Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Изповед на шпионина

Изповед на шпионина

Автор: Ген. Тодор Бояджиев

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Дамян Дамянов

Дата на издаване:Януари 2018

ISBN:978-954-28-2542-5

Страници:560

Корична цена:18.9 лв.


След двутомника "Наръчник на шпионина" ген. Тодор Бояджиев завършва тази своеобразна трилогия с най-мащабната си книга досега - "Изповед на шпионина".
В нея той разказва истории от своя живот и отправя послание от настоящето към бъдещето, стъпвайки върху трудно извоюваните поуки от миналото.

Приемам тези оценки!

 

Джордж Буш – бивш директор на ЦРУ

и бивш президент на САЩ:

Казват, че „патриотизмът не е безумен изблик на чувства, а по-скоро мълчаливо и неотстъпно посвещаване на цял живот“.

 


Евгений Примаков – бивш директор на

СВР и бивш министър-председател

на Русия:

Нужно ли е разузнаването, или не, е чисто исторически въпрос. Нито една държава, по-голяма или по-малка, не може да мине без него.

 

Кирчо Киров – бивш директор на НРС:

Разузнаването е съдба и магия. То е начин на живот и избор за цял живот. То е дейност, която мобилизира всички знания, опит и интелект в служба на една цел: независимост, благополучие и сигурност за Отечеството!

 

Вячеслав Трубников – бивш директор на СВР:

Поглеждайки в бъдещето на Русия, бих искал да пожелая на всяко разузнаване, било то руското, ЦРУ, Мосад – няма значение кое е, – да има по-малко работа. Това значи да имаме по-безопасен, по-спокоен, по-надежден свят!

 

Споделям тези становища!

 

• Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. (Евангелие на Йоан).

• Your successes are unheralded – your failers are trumpeted. – Успехите ви са премълчани, провалите – разтръбени (Джон Ф. Кенеди, 28.11.1961 г.).

• Това, което се нарича познание, не се научава от духове и богове или чрез аналогия с нещо случило се, или с пресмятане. Трябва да го придобиете от хората, които знаят ситуацията в редовете на противника (Сун Дзъ, V век пр.н.е.).

• Намаляването на оръжията изисква не по-малко, а повече разузнаване. Разузнаването е важна застраховка, а застраховките ги съкращават последни (Джордж Карвър).

• „Правото на съществуване“ за разузнаването не означава замяната му със сила. Разузнаването е форма на силата. Без разузнаване силата е сляпа, но без сила разузнаването е безпомощно (Пол Сибери).

• Разузнаването продължава да бъде изключително важен елемент на нашата националната мощ и влияние (Бил Клинтън, 1995 г.).

• The Americans have all the rights and liberties and the wisdom not to use them! – Американците имат всички права и свободи и мъдростта да не ги използват (Марк Твен).

• Събирането на икономическа, научна и технологична информация става част от съвременната бизнес култура (Адмирал Пиер Лакост).

• Когато държавните глави започнат да се прегръщат, има още по-голяма нужда от разузнаване. Прегръдката може да стопли, но може и да задуши (Ален Герен).

• Разузнаването може да е „игра без правила“, но навсякъде трябва да има морал (Владимир Крючков).

• По-лесно е да получиш прошка, отколкото позволение (Закон на Мърфи).

• If we do not hang on together, we will be hanged separately. – Ако не вървим заедно, ще ни бесят поединично (Бенджамин Франклин).

 

 

Вярвам, че разузнаването е повече бъдеще, отколкото минало.

                                                                                         Т. Бояджиев

 

Вместо предговор

Големият съсед на запад от Драгоман Бранислав Нушич в своя роман „АВТОБИОГРАФИЯ“, в който вписа по брилянтен начин много от общите черти на балканеца, стигна до гениалния извод, че биографията на мъжкия индивид завършва с венчавката.

Сигурно е прав и сигурно е имал всички основания да го твърди в контекста на времето, в което е живял. Но това не ме задължава да се съглася изцяло с твърдението му.

Като модерен индивид от друга епоха и като човек, който по принцип приема постулатите на еманципацията и равнопоставеността на половете, бих казал, че след сватбата продължава общата биография на двойката, направила „съдбовния“ избор на това, което едно време се наричаше „основна клетка“ на обществото, и започва да изгражда т.нар. „семейство“. И множейки се, все повече се вписва в „обществото“ и разширява границите и лимитите на собствената си автобиография.

Аз имам малко по-различна представа от Нушич за това, което се нарича автобиография.

Първо си мисля, че много хора се раждат и живеят без такъв атрибут. И за най-вредните екземпляри в тази категория имам свое име – „нагадяй“. Ако не схващате смисъла на тази дума, тя може би се среща в странджанския диалект и е комбинация от две понятия – „нагаждач“ и „негодяй“. Ако не сте се сблъсквали с този тип, сте щастливци и сте за завиждане. Но едва ли, защото почти съм убеден, че в наши дни непрекъс-нато се срещаме с тази порода. Тя май е моделирана баш за новите времена, в които живеем.

Аз лично вярвам, че автобиографията на човека започва преди раждането. Поне в моя случай го приемам за валиден постулат и без да съм краен фен на теориите за наследствеността, твърдо вярвам в народната мъдрост, че КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА!

И затова ще започна с предците си по бащина и майчина линия.

Но преди това искам да направя някои уговорки.

Не си помисляйте, че имам намерение да се съизмервам с великия Нушич. Опазил ме Бог! Но трябваше да започна отнякъде и това ми щукна в главата.

Все пак си мисля, че всяка една обективно и честно разказана човешка история много или малко е отражение на съответното време и независимо от подбудите, които са я докарали на бял свят и поставили на хартия, сигурно носи и частица полза за тези, които намират време да я четат.

На второ място, вече се вижда, че бурният ход на цивилизацията и технологиите сериозно руши традиционните връзки не само в обществото, но и в „основната му клетка“ – семейството. Все по-често общуването и човешката топлина се заместват от неграмотно написани есемеси, фейсбук профили, нескопосани селфита, публикувани в „Инстаграм“ и подобията му. Брат и сестра седят в една стая и си „общуват“, цъкайки по клавиатурите на лаптопи, айпади и смартфони...

И става все по-валидна латинската мъдрост „Казаното отлита, написаното (но не това, което сте изчукали на клавиатурата на мобилния си телефон) остава – VERBA VOLANT – SCRIPTA MANENT!

На трето място, искам внуци и правнуци, сега, по-късно или още по-късно, когато в забързаното им ежедневие се появи прозорец и желание да научат кой съм бил, защо съм бил, какво съм правил и защо съм го правил, да има къде да намерят отговор.

И последно, аз съм човек, който държи на казаното.

На премиерата на своята седма или осма книга, все посветени на професията, която съм „упражнявал“ през почти целия си смислен живот – РАЗУЗНАВАНЕТО, обещах, че последната ми книга ще бъде с автобиографичен характер. Не автобиография, защото все още има много неща, за които нямам право да говоря и пиша, но все пак за нещата, които са ме мотивирали и водили през преживените години. А те вече стигнаха симпатичната комбинация 77.

Междувременно написах и издадох през 2017 г. още три книги.

Първа беше книгата на големия странджанец и приятел на баща ми от детинство Гачо (Георги) Димов – „Потомците на Граматиково от ХХ век“. Книгата практически бе „загубена“. Тя е съществувала в пет ксероскопия и с големи усилия открих едно от тях. Чичо Гачо доживя до патриаршеска възраст – 104 години, а написа своя алманах, след като бе навършил 90 години. На повече от 500 страници, чрез биографиите на своите съселяни, описваше епохата на изминалия ХХ век. Не можех и да помисля, че този наистина монументален труд ще изчезне безследно. И с минимална редакция и с немалка финансова инвестиция реших и го издадох като „истинска“ книга. А целия тираж подарих на читалището в Граматиково във връзка с отбелязването на 90-годишнината от създаването му през 1927 година. Все пак баща ми е бил първият председател на читалищното настоятелство.

Мой дълг беше да отбележа и 30-годишнината от вече далечната 1987 г., когато си взехме последно С БОГОМ с баща ми, като издам „Спомени“ на заслужилия лесовъд Коста Т. Бояджиев.

Разбира се, най-голямо удоволствие ми достави подреждането, писането и издаването на „Първите пет години на едно момиче, което става на 50“. Това е нашият подарък за юбилея на дъщеря ни и най-хубавото в него е, че корицата е илюстрация от внучката Изабела, рисувана през нейните първи пет годинки. Тя вече е един чудесен тийнейджър, който подкара 13 години.

Когато видя вече отпечатаната книга, която все още е „тайна“ и ще бъде връчена на 2 август – рождения и имения ден на майка є, реакцията на Бела бе: „Дядо, ще те съдя! Ти въобще не си ме питал и грубо си нарушил авторските ми права!“. Успокои се чак след като откри на последната страница текста, че това е нейна рисунка.

Реших, че тези три книги са добра прелюдия към „обещаната“ автобиография. Забавих написването є с цяла година, но си заслужава.

Но това, което истински ме амбицира да се хвана да пиша „автобиография“, бе появата през 2016 година на „книгата“ „ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – предимство по наследство“.

Използвайки недомислията на един вреден за националния интерес и националната сигурност закон, известен като Закона за досиетата, един „Институт“ с бюджет, осигуряван с чужди грантове, и двама конюнктурни хем „писатели“, хем „журналисти“, хем пишман „борци“ за „правда и справедливост“ решиха да си заработят 33-те сребърника, като „разкрият“ големите „тайни“ на „злокобната“ и за всичко „виновна“ ДС.

Все още мога да ги разбера. Човек се опитва по някакъв начин, макар и не най-почтен, да си осигури масло за филията. Ако не успее, може да се задоволи и с мас, само да не е сух залък. Но когато на премиерата на книгата, понапълнила една от по-малките зали на Военния клуб, един бивш премиер – Филип Димитров, и президентът Росен Плевнелиев леят дитирамби за великата роля на този тип литература и когато буквално часове по-късно „словата“ им тръгват по You Tube, за да разнасят „мъдростта“ им по широкия свят, това вече надхвърли лимита на търпение.

Оказа се, че и моята скромна особа е между тези „получили предимство по наследство“. На цели 8–9 страници се ширеше справка за трудовата ми биография, „цитираща“ кадровото ми дело, което се е пълнило повече от 29 години със заповеди, грамоти, оценки, похвали, наказания, доноси и т.н. Нормално за едно кадрово дело не само в МВР и в Държавна сигурност, а във всяка една институция и тогава, и сега. Ако си мислите, че сега не ви се води кадрово дело в отдел „Човешки ресурси“ (бившия „Кадри“), просто бъркате.

Веднага ще заявя, че не отричам и не се отказвам нито от една дума или изречение, използвани от „съвестните“ преписвачи на кадровото ми дело. Но защо, след като са били толкова „съвестни“, са „пропуснали“ няколко съществени документа? Как така „не забелязаха“, че в делото ми има донос от известна личност, върху който стои убийствена резолюция на министър Ангел Солаков: „Да се отзове за 24 часа!“?

Защо след толкова категорична резолюция съм останал още няколко години в САЩ и още 20 години в МВР, ще научите по-късно, ако решите да продължите да четете.

Как така „съвестните разобличители“ са прескочили един наистина уникален рапорт, може би единствен в историята на тази система, с който аргументирано предлагам през 1982 г. на министър Димитър Стоянов да намали трудовото ми възнаграждение, т.е. месечната ми заплата за длъжност?

Независимо че има твърде много манипулации в това, което двамата автори са подбрали и публикували, ще започна своя разказ, като цитирам „творението“ им, без да пипна една буква. С уговорката:

 

ОТ НИЩО НЕ СЕ СРАМУВАМ И ОТ НИЩО НЕ СЕ ОТКАЗВАМ!

 

 

Това е моето „предимство по наследство”.

В българския език „шпионин” е обратно на „разузнавач”. Аз винаги съм бил разузнавач и съм работил за страната си, а не за чужда кауза и държава. Искам тази книга да се появи като продължение на двутомника „Наръчник на шпионина” и затова избрах като заглавие „Изповед на шпионина”.

Т. Бояджиев

 

Съдържание

Приемам тези оценки..........................................................................................11

Споделям тези становища.................................................................................12

Брод за тежки времена........................................................................................13

Вместо предговор.................................................................................................15

Из „Държавна сигурност – предимство по наследство“............................19

Обществото има нужда от утопии...............................................................30

Родословие по бащина линия..............................................................................33

Родословие по майчина линия.............................................................................39

Раждането на книгата „Разузнаването“.........................................................50

ЧАСТ ПЪРВА. ПЪТУВАНЕ В НЕИЗВЕСТНОТО

Изборът..................................................................................................................55

Седми отдел...........................................................................................................71

Школата в Москва................................................................................................73

Подготовка за първа командировка..................................................................83

САЩ – първа командировка................................................................................90

Ким Филби............................................................................................................102

САЩ – втора командировка.............................................................................115

Последни години в ПГУ .....................................................................................124

Американска връзка............................................................................................127

Петър Младенов и външнополитическото разузнаване...........................131

Контраразузнаването ни преснима документите

от куфарчето на резидента на ЦРУ .............................................................139

Как работата в спецслужбите води до професионални

изкривявания.......................................................................................................143

Второ главно прилагало японско следене

на резидента на ЦРУ у нас................................................................................144

Известен журналист пратен от Второ главно

да сътрудничи на ЦРУ.......................................................................................147

Главен секретар на МВР и депутат във

Великото народно събрание.............................................................................150

Пожарът в Партийния дом.............................................................................163

Командировка в САЩ като главен секретар на МВР.................................167

Историята с проф. Алън Уейнстайн.............................................................173

И за Уилям Колби – „Владетел на скъпоценностите

на короната“........................................................................................................177

Отново за Великото народно събрание.........................................................180

Аз и Тракийската организация.........................................................................184

Представяне на книгата „Съзидателят“ ....................................................185

Турският посланик Гьокче показа „гьонсуратлък“.....................................201

Ген. Тодор Бояджиев: „Не забравяйте, но не отмъщавайте“...................206

В два парламента ...............................................................................................209

С Богом, приятелю.............................................................................................213

Истината за „българската следа“...................................................................215

Марионетката Али Агджа, огласил създадената

в ЦРУ „българска следа“ в атентата срещу папата,

излиза от затвора..............................................................................................221

Защо дипломатите изядоха портокалите на разузнаването.................227

Една глава за Христо Данов..............................................................................230

Защо ЦСБОП – българската Централна служба

за борба с организираната престъпност – трябва да си ходи.................236

Тодор Бояджиев: Не може да има политически

назначения в разузнавателна служба.............................................................239

Извън МВР............................................................................................................245

Старата гвардия застъпва на вечна стража...............................................253

Историята с апартамента в Ню Йорк........................................................256

Камера и „бръмбари“ в американското посолство в София.....................261

Осуетената ракетна атака срещу US посолството у нас .....................267

Срещата в Дубровник.......................................................................................278

Сами Дейвис-младши вдига скандал

по време на тайна операция.............................................................................283

Да придобиеш суперсекретна технология

със „солен“ шпионски хумор.............................................................................289

Гаф за милиони.....................................................................................................292

Разузнавачите не излизат в пенсия................................................................294

Топсценаристът Рон Бас прави филм

за Ким Филби и за „Тайните операции,

които промениха света“...................................................................................296

Една глава в съавторство на ген. Бояджиев

и журналистката Петя Минкова...................................................................300

Къде живеят шефовете и ветераните на ЦРУ и КГБ...............................301

Зам.-директор на ЦРУ в шок от министъра на финансите в

правителството на Д. П..................................................................................307

Залавяме опасните терористи от „Баадер и Майнхоф“,

без да информираме „Човекът без лице“........................................................311

Шефът на ЩАЗИ искал убежище в България,

когато Горбачов го хвърля на вълците...........................................................315

Красиви наши разузнавачи и „гларуси“ сваляли

секретарки на посланици за информация......................................................319

Съветски разузнавач измъква от България

секретните планове на Германия за нападение срещу Москва.................324

Нелегалите Майорови в Аржентина..............................................................328

Българската Мата Хари ...................................................................................334

„Открити писма“...............................................................................................342

Отново кроят шапка на специалните служби............................................342

ЧАСТ ВТОРА. РЕФОРМИ И СКАНДАЛИ

Аутопсия на една измама..................................................................................351

20 години реформа и скандали в МВР .............................................................356

Скандалът с посланиците................................................................................363

Генерал Тодор Бояджиев за българските посланици,

агенти на Държавна сигурност.......................................................................365

Скандалът със специалните разузнавателни средства (СРС).................372

И още за СРС-тата и стават ли за консумация.........................................377

НТР. 58 години от раждането на българското

научно-техническо разузнаване......................................................................381

26 години от екзекуцията на българското

научно-техническо разузнаване......................................................................390

Докъде можем да режем от намаляващия

професионализъм в МВР?...................................................................................396

Сътрудничество в играта без правила.........................................................401

Международен тероризъм................................................................................415

Проблеми и перспективи пред международното

разузнавателно сътрудничество и

общи действия срещу тероризма..................................................................425

Религията не е в основата на тероризма.

В началото сме на нова Студена война.

Европа се проваля, заяви ген. Тодор Бояджиев..............................................441

„ЛИОТЕ“ и „РАЗЦЕПВАЩ ФАКТОР“ –

„Тайните операции, които промениха света“.............................................448

Колко близо сме до истината за

„Тайните операции, които промениха света“.............................................457

8

Мнения, анализи, коментари, истински истории......................................460

Разузнавачът трябва да прави разлика

между фантастиката и реалността............................................................466

МВР е инструментът, а не силата................................................................474

Ген. Бояджиев: И непартньорски служби

разследват атентата в Бургас.......................................................................477

Тодор Бояджиев: Да си спомняме историята

такава, каквато е...............................................................................................479

In from the cold: A new book reveals the inner world

of British spy Kim Philby.......................................................................................483

Една от големите грешки в сферата на сигурността

беше прекъсване на връзката между поколенията......................................487

Разговори за разузнаването –

52 срещи от двете страни на океана.............................................................493

Политика на свършените факти...................................................................495

България е фронтова държава..........................................................................500

Една нощна глава.................................................................................................510

Интернационализиране на шпионажа –

предизвикателство на новите международни отношения.....................515

Светът наистина е друг! Разузнаванията пред огромен проблем .........519

Инструментариумът на ЦРУ за битката в глобалното

киберпространство..........................................................................................520

Заключение – предговор.....................................................................................532

Благодарности.....................................................................................................535

ПРИЛОЖЕНИЕ И БИБЛИОГРАФИЯ

Разходка в Интернет........................................................................................539

Библиография.......................................................................................................544

Ген. Тодор Бояджиев: Днес повече от всякога има т.нар.

приятелско разузнаване....................................................................................552

Финансовите потоци – това е мястото, където

трябва да се търси пресичането на тероризма .........................................552

Wе are one Family! „Ние сме едно семейство!“..........................................558

Още от автора


Събития

пвсчпсн
    123
45678910
11121314151617
18
192021222324
252627282930 

» Най-продавани