Лица за милиони: Стефан Шарлопов - Рискувам и печеля

Стефан Шарлопов. Кога, как, какво:

·        Как човек, оставал с 5 лева в джоба, успява да инвестира 220 милиона евро?

·        Какво прави, когато му предлагат „червен куфар” с 1 милион долара?

·        Как губи 5000 лева при първата си сделка и печели 55 000 с втората?

·        Защо не е на мястото на Косьо Самоковеца в контрабандата?

·        Какво му предсказва пророчицата Вера Кочовска?

·        Как се спасява от отвличане? Участвала ли е държавата в това?

·        Какви чудеса се случват в комплекса му „Созополис”?

·        Защо Бойко Борисов винаги открива обектите му?

·        Защо дъщеря му Ева напуска „Розе”, училището за принцове?

·        Защо шефката на „Шарлопов хотелс” Ева Шарлопова си взима две котки „Девон рекс” за 3000 евро?

·        На какво се дължи „парадоксът на постоянния успех” на Шарлопови?

Не можех да разбера – какво толкова имаше да му мисли човек като него? Седеше пред вила за половин милион евро. На главата си носеше бейзболна шапка „Мерцедес“, на лицето – тъмни очила „Булгари“, на китката – лимитирана серия „Юлис Нарден“, а в ръката – химикалка „Шопар“.

Шегата ми увисна в маранята.

Той не ме виждаше. Не виждаше, а като че ли слушаше някого. Вълните, които се громеха нейде под краката му? Въздушните боеве на гларуси и чайки за всяка храна? Или напътствията на Господ, който го терзаеше и тормозеше, преди да му покаже любовта си?

Бе толкова вглъбен, че трудно вадех думите от него.

Пренесъл бе на собствените си ръце огромна скала. Целият бе изранен...

220 000 000 евро.

В спомените ми изплува картина: Стефан Шарлопов води хоро и развява огромен байрак.

Парадоксално, хорото се извива в новия му по онова време турски ресторант. Е, как да се открие турският ресторант на Стефан, ако не с трибагреник и българско хоро?

Целият елит е там – купон! Околните се суетят около него, усмихват му се, мъчат се да се присламчат, смучат сили.

Роден на 14 октомври 1962 г., онази вечер Стефан Шарлопов празнува четирийсет и шест години. Млад е, а е натрупал столетия...

Четири години по-късно, на петдесетгодишния си юбилей, той се облича от глава до пети като своя адаш, Стефан Караджа. Всички баровци на партито са оставили марките в гардеробите, защото до Стефан могат да се веселят само в народни носии – в потури, сукмани и цървули.

Зад гърба му са останали заводите за хранителни продукти и минерална вода „Роял фуудс“, „Роял кейк“ и „Девин“. Пред него е петзвездната корона на „Шарлопов хотелс“ – хотел „Пирин“ в Сандански, „Янтра“ във Велико Търново, „Мургавец“ в Пампорово, а също – хотел „Палменвалд“ в сърцето на Германия, къщи в Боженци, комплексът „Созополис“...

Животът му е историята на туризма в България.

Не е ли време да викне на Бог:

– Стига! Стига ми!

Пет години по-рано, когато започнахме книгата, се чудехме къде да седнем да говорим надълго и нашироко.

Без да му мисли много, Шарлопов ни покани у дома. Отделил ни бе цял ден, което е чудо, защото по телефона разговорът с него не продължава и минута!

Докато взимахме завоите на Владая, с фотографа Оги Панов се питахме какво ли ще стане сега? Ами ако децата се разтичат и разпищят из къщата? Ако Стефан Шарлопов не е в настроение?...

Селцето Владая е от западната страна на Витоша, на припек. Уютна, заможна къща. Съвсем накрая, до гората и шумящата река.

Влизам и не мога да повярвам на очите си – Стефан, известен с буйния си нрав, се е кротнал през уикенда вкъщи, гука си с жена си и играе с децата като мечок с мечетата.

Малките го гледат в очите с обожание. Цари мир и дисцип-лина. Но най-дисциплиниран от всички е Господарят на тази хралупа.

– Аз вече минах етапа в моя живот, когато никой не знаеше къде ходя и какво правя.

– Имало ли е такъв етап?

– О, ти нямаш представа!... Просто не е истина! Ужас. Младежки години – бачкане, жени, пиене и ядене... Денонощно по ръба на бръснача!

– Сега си домошар?

– Не.

– Не си?

– Домошар съм, но съм балансиран. Обичам компании, обичам...

– Можеш ли да кажеш какъв е първият ти спомен? – започ-вам аз с коронния въпрос на Зигмунд Фройд.

– Мога. Бях на шест години. Първият ми спомен от Бургас – аз съм роден там – е всъщност с моята първа любов от детската градина. Това е първият ми спомен!

– И какво стана?

– Яна... Какво стана? Целунах я... Харесахме се, лежахме на една спалня. Беше ми много интересно!

Стефан не чува за Яна никога вече. Но не е чудно защо точно „любовен“ е първият спомен. Ако човек се взре в младежките му снимки, личи темперамент, на който по-късно жените трудно ще устоят.