Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Курс по криминалистика. Том 1. Въведение в криминалистиката

Курс по криминалистика. Том 1. Въведение в криминалистиката

Автор: Йонко Кунчев

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Дата на издаване:Януари 2020

ISBN:978-954-28-3122-8

Страници:424

Корична цена:22 лв.


Курсът по криминалистика е проектиран в няколко тома, всеки от които има самостоятелен предмет в съответствие с предмета на криминалистиката. В настоящия първи том са разгледани историческите и теоретичните основи на криминалистическата наука. Предложени са теоретични решения относно нейния предмет, структура и наказателноправна природа. Представена е система на криминалистическите методи, които се прилагат в следствената и експертната криминалистическа дейност. Обяснено е отношението между криминалистическите методи и процесуалната форма на доказването в наказателния процес. Анализирана е практическата функция на криминалистиката – научно да съдейства за разкриване на обективната истина в наказателния процес в съответствие със своя предмет. Книгата е предназначена за органите на досъдебното производство, съда, специалистите в областта на криминалистическите експертизи, студентите от специалност „Право“, „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ (модул „Криминалистика“) и магистърската програма по „Съдебни експертизи“ във ВСУ „Черноризец Храбър“, както и за всички, които проявяват по-задълбочен интерес към криминалистическата наука.
Йонко Кунчев Йонко Кунчев Проф. д.ю.н. Йонко Кунчев е декан на ЮФ на ВСУ „Черноризец Храбър“ и ръководител на магистърска програма „Съдебни експертизи“ в същия университет. Преподавател е по криминалистика и съдебна експертология. Работил е в МВР на различни длъжности: оперативен работник в криминална полиция; научен сътрудник, старши научен сътрудник и началник на сектор „Противодействие на престъпността“ в НИКК – МВР; ректор на Академията на МВР и ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в същата академия. Бил е зам.-председател на дружеството по съдебна медицина и криминалистика. Бивш зам.-декан на ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Като научен консултант е съдействал на оперативноиздирвателните и следствените органи за разкриване на извършители на тежки престъпления. Научната и преподавателската си дейност съвместява с упражняване на адвокатска професия.
СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ПЪРВИ РАЗДЕЛ. ИСТОРИЯ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА
Първа глава. Възникване на криминалистиката
§ 1. „Генезисът“ на криминалистиката в детективската художествена литература от XIX век
§ 2. Възникване и начален етап на развитие на криминалистиката

Втора глава. Криминалистиката вБългария през различни исторически периоди
§ 1. Криминалистиката в България от началото на ХХ век до 1944 г.
§ 2. Криминалистиката в България от 1945 г. до 1989 г.
§ 3. Криминалистиката в България след 1989 г. .
§ 4. Въпросът за идеологизацията на криминалистиката

ВТОРИ РАЗДЕЛ. ПРЕДМЕТ И СТРУКТУРА НА КРИМИНАЛИСТИКАТА
Трета глава. Основни въпроси относно обекта и предмета на криминалистиката
§ 1. Отношение между обекта, предмета и съдържанието на криминалистиката
§ 2. Отношение между предмета и съдържанието на класическата криминалистика и Forensic Science
§ 3. Въпросът за закономерностите в теорията за предмета на криминалистиката

Четвърта глава. Концепции за предмета на криминалистиката
§ 1. Традиционни и нетрадиционни концепции за предмета на криминалистиката
§ 2. Криминалистиката като наука за разкриване, разследване и предотвратяване на престъпления
§ 3. Криминалистиката като наука за информационно-познавателната дейност при разследването
§ 4. Криминалистиката като наука за методологията на разследването и криминалистическите експертизи

Пета глава. Структура на криминалистиката
§ 1. Концепции за структурата на криминалистиката
§ 2. „Традиционна“ структура на криминалистиката
§ 3. Модел за структура на съвременната криминалистика

ТРЕТИ РАЗДЕЛ. КРИМИНАЛИСТИКАТА В СИСТЕМАТА НА НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ
Шеста глава. Криминалистика и другите наказателноправни науки
§ 1. Криминалистиката в системата на наказателноправните науки
§ 2. Криминалистика и науката за наказателното право
§ 3. Криминалистика и науката за наказателния процес
§ 4. Криминалистика и криминология
§ 5. Криминалистиката и теорията за оперативно-издирвателната дейност

Седма глава. Връзка на криминалистиката с други „съдебни“ науки и науките от областта на ретроспективното познание
§ 1. Връзка на криминалистиката със съдебната експертология, съдебномедицинската наука и съдебната психология
§ 2. Връзка на криминалистиката с историята, археологията и геологията

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ. НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ПРИРОДА НА КРИМИНАЛИСТИКАТА
Осма глава. Фактори, определящи наказателноправната природа на криминалистиката
§ 1. Концепции относно наказателноправната природа на криминалистиката
§ 2. Наказателноправни основи на криминалистиката
§ 3. Технологизацията на доказването в наказателния процес и наказателноправната природа на криминалистиката

Девета глава. Ролята на криминалистическата компетентност за разкриване на обективната истина внаказателния процес
§ 1. Криминалистическата компетентност като субективна възможност за разкриване на обективната истина в наказателния процес
§ 2. Практическо значение на криминалистическата компетентност на съда и на органите на досъдебното производство
§ 3. Практическо значение на криминалистическата компетентност на специалистите – технически помощници и вещите лица криминалисти
§ 4. Криминалистическата компетентност на защитника и повереника като необходимо условие за ефективността на тяхната дейност в наказателния процес
§ 5. Обучението по криминалистика като част от наказателноправната подготовка на студентите

ПЕТИ РАЗДЕЛ. КРИМИНАЛИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ
Десета глава. Същност на криминалистическите методи и на отношението им с процесуалната форма на доказването внаказателния процес
§ 1. Същност на криминалистическите методи
§ 2. Отношение между криминалистическите методи и процесуалната форма на доказването в наказателния процес

Единадесета глава. Система на криминалистическите методи
§ 1. Общонаучните методи през призмата на криминалистиката
§ 2. Методи за разследване
§ 3. Експертни криминалистически методи
§ 4. Методи за изготвяне на писмени и веществени доказателствени средства

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
УВОД

Предназначението на криминалистиката е научно да съдейства за разкриването на обективната истина в наказателния процес в съответствие със своя предмет – методите за провеждане на разследването в досъдебното производство и съдебното следствие, както и на методите за извършване на криминалистически експертизи. Ролята на криминалистиката е не само да обяснява тези методи, но да влияе и за усъвършенстването им. Тези методи се основават на криминалистическата теория. Теорията и основаните на нея методи за събиране и изследване на доказателства определя същността на криминалистическата методология. Изграждането на теоретичния фундамент на криминалистиката е нейна първостепенна задача. От това зависи дали и доколко криминалистиката ще изпълнява практическата си функция.
В българската криминалистика бегло са засегнати някои общотеоретичните въпроси на тази наука предимно в учебната литература. Доколкото има някои монографични изследвания по теоретични въпроси в областта на криминалистиката, те обхващат само отделни аспекти от нейната теория. Като цяло няма българска теория за криминалистиката. По общотеоретичните въпроси на криминалистиката българските криминалисти са се основавали предимно на руската (съветската) криминалистика. Причините за руското (съветското) влияние върху българската криминалистика не са само исторически. В световен мащаб руската криминалистика има най-широка и задълбочена теоретична основа. Руската криминалистическа теория е водеща в света. Не ми е известно в друга страна криминалистическата теория да има такова мощно развитие, както в Русия и някои бивши съветски републики. Руската криминалистика разполага с огромен брой учени и преподаватели в юридическите факултети, академии на МВР, институти по криминалистика и школи за подготовка на следователи и експерти криминалисти. Някои от тях са със световна известност, сред които ярко изпъкват имената на Р. С. Белкин и А. И. Винберг. Техните трудове поставиха теоретичните основи на криминалистиката в Русия и страните от бившия съветски съюз, които са фундаментът за нейното по-нататъшно развитие. Превеждани са на китайски, немски, български, румънски, чешки, сръбски и други езици.
Развитието на теорията във всяка научна област, включително и на криминалистиката, е процес на формиране на концепции; създават се различни теории и школи. Колкото повече се задълбочава познанието в дадена научна област, толкова повече се разширява процесът на диференциация на теоретич ните направления. Конкуренцията на различните концепции допринася за развитието на криминалистиката. Нереалистично е обаче да си представяме, че историята на криминалистиката е непрекъснат възходящ процес на нейното развитие. Както други науки, така и криминалистиката има своя история на възникване, разпространение, възход, упадък, възраждане.
В съвременните условия развитието на криминалистическата теория е в застой. Би могло да се каже дори, че криминалистиката се намира в теоретична криза. Трайна тенденция е доминацията на „библиотечните“ пред емпиричните изследвания на следствената и експертната криминалистическа практика. В редица монографични трудове по криминалистика се забелязва уклон към прекалена и ненужна абстрактност, която води до отчуждение от следствената и експертната криминалистическа практика. Общотеоретичните въпроси относно криминалистиката все още не са намерили своя отговор. Вместо това се предлагат нови „криминалистически теории“ като „криминалистическа фактология“, „криминалистическа евристика“, „криминалистическа феноменология“, „криминалистическа интерпретация“, „криминалистическа системотехника“, „криминалистическо програмиране на експертно-креативни системи“ и др. Има схващания за създаване на „различни видове криминалистики“ – за разследващите органи, за защитата, за оперативно-издирвателната дейност, за гражданския и административния процес, дори и за криминалистика извън областта на правото. Основният аргумент е, че криминалистиката има по-широко приложение в сравнение с нейния предмет. Това са абсолютно несъстоятелни концепции. Фактът, че криминалистически знания се прилагат извън наказателния процес е безспорен, но това съвсем не означава, че това е основание за промяна на разбирането за нейния предмет и предназначение. Подобни „новаторски“ течения не само че не допринасят за раз витието на криминалистиката, но те според мен я отклоняват от правилния път на нейното развитие.
Все още няма консенсус по основния за общата теория на криминалистиката въпрос – за нейния предмет. Липсва единен подход относно структурата на съвременната криминалистика. Има противоречие между формата и съдържанието на „традиционната“ структура на криминалистиката, което е най-ярко изразено в един от нейните раздели – криминалистическа техника. Различия има в схващанията за същността на криминалистиката и нейното предназначение. Няма единна система за криминалистическите методи, които се прилагат в следствената и експертната криминалистическа практика. Наказателноправната природа на криминалистиката и нейното предназначение все още не са изследвани в достатъчна степен. На общотеоретично ниво не е обяснена и ролята на криминалистиката за разкриването на обективната истина в наказателния процес, както и отношението между процесуалната форма на доказването в наказателния процес и криминалистическите методи. В тази област представителите на науката за наказателния процес фокусират вниманието си върху нормативизма, т.е. процесуалната форма, а криминалистите се занимават предимно с фактическата страна на събирането и изследването на доказателства при разследването и извършването на криминалистически експертизи. Но въпросът за симбиозата между процесуалния и криминалистическия аспект на доказването в наказателния процес все още остава открит. А изясняването му е в непосредствена връзка с предмета и предназначението на криминалистиката. Като цяло отношението между криминалистиката и наказателнопроцесуалното доказателствено право не е изследвано на необходимото теоретично ниво. Това е задача на криминалистиката, защото изясняването на този въпрос е в непосредствена връзка с нейния предмет.
Българската криминалистика трябва да бъде в курса на съвременните тенденции на развитие на криминалистиката в другите страни, но е необходимо да следва и свой път на развитие. Това е изключително важно по отношение на теоретичните основи на криминалистиката. Непрекъснато разширяващият се процес на технологизацията при събирането и изследването на доказателствата е предизвикателство за криминалистиката. Тя трябва да бъде в синхрон с най-новите технологии, които се прилагат в процеса на доказването, да обяснява от теоретична и правна гледна точка цялостната система от методи за събиране и изследване на доказателства, които се прилагат при разследването и извършването на криминалистическите експертизи. Необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на методите за събиране и изследване на доказателства се поражда и от използването на нови технологии за извършване на престъпления.
В настоящия първи том от курса по криминалистика са предложени решения по основни теоретични въпроси относно криминалистическата наука – за нейната наказателноправна природа, предмет, структура, приложение в наказателнопроцесуалното доказване и системата на криминалистическите методи, които се прилагат в следствената и експертната криминалистическа дейност. Значително място е отделено на отношението между криминалистическите методи и процесуалната форма на доказването. Това са важни теоретични въпроси, които са свързани с разграничаването предмета на криминалистиката в сферата на доказването от предмета на наказателнопроцесуалната теория за доказването. А те са и най-сложните в криминалистическата теория. Намирането на правилно решение относно „границата“ между наказателнопроцесуалната теория за доказването и криминалистиката е неразривно свързано с нейния предмет. Това е опорна точка за обяснение предмета на крими налистиката и нейното самостоятелно място в системата на научното познание.
При разглеждането на общотеоретичните въпроси за криминалистиката съм спестил на читателя част от схващанията на различни автори, защото с незначителни редакционни различия те по същество са аналогични с представените в книгата концепции. Въпреки това допускам, че „калейдоскопът“ от мнения, макар и представени в синтезиран вид, може да формира впечатление за прекомерна обстоятелственост. Но от друга страна, нямаше как да избегна ретроспективния анализ на различните схващания по основните теоретични въпроси, които са разгледани в дискусионна форма. Показването на широкия спектър от схващания на учените разкрива сложния и противоречив път на изграждането на теоретичните основи на криминалистиката. Концепцията, която предлагам за теорията на криминалистиката, се гради именно върху дискусионния им анализ. Ръководил съм се от идеята, че само така може да бъде намерен правилният път за развитие на теорията за криминалистиката.
Книгата е предназначена за представителите на криминалистическата наука в България, за органите на досъдебното производство и съда, както и за специалистите в областта на криминалистическите експертизи. Надявам се да бъде полезна и за всички студентите в юридическите факултети, както и за докторантите по криминалистика. Не изключвам възможността да предизвика интерес и на учени от областта на други наказателноправни науки. Книгата не претендира за окончателно решаване на разглежданите в нея теоретични въпроси. Очаквам да предизвика нови дискусии относно теорията за криминалистиката, които да дадат тласък за нейното по-нататъшно развитие.

Още от автора


Събития

пвсчпсн
  12345
6
7
89101112
13141516171819
20212223242526
27282930   

» Най-продавани