Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Грима и Доркас

Грима и Доркас

Автор: Тери Пратчет

АДАПТАЦИЯ НА КОРИЦА: Дамян Дамянов

Превод от:английски

Дата на издаване:Декември 2019

ISBN:978-954-28-3073-3

Страници:164

Корична цена:13 лв.


Нова Ясна Зора очаква хилядите малки номи, заселили се в изоставена мина след бягството си от Магазина. Само дето не ще и дума, че повечето номи не са и виждали зора – ясна или неясна. Защото, ако бяха виждали, щяха да знаят, че проблемът с новите ясни зори е следният: обикновено след тях се задават облачни дни.

По това време започват да стават Странни Неща. Въздухът прави резки движения, топлината от небето намалява, а сутрин – о, ужас! – понякога повърхността на локвите е корава и студена. А като че ли това не е достатъчно – скоро се появяват и човеци. Големи, тромави, глупави човеци, които само прецакват нещата. Искат да отворят мината наново. Как могат номите да опазят новия си дом?

Втора част от майсторската трилогия за номите на любимия на милиони по цял свят Тери Пратчет е изпълнена с дори още по-голяма от обичайното доза абсурд и приключения.

В началото...

... Арнолд Брос (създаден в 1905) отворил Мага­зина.

Или поне така вярвали хиляди номи, които по­коления наред живели под подовете на Арнолд Брос (създаден в 1905) – стар, уважаван универсален ма­газин.

Магазинът бил техният свят. Свят с покрив и стени.

Вятърът и Дъждът били просто легенди от древ­ността. Денят – също. Нощта – и тя. Тук съществу­вали пожарните пръскачки и климатичните инста­лации. Между часовете на Отваряне и на Затваряне тиктакали трескавите минутки на късичкия номски живот. Редели се сезоните: Януарски Разпродажби, Пролетни Модни Колекции, Летни Намаления, Колед­ни Панаири. Начело с Абата и Канцелариите – тех­ните свещеници, вярвали в Арнолд Брос (създаден в 1905) – по един такъв кротък и ненатрапчив начин, тъй че да не го притесняват много-много. Той според тях бил създателят на Всичко – което ще рече на Ма­газина и стоката вътре.

Някои номски родове, сдобили се с богатство и власт, приели имената – е, кажи-речи – на отделите, под които живеели: Дел Икатеси, Железарии, Галантерии...

И тогаз от каросерията на един камион в Мага­зина се изсипали последните номи от Навънка. Те зна­ели що е туй вятър и дъжд. Знаели и още как! Нали тъкмо от тях бягали.

Сред тях бил Масклин, ловецът на плъхове, а също и баба Моркий, и Грима – ама то те не се броят, нали са жени. И, разбира се, с тях дошло и Нещото.

Никой всъщност не знаел какво е туй Нещо. Пле­мето на Масклин си го препредавало от векове – мно­го било важно, толкова знаели за него. И щом се до­ближило до електрическите кабели в Магазина, то заприказвало. И рекло, че било мислеща машина от някакъв си кораб, с който преди хиляди години номи­те били дошли от далечен Магазин – май се наричал „Звезда“. Рекло също и че чува как токът говори, и наред с другото споменало, че след три седмици ще разрушат Магазина.

И Масклин бил онзи, който предложил на номите да избягат от Магазина с камион. Открил обаче – да видиш ти! – че да разбереш как се карат тия ми ти грамадни камиони било най-лесното. Мъчното било да накараш хората да повярват, че могат да се спра­вят с това.

Той не бил вожд. Би му се харесало да бъде вожд. Те, вождовете, какво правят – току си вирват носа и се впускат в някое храбро дело. А пък какво трябвало да прави Масклин – да се кара на хората, да се пъне да ги навива за едно-друго, че и да послъгва понякога, ама само мъничко! И открил, че често е по-лесно да накараш хората да направят нещо, ако ги оставиш да мислят, че идеята е тяхна.

Идеи! Ами да, тъкмо в тях била работата. Идеи им трябвали, и още как! Трябвало да се научат да ра­ботят заедно. Трябвало да се научат да четат. Тряб­вало да свикнат да смятат номките за... е, да речем, почти също толкова умни, колкото са и номите. (Ма­кар че последното си било пълен абсурд, всеки го знаел това. Ако насърчиш една жена да мисли твърде мно­го, на нея є прегрява мозъкът.)

Както и да е, но работите взели, че потръгнали. Камионът напуснал Магазина (тъкмо преди той по незнайни причини да лумне и да изгори) и след като не успял да повреди сериозно почти нищичко, се юрнал из полята.

Номите открили запустяла каменна кариера, скътана под един хълм, и се нанесли в порутените бараки. И тогава решили, че оттук нататък всичко вече ще е Съвсем Наред. Щяла да изгрее – тъй били чули – Нова Ясна Зора.

Не ще и дума, че повечето номи не били и виж­дали зора, ясна или неясна, защото, ако бяха вижда­ли, щяха да знаят, че проблемът с новите ясни зори е следният: обикновено след тях се задават облачни дни. Че и по някой и друг дъжд се излива чат-пат.

Минали се шест месеца...

Това е историята на Зимата.

Историята на Великата Битка.

Това е историята за пробуждането на Джекуб, Драконът от Хълма, с очи-очища и глас-гласище, и зъби, ама зъби, ви казвам.

Но историята не свършва дотук.

Нито пък оттук започва.

Хали в небето бушуваха. Вихри в небето върлува­ха. Вятърът бе се превърнал в твърда степа, която се носеше из полето. В гигантски парен чук, който удря­ше ли, удряше земята. Дребните дървета се огъваха, високите се прекършваха. Последните есенни листа се мятаха из въздуха като заблудени куршуми.

Опустя купчината боклук край чакълените ями. Чайките, дето я наобикаляха, намериха другаде под­слон. И все пак край нея кипеше движение. О, кипеше и още как!

Вятърът се вряза в купчината, все едно имаше нещо кой знае какво против вехтите кашони от прах за пране и съдраните патъци. Консервни кутии с пе­чално дрънчене се търкулнаха в браздите, а разни по-леки боклучета се издигнаха нагоре и се вляха в не­бесната ярост.

И още, и още дълбаеше вятърът. Прошумоляваха хартии и отхвърчаха свирепо встрани.

Най-накрая едно парче, плющяло в урагана часо­ве наред, се откъсна и се зарея из тътнещия въздух. Приличаше на голяма бяла птица с източени надлъж криле.

Погледнете го – пропада надолу...

Закача се за някаква ограда, но само за миг. Поло­винката се откъсва и сега, олекнало сякаш, то кръжи из браздите там долу в полето...

И тъкмо беше понабрало скорост, отпреде му щръкна някакъв плет и го заклещи като муха.

Още от автора


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112
13
1415
16171819202122
23242526272829
3031     

» Най-продавани