Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Майсторът на играчки от Краков

Майсторът на играчки от Краков

Автор: Рейчъл Ромеро

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Стоян Атанасов

Преводач: Паулина Мичева

Превод от:английски език

Дата на издаване:Ноември 2017

ISBN:978-954-28-2455-8

Страници:280

Корична цена:14.9 лв.


В страната на куклите има магия. В света на хората има война. Навсякъде има болка. Но и навсякъде има надежда. Каролина е жива кукла от Страната на приказките, където кралят и кралицата са свалени от власт. Но когато внезапен вятър магически я отнася в света на хората, тя се оказва в Краков в компанията на Майстора на играчки – човек с необичайна сила и тайнствено минало. Майстора се е научил да страни от хората – и от играчките – но Каролина, със своя кураж и състрадание, го кара да се усмихне отново и дори да се сприятели с един цигулар и неговата дъщеря. Но новооткритото им щастие е разбито на парчета, когато нацистки войници нахлуват в Полша. Каролина и Майстора бързо осъзнават, че приятелите им евреи са в смъртна опасност, и са решени на всичко, за да ги спасят. Без значение какво им коства.

Страната на играчките

Имало някога една малка кукла на име Каролина, коя то живеела в страна далече, далече от света на хората. Небето там винаги било в съвършения син цвят, кой то придобива в средата на лятото, лунната светлина била чиста като сребро и никой никога не остарявал, нито ставал парцалив. Страната на играчките била голямо кралство, което се простирало на безброй километри във всяка посока, накъдето и да погледнеш. На изток се ширело морето, а на запад от земята се издигали стъклени планини, кои то по цял ден се опитвали да достигнат слънцето.

Кралството се управлявало от мъдри крал и кралица, кои то никога не вземали безчувствени или жестоки решения. Дори звездите в небето ги обичали и понякога се претъркулвали от своите катедрали и дворци, докато се опитвали да чуят по-добре как кралицата пее или как кралят свири на цигулка.

Но Каролина не била част от блестящия кралски двор с неговите фонтани с бълбукащ сайдер и украсени със скъпоценни камъни зали. Тя живеела в малка къщичка, сгушена до лъкатушещо между два зелени хълма поточе. Пердетата на прозорците ѝ били изтъкани от диви цветя, а стените на къщата ѝ били направени от дъски от джинджифилов сладкиш, но тя никога не се изкушавала да похапне от тях. Малката захаросана къща била всичко, кое то имала, защото Каролина не била нито крал, нито кралица, нито дори принцеса; тя била шивачка.

Шиела бални рокли и кадифени жилетки, поли, кои то се разпервали като криле на пеперуда, и красиви жакети със златни копчета. Най-хубавото било, че с иглата и конеца си във всяка дреха пришивала и желания. Всяко желание било неугаснала надежда, недовършена приказка, нуждаеща се от край. Но тя не можела да изпълни желанията, кои то ѝ нашепвали играчките, защото притежавала съвсем малко магия.

Повечето от играчките, които идвали при нея, копнеели за най-истинската и съвършена любов. Други – за велики приключения. Малцина искали най-много от всичко на света слава и богатство. Докато работела, Каролина изслушвала всяко желание, кимала от време на време, а иглата ѝ се движела като сребриста риба по разстлания върху масата плат. Наслаждавала се на работата си, но имало и клиенти, от чиито желания я заболявало сърцето. Тези кукли били тихи и тъжни и злочестините им можело да се разчетат така ясно, сякаш били напечатани на порцелановите им лица и на малките им дървени ръце.

Какво искали тъжните играчки? Да се завърнат в човешкия свят, в кой то били живели за кратко. Защо? Защото жадували да видят още веднъж децата, които били техни приятели. Но това било невъзможно. Никоя играчка досега не била успяла да се върне в този друг свят независимо колко пъти отправяла свое то желание.

Каролина имала свои те съмнения дали това място е чак толкова приятно за живеене. Децата може и да били отначало добри към играчките си, но все някога пораствали и изоставяли обичните си другарчета за игра да събират прах и мухъл под легла и по тавани. Играчките с късмет можело и да отидат при друго дете, по-малък брат или сестра или дори при детето на първия им собственик. Но след това вече изглеждали прекалено захабени, за да си играят децата с тях, и били зарязвани. Когато дървените и стъклените им части и техните дрехи вече не можели да съхраняват душата им, те се завръщали в Страната на играчките.

Тези играчки се били научили да плачат и когато идвали в работилницата на Каролина, я умолявали да им помогне с магията си, но за съжаление, тя не притежавала чак такава сила. Струвало ѝ се, че едва ли може да има нещо по-ужасно от това да се научиш да плачеш. Плачът бил за хората, а тя никога не била срещала дори един човек.

Но въпреки тъгата на тези изгубени играчки и желанията им, които не можела да изпълни, Каролина се чувствала щастлива в малката си къща и искала това да продължи вечно.

После дошли плъховете и със своите железни щикове и железни зъби свалили от власт краля и кралицата. И със сцепена буза и разкъсана парцалива рокля самата тя била изпратена в света на хората.


Събития

пвсчпсн
     12
3456789
101112
13
141516
17181920212223
24252627282930
31      

» Най-продавани