Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Интернет безопасност

Интернет безопасност

Автор: Александър Ненов

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Фиделия Косева

Дата на издаване:Септември 2016

ISBN:978-954-28-2174-8

Страници:128

Корична цена:11.9 лв.


Време е да си дадем сметка, че в интернет човек е в опасност, също както в някой кварталс лоша слава през нощта. Александър Ненов, някогашен хакер и настоящ интернет предприемач, знае по-добре от всеки какво е нужно да правите (или да не правите), за да защитите не само себе си, но и децата си. А те са най-уязвими за безбройните опасности, които дебнат в онлайн пространството.

От „Интернет безопасност” ще научите как да криптирате съобщенията и паролите си, както икакво да правите, ако ви хакнат профила; как да пазарувате сигурно с кредитна карта през интернет; какви са признаците, че някой е проникнал в компютъра ви и краде лична информация или дори ви следи през камерата; социалните мрежи – предимства и недостатъци, какви лични данни си струва да им дадете.

И най-важното – как да забележите, че детето ви влиза в опасни сайтове и какви са последствията от това: сексуалната изнуда, която може да започне дори от обикновен чат, трафика на хора, опасните секти, агресивните тролове и речта на омраза, която е по-скоро практика, а не изключение. Всички тези заплахи са напълно реални и е важно детето ви да получи подкрепа от вас, преди да е станало твърде късно…

 

ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ

В тази книга ще ви разкажа историите на много деца на различна възраст – от 13 до 18 години. Всяка една история е истинска и бъдете сигурни, че няма да ви спестя забавните моменти. Но също така няма да спестя и тези, които ще ви накарат да настръхнете. Защото тези деца не са по-различни от децата отпреди 20 години и можете да сте сигурни, че не са по-различни от вашите собствени.

Средата може да е различна, възпитанието – също, както училището и характерът, но едно нещо важи за всички тийнейджъри независимо от държавата, града или годината на раждане – това е жаждата да правят каквото си искат. Жажда, която може да отведе много младежи по пътя на успеха, а други да тласне към провала.

Преди да говоря каквото и да било, бих искал да ви се представя, но не така, както ме познават хората в интернет обществото. Да, сега съм известен като сериен предприемач, с множество успешни интернет проекти, мениджър, работил във и със някои от най-големите ИТ компании в страната и консултант на най-успешните интернет сайтове у нас. Така ме представят по семинари, лекции и телевизии… Но преди да стана това, което съм сега, съм бил на 13… и, повярвайте ми, тогава бях друг. Е, нека се запознаем с моето 13-годишно Аз. След като ме опознаете, ще разберете, че написаното от мен в тази книга не са просто думи за безопасния интернет или думи, които някой да ви продаде в лъскава опаковка.

Но нека започнем:

Здравейте,

Казвам се Алекс, на 13 съм и уча биология и химия в ново за мен училище. Първия си компютърен вирус написах[1]в 8-и клас за училищните компютри „Правец 8М“. При стартиране вирусът рецитираше фрагменти от „Ад“ на Данте, след което заплашваше да унищожи компютъра, ако потребителят не въведе правилното продължение на цитата. При грешка мониторът спираше да функционира коректно… Разбира се, бях направил нещата така, че бързо да мога да ги оправя, за да няма истински технически проблеми, които щяха да ми струват разправии с директора на училището, но пък имах немалко проблеми с учителите по информатика.

Защо го правех ли? Защото можех! И защото беше прекрасно всеки да те знае като „хакера“, още повече във времена, когато повечето хора дори не знаеха как се включва компютър.

На 14 (през 1996 г.) за първи път използвах интернет в домашни условия и само няколко месеца по-късно се представях с няколко имена в мрежата като член на организирана хакерска група. Хаквах каквото можех и където можех – по всяко време. На практика всяко електронно устройство представляваше интерес и целта ми беше да получа контрол над него.

На 15 действията ми вече бяха целенасочени – да получа безплатен и неограничен интернет достъп, тъй като тази услуга тогава се таксуваше на час, а родителите ми плащаха само за 5 часа на месец. Представете си колко малко е това, особено погледнато от сегашната реалност, когато всеки има 24-часов достъп до мрежата, и то през няколко устройства. А за да се развивам, аз имах нужда от повече.

КАК СЕ ПОДСЛУШВА ЦЯЛ КВАРТАЛ

За да си осигуря така мечтания интернет достъп, за който да не плащам, но пък и да нямам ограничения, съм правил всевъзможни схеми, като използване на различни телефони и препращачески устройства, за да получа още 1 или 2 часа интернет. Не са били рядкост моментите, когато, за да си осигуря мрежа, съм прехвърлял телефонното обаждане през различни градове на страната и обратно към София с цел да заблудя я централата на БТК, я телефонната централа на доставчика…

Но решението се оказа много по-лесно. Един ден ми попадна програма, която можеше да работи на компютъра, без да се засича от антивирусните програми, но и да не е видима за потребителя. Редактирах я леко и тя стана прекрасен шпионски инструмент, който записва всичко, което потребителят прави на компютъра – всеки клавиш, всяко кликване, всяка смяна на прозорец… буквално всичко. Не дочаках да правя каквито и да било тестове, а директно посетих най-големия компютърен клуб към момента в София и инсталирах програмата, като я настроих да се включва с компютъра и да записва всичко в едни огромни текстови файлове. За да маскирам файловете, текстът вътре беше кодиран примитивно. Иначе казано, между всяка буква се поставяха произволни символи, които правеха текста нечетим.

Например информацията във файла изглеждаше като безкраен низ от подобни данни. Много хора, дори и да отворят този файл, не биха се ориентирали какво реално има в него:

{k89}П{4t3}о{g34}т{24t}р{er4}е{241}б{v34}и{wby}т{w5y}е{wj6}л{ej5}с{w4y}к{455}о{G35} {rgrw}и{4h3}м{h53}е{j54}:{55h}{wh4}{j4w}s{wj5}u{53h}p{nrw}e{e3t}r{gw4}m{5gw}e{h53}n{yj}П{5w5}а{y42}р{h52}о{hg3}л{5hd}а{ntr}:{ntrw}{he5}u{my8}a{y85}b{tr6}a{r77}d{fh5}u{t5u}b{jty}a

Всяка седмица ходех в клуба, сядах на един от компютрите и през мрежата изтеглях файловете от всички компютри и ги почиствах, за да може другата седмица да има място за новите попълнения. Изпращах файловете по имейл вкъщи, където спокойно си ги изтеглях и разглеждах. За да ги чета обаче, имах нужда от малко съдействие, тъй като виждате – текстът не е особено четим, макар че не бих се изненадал, ако вече сте се досетили как трябва да се стигне до написаното. Нали? Е, аз реших да се улесня, като използвах специална програмка, написана специално за целта (различна от шпионската), за да почисти излишните символи.

Примитивно замаскираният текст по-горе всъщност представлява изречението:

Потребителско име: supermen Парола: uabaduba.

Това може да се прочете, като се премахнат всички символи в къдравите скоби, включително самите къдрави скоби. Да, не е нещо изключително сложно, но целта не беше да се заблуди екип от НАСА или Пентагона, а обикновен служител на компютърен клуб със средна компютърна грамотност. Ето това трябва да научат децата в училище – когато едно нещо може да върши работа по простия начин, няма нужда да го усложняваме излишно, при положение че това не допринася за неговата продуктивност. Е, в случая маскировката работеше прекрасно неограничено време.

След като почиствах файловете, сядах и започвах да чета. Ред по ред, парола по парола.

Имах паролите на целия квартал, а може би и на половината град. Бяха хиляди и нямах идея за какво мога да ги ползвам. Понякога четях пощите на хората ей така, за удоволствие. Имаше потребители, за които знаех повече от собствените им мъже и жени, защото четях кореспонденцията с любовниците им. И така минаваха скучните месеци, докато един ден дойде бленуваната парола. Беше за поща, но не каква да е поща, а от тези, към които има асоцииран Dial-up интернет достъп[2].

Следващата стъпка беше как, след като имам име и парола, да успея да се свържа с интернет, без да знам телефона за достъп на доставчика, а тогава нямаше и Google. На теория беше сложно, но точно тогава участвах на добра воля (заедно със стотици други хакери) в поддръжката на списък с всички интернет доставчици в страната, техните телефонни номера и централи, IP-та на сървърите, операционни системи, отворени портове… накратко, ако някой искаше да се тества срещу някой доставчик, просто влизаше в каталога, търсеше по име на доставчика и ползваше информацията, която му трябва, за да атакува по начина, който има желание. Разбира се, всеки можеше да се снабди и сам с тази информация, но това отнемаше време, а каталогът наистина беше доста богат. Да намеря телефона за достъп до доставчика бе най-лесното нещо от процедурата и няколко минути по-късно имах неограничен интернет достъп. Ползвах този акаунт в продължение на година и половина, а родителите ми така и не разбраха, че платените от тях 5 часа на месец са се превърнали в неограничен интернет достъп за без пари.

През тези славни за моето тийнейджърство години аз се научих да програмирам на редица програмни езици, да взимам контрол над всякакви машини, да „подслушвам“ чатовете на моите приятели, познати и непознати, да провеждам безплатни разговори с България и по света от чужди номера, дори със способ, който и телефонните централи не можеха да разберат. На практика бях свикнал да боравя с техниката по начин, който ми гарантираше внимание в училище и във всяка компания и усещането, че мога и правя нещо, което другите само могат да мечтаят… или дори нямат идея как да мечтаят за това, защото им е напълно непонятно… Стигал съм до степен да си играя с апарати като телекс[3]– нещо, което в момента младите дори не знаят какво е, но посредством това подобно на компютър устройство успях да се свързвам с различни пощенски станции из страната, докато стоях във фирмата на майка ми да я чакам…

Сега, 20 години по-късно, пиша тази книга, защото основните неща не са се променили много и те отново ни застрашават. Но ако преди 20 години аз бях тийнейджър и се забавлявах с невинни щуротии, а интернет беше нещо сравнително непознато и хората бяха мнителни към него, сега нещата са по-различни. Сега и аз съм различен, защото ежедневно ми се налага да се боря с хакерски атаки, опити за измама по всевъзможни начини, софтуерни продукти, имащи за цел да направят уязвим компютъра или уебсайтовете ми, и… разбира се, тийнейджъри, които имат безкрайно много свободно време и завидна техника, с помощта на която биха искали да пробват уменията си срещу някого.

Защо го правят ли? Защото могат!

Но към тази не съвсем основателна причина има и други мотиви, които карат един или друг човек да извършва конкретни зловредни, опасни или престъпни действия в мрежата. Новите технологии дадоха възможност да се извършват дейности, за които повечето хора дори и не предполагат. Е, време е да започваме с кошмарите.



[1] Жаргонен израз, описващ програмиране.  (Всички бележки са на автора).

[2] Dial-up (дайлъп, или комутируем достъп) – свързване между компютри посредством телефонната мрежа. В ранните години на интернет това беше основен начин за осъществяване на връзка между потребителите и интернет доставчиците.

 

[3] Телекс е вид телеграфен апарат, съставен от телетип и телефонен апарат с шайба за набиране на номера, използвана за предаване на текстови съобщения по прост електрически канал.

 


Събития

пвсчпсн
   1234
567891011
12131415161718
1920212223
24
25
2627282930  

» Най-продавани