Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Хавра - твърди корици

Хавра - твърди корици

Автор: Захари Карабашлиев

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Дамян Дамянов

Дата на издаване:Август 2017

ISBN:978-954-28-2390-2

Страници:592

Корична цена:24.9 лв.


След години в Америка и поредица от провали Никола се прибира в родния си град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси, престъпни конфликти и разкрития. Той се изправя пред ултимативни решения, които не би искал да взема.

Повече от век по-рано младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост – от своята тиранична сестра, от закостенелите порядки и от монотонността на средата си, докато светът навън кипи от промени. Случаят я запознава с харизматичен американски военен журналист и двамата поемат по опасен път, който ще ги свърже завинаги със съдбата на българския народ.

По какъв начин Никола и Вера ще се срещнат през времето и пространството? Може ли една необикновена любов да подпали искрата на война? Истината до свобода ли води, или до смърт?

 

В „Хавра“ история и настояще се преплитат, факт и фантазия се смесват, напрегнато действие се редува с лиричност – със смели щрихи и в интимна близост, с внимание към незабележимото и усет към красотата.

– По-далече живея.

– И тука идвате на ваканцийка нещо?

– Баща ми почина – изскочи от устата на Никола, без да разбере как и защо. Сякаш бе нямала търпение да го каже – тази негова уста. Думите прозвучаха като че някой изпусна чаша. Сепнат, шофьорът го погледна в огледалото, като да се увери, че е чул правилно, но бързо отклони очи напред, към пътя – там поне можеше да направи нещо.

– О, ъ-ъ-ъ...  Докато се чудеше какво да каже, намали радиото, явно в знак на уважение.

– Всъщност не почина – поправи се Никола. – Не почина, а... – Тук преглътна. – Умря. – Шофьорът повдигна рамене в смесица от съчувствие и озадачение.

– Лошо. Бог да го прости. За... погребение, значи?

– Няма значение. – Никола замижа, разтърка клепачи с една ръка и започна да масажира врата си отзад с другата, сякаш за да изтръгне проклетата болка от главата си.

– Всъщност искам да кажа, че няма значение как той почина, а не че няма значение дали идвам за погребение. Да, за погребение идвам, но то беше днес, в единайсет часа, и аз го пропуснах заради отложените полети вчера, заради стачката в Германия...

Той мярна в огледалото погледа на шофьора, опита да спре, но не успя:

– А той, баща ми, не умря от естествена смърт, затова казвам, че не е починал. Не е и загинал. И дори не мога да повярвам, че го... че е мъртъв, но...

Сякаш някаква чужда уста се беше залепила за лицето на Никола и говореше от само себе си. Сякаш той нямаше нищо общо с думите, които излизаха от нея, но тези думи не спираха просто защото на него му се искаше да спрат, напротив – продължаваха да се сипят, да рикошират вътре в колата.

Шофьорът се прокашля, сви вежди в опит за състрадателна гримаса, после се протегна и спря радиото тъкмо когато идваше припевът.

По предното стъкло зачукаха едри капки дъжд.

На изток над морето бяха провиснали месести, тъмнoвиолетови, влажни като хриле на риба облаци. Никола затвори очи. Това главоболие. Не бе спал в самолета. Нито преди него. Не бе спал добре от много време.

– Кой блок? – сепна го изведнъж гласът на шофьора. Дъждът се усили. Чистачките с хриптене размазваха червеното на светофара по предното стъкло.

Никола каза номера. Бяха близо.

Светна зелено и продължиха по булеварда.

Когато спряха пред блока, дъждът вече плющеше по тавана на колата.

Интервюта с автора:

БНР - чуйте тук 
Bulgaria ON AIR - тук
Дарик - тук


Още от автора


Събития

пвсчпсн
    123
45678910
11121314151617
18
19
2021222324
252627282930 

» Най-продавани