЪДРОТО РОДИТЕЛСТВО

Родителството предполага деликатно равновесие. От еднастрана трябва да ценим децата си такива, каквито са в момента.От друга – необходимо е да ги подкрепяме, за да вървят напред.

Постигането на това равновесие изисква четири същественикомпонента на мъдрото родителство:

1. Умение да виждаме света през погледа на нашите деца.

2. Увереност при поставяне на разумни граници.

3. Задължение да общуваме по-често с децата си.

4. Вяра в способността на нашите деца да се развиват и учат.

Тези четири компонента са в основата на всичко в тази книга.Резултатите от тестовете и оценките са добри показателиза академичните постижения на нашите деца, но дали те щеуспеят да бъдат щастливи, продуктивни и доволни от живота сикато възрастни, зависи от много повече други неща, отколкотосамо високите оценки в училище. Всички деца имат нужда отумно и грижовно напътстване, за да могат да развият социалнии емоционални умения, които ще им послужат като основа завсичко, което вършат. Целта ни с тази книга е да ви подкрепимда помогнете на вашите деца да развият вътрешните си заложби, за да могат да преследват мечтите си, да се справят с трудностите, да изграждат приятелства и да постигнат в живота ситова, което искат. Тази книга е по-скоро за отглеждане на деца,отколкото за създаване на впечатляващи продукти.

 

ГЛАВА ПЪРВА

УКРОТЯВАНЕ НА ПЕРФЕКЦИОНИЗМА

Кое е „достатъчно добре“?

Детето ви...

• ...безпокои и тормози ли се за дребни грешки?

• ...забива ли поглед в единственото нещо, което не е направило както трябва, вместо да види всичко останало,което е свършило добре?

• ...държи ли се като най-безпощаден критик на самия себе си?

• ...прави ли прибързани съждения и „всичко или нищо“ лие позицията му, когато преценява дали добре се справя сдадена дейност?

• ...повтаря ли „колко съм глупав/а“, след като допуснегрешка?

• ...склонно ли е да си намира извинения и да обвинявадруги за грешките си?

• ...избухва ли в плач и дори в ярост, когато веднага не мусе отдаде да направи нещо?

• ...често ли се отказва от сън, почивка и среща с приятели,защото има „прекалено много работа“?

• ...бави ли се, когато има да изпълнява големи проекти?

• ...трудно ли му е да започне и да завърши проект?

 

Когато децата са много способни, е твърде лесно да паднатв капана на перфекционизма. Тъй като могат да се справят изключително добре, те започват да мислят, че трябвавсичко давършат безпогрешно. Поради това, че са се справили с нещоизключително добре, заключават, че винаги трябва да надминават най-високите стандарти. Собственото им достойнствозависи от това.

 

ЧУВСТВАТА И ВЯРВАНИЯТА, КОИТОСЪПРОВОЖДАТ ПЕРФЕКЦИОНИЗМА

На повърхността перфекционизмът изглежда като въпрос, отнасящ се до работата, новсъщност е въпрос на взаимоотношенията. Децата (или възрастните) перфекционисти се чувстваттака, сякаш животът им протича на сцена пред безмилостнокритична публика. Очакванията, произтичащи от техните големи способности, се изкривяват и изопачават по някакъв начин и се превръщат в непродуктивни вътрешни потребности.

Когато децата перфекционисти не постигнат нещо, е възможнода реагират с гняв, сълзи, обвинения или отдръпване, но това,което подхранва тези реакции, е вътрешното им чувство за нищожност. Перфекционистите вярват, че ценност представляват не те самите, а онова, което създават. Дълбоко в себе сиперфекционистите са убедени, че любовта трябва да се спечели и нищо под сто процента не ги удовлетворява.

 

Перфекционизъм срещу здравословни стремежи

Изследователите са на различни мнения по въпроса далиперфекционизмът е просто „прекалено много от нещо добро“,или е нещо съвсем отделно от здравословната амбиция и желанието да се справяш добре. От една страна, поставянето на високи стандарти се асоциира с по-добро изпълнение. От другаобаче, изследванията показват, че перфекционизмът е свързанс депресия, суисидни мисли, тревожност, злоупотреба със стимуланти, хранителни проблеми и с най-различни физическисимптоми. Критичният фактор е може би дали има разминаване между очакванията и себеоценката: когато децата вярват,че трябва да се представят изключително добре, но в същотовреме смятат, че не са се справили или не могат да се справят,възможно е да бъдат недоволни от себе си и да реагират с безнадеждно оттегляне или с отчаяни усилия да постигнат това,което искат.

Ние сме убедени, на базата на нашия клиничен опит, чеима една недотам ясно очертана, но важна линия между здравословния стремеж към съвършенство и нездравословнияперфекционизъм. Това разграничение е много по-лесно да сезабележи на емоционално ниво. Здравословният стремеж еизпълнен с надежда, ангажираност, оптимизъм, енергичности радост. Той изисква усилие, но то носи удовлетворение и едоброволно избрано, а целите изглеждат достижими. Перфекционизмът за разлика от това е движен от ужаса от унижение истраха от провал. В усилието се усеща принуда и болезненост.

То изглежда по-скоро наложено, отколкото избрано и никогане спира. Целите непрекъснато се изместват, а изпълнениетовинаги може да бъде по-добро. Според стандартите на всичкиостанали хора децата перфекционисти може би се справят изключително добре, но е сърцераздирателно да ги слуша човеккакво презрение изпитват към самите себе си, докато се мъчатда реализират собствените си невъзможни очаквания. Именно нездравословната форма на перфекционизма разглеждамев тази глава.

 

Примамките и капаните на перфекционизма

Безкомпромисният и безмилостен перфекционизъм правихората нещастни и въпреки това те се хващат здраво за него.

Ако детето ви има склонност към перфекционизъм, нямада е лесно да го накарате да бъде умерено. Отказването отнереалистично високите стандарти е може би най-разумнотонещо, но за перфекеционистите подобна мисъл е ужасяваща.Въпреки личната цена, която плащат, стремежът им да правятвсичко перфектно им дава чувство за контрол. Те се притесняват, че ако отстъпят и на сантиметър, ще излезе наяве скритатаим неадекватност, повече никога нищо няма да постигнат и щеси спечелят презрението или разочарованието на околните.

Оценките, надпреварата, съперничеството със съучениците и изказаните или неизказаните изисквания от учители илиродители могат да допринесат за утвърждаване на модела намислене „всичко или нищо“. Умните деца получават многопохвали и признание заради това, че се справят перфектно. Ноедва ли някога ще чуят от някого: „Ооо, изключително добрее, че успя да си поставиш разумни граници и се предпази отсвръхусилие.“

Понякога натискът да се представят по най-добрия начиним идва отвътре. Умните деца обикновено се гордеят със свояперфекционизъм, възприемат го като мерило за това кои са теи какво са постигнали. Те биха се срамували, ако дори и съвсеммъничко не им достигне, за да бъде свършеното от тях перфектно. Грешките им изглеждат като лични провали и признак заужасяваща загуба на контрол. За перфекционистите страданието, идващо от стремежа да вършат всичко безпогрешно, имизглежда необходимо и неизбежно. Те са убедени, че перфекционизмът е желаният и единственият път към успеха.

Факт е обаче, че обикновено хората се реализират въпрекиперфекционизма, а не в резултат от него. Перфекционизмътможе да задуши съзиданието, тъй като води до парализиращапрокрастинация[1], която пречи да се започнат проекти, да се работи по тях и да се доведат докрай. Той е причина за пилеене наенергия, защото кара децата да се притесняват, вместо да действат. Често пъти перфекционизмът води до прекалено голямофокусиране върху незначителни подробности. Той освен товаубива креативността. Когато децата с тревога се фокусиратвърху оценката на качеството на техния труд и се притесняватот евентуалните реакции на тяхната реална или въображаема публика, те нямат свободата да изобретяват, откриват илипробват нови подходи.

 

Укротяване на перфекционизма

За да реализират в максимална степен своите способности,умните деца трябва да се придържат към високи стандарти, нода се предпазят от сковаващия ги перфекционизъм. Необходимо е да разберат, че и без да са перфекционисти, могат дабъдат способни и талантливи. Те трябва да се научат да се щадят и да разберат, че близостта и приятелството не се печелятпо начина, по който се печелят пари. В тази глава ще опишемнякои често срещани сценарии с деца перфекционисти и щепредложим идеи как можете да им помогнете.

 

МАЙКЪЛ:ФОКУСИРА СЕ ВЪРХУ ГРЕШКИТЕ

– Всичко провалих! Тотално провалих всичко! – шепнеМайкъл, седнал до родителите си в залата. Той смачка програмата за пиано рецитала и ако можеше, би я накъсал на парченца.

– Мисля, че се справи чудесно, миличък – го уверява майка му.

– Шегуваш ли се? Обърках началото на втората част – премигва трескаво Майкъл в усилието си да не заплаче.

– Никой друг освен теб не го е забелязал. Не чу ли аплодисментите?

– Те ръкопляскат на всички, мамо – неумолимо продължава да се тормози Майкъл. – Сигурно са ме съжалили. Нищо немога да направя на пианото. От седмици се готвя за този глупаврецитал и всичко обърках. Докато съм жив, няма да участвамповече в пиано рецитал! Хайде да си ходим.

 

* * *

Единственото нещо, което си спомня Майкъл от изпълнението си, е грешката. Тя засенчва всичко, което е било преди ислед нея. Освен това е убеден, че другите са чули само нея, и

затова похвалите на майка му му звучат като празни приказки,на които не може да се вярва.

Случаят с Майкъл е за музикално изпълнение, но таковапрекалено фокусиране върху грешките може да се отнася доработата в училище, спортни събития или дори до социалните

контакти. Децата перфекционисти непрекъснато и безмилостно критикуват собственото си поведение.

 

Преувеличаване на грешките

Ако бъде притиснат, Майкъл навярно би признал, че нее единственото дете, сбъркало по време на пиано рецитала.Но неговата грешка му се струва някак си унизителна, докатотези на другите деца му изглеждат извиними и разбираеми.Той я възприема като доказателство за своята некадърносткато пианист. Свива се от срам, като си представи съжалението и презрението на публиката, и му се иска да може да избяга нанякъде. В неговата представа единствената възможнаи адекватна реакция на допусната грешка е да се махне някъденадалеч от всички и да стои сам посрамен. При перфекционисти като Майкъл грешки, които другите просто биха отминали,а може би дори изобщо не биха забелязали, подхранват злокобни вътрешни терзания: „Не трябваше да допусна това. Занищо не ставам.“

 

Теорията за хлъзгавия наклон

Мат Стоун, един от създателите на сериала Южен парк,веднъж разказа следното:

 

Спомням си, че бях в шести клас и трябваше да се явя наизпит по математика, за да вляза в математическа паралелка в седми. А напътствията бяха горе-долу такива: Дане объркаш това, защото, ако го объркаш, няма да влезешв математическа паралелка в седми клас. А ако не влезешв седми клас, няма да можеш и в осми, нито в девети; и вдесети и в единайсети клас няма да влезеш и ще си умрешбеден и самотен.

 

Изглежда смехотворно, но е точно това, от което се боятперфекционистите – че една малка грешчица сега може по необратим вачин да унищожи всичките им възможности за успехи щастие в бъдеще.

На децата по дефиниция им липсва чувство за перспектива. Колкото и да са умни, те просто не са живели достатъчнодълго, нито са видели достатъчно много от света, за да могатда разбират събитията в какъвто и да било по-широк контекст.

Поради ограничения им житейския опит има опасност онезиот тях, които са перфекционисти, да „изпуснат пътя, и то единствено поради своите страхове“.

Важно е човек да се учи добре в училище, но „да се учидобре“ не означава непременно да не допусне никога никаква грешка. Изследванията неизменно показват, че оценките ирезултатите от тестовете не са единствени от значение, когато се опитваме да предскажем какво ще постигне човек катовъзрастен. Причината може би е, че успехът на възрастнитев работата им няма нищо общо с тестове, в които се избираедин от няколко посочени отговора, а е свързан единствено сумението им да решават проблеми, да се приспособяват къмпроменящите се обстоятелства, да мислят критично, да комуникират ефективно, да работят така, че на тях да се разчита, и да серазбират с клиенти, колеги и шефове. Това са истинските уроци,които вашето дете трябва да научи в училище и в живота.

Фактът, че вашият син е получил лоша оценка на тест поматематика в четвърти клас, може да означава, че е обречен напровал в живота толкова, колкото и че дъщеря ви я чака кариера на танцьорка на екзотични танци, защото, когато била надве години, обичала да тича гола из къщи. Децата непрекъснаторастат, учат нови неща и се развиват.

 

СТРАТЕГИИ, С КОИТО ЩЕ ПОМОГНЕТЕНА ДЕТЕТО СИ ДА ОБУЗДАЕ САМОКРИТИКАТА

Децата като Майкъл трябва да се научат да обуздават критикавътре в себе си, така че вътрешният им глас да бъде вдъхновяващ, а не против собствените им интереси. На тях им е нужна помощ, за да се справят с чувствата си на тревожност илиразочарование, и трябва да се научат да гледат многостранно исъс съпричастност на работата си. Ето някои идеи как можетеда им помогнете.

 

Отразявайте, но снижавайте емоцията

Когато умни деца са убедени, че „всичко са объркали“, инстинктивната реакция на любящите родители е да им вдъхнатувереност. Проблемът е, че колкото повече настояваме „О,миличка, разбира се, че не си глупава! Как можеш да кажештакова нещо? Знаеш, че не е така!“, толкова повече тя държина обратното.

Основният принцип в работата с деца е да ги срещнететам, където те се намират. Това означава, че ако вашето детее разтревожено от нещо, което възприема като неуспех, първо

трябва да приемете тревогата му, а след това да му помогнете да я преодолее. Естествено, няма да пожелаете да изразитесъгласие с безумни уверения („Да, с живота ти наистина есвършено“), но можете да му помогнете да изрази чувстватаси с думи. Назовете чувствата. Обобщете фактите. Опишетежеланията или страховете. Предложете обич. Целта ви е да

останете верни на емоционалната реалност на своето дете,като внимателно отклоните реакцията му в не толкова крайнапосока.



[1]* Прокрастинация (лат.) – тип поведение, характеризиращо се съссклонност към постоянно отлагане на по-важните неща, с цел да севършат други, по-маловажни. – Бел. прев.

 

Още от РОДИТЕЛИ НА НОВАТА ЕРА


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112131415
1617181920
21
22
23242526272829
3031     

» Най-продавани