Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

ГМО/Храната като оръжие

ГМО/Храната като оръжие

Автор: Йордан Начев

Дата на издаване:Април 2014

ISBN:978-954-28-1508-2

Страници:216

Корична цена:15 лв.


Проф. инж. Йордан Начев има богат професионален и дипломатически опит. Той е доктор на икономическите науки и доктор по психология. Сега преподава в държавни и частни висши учебни заведения по дисциплини, имащи отношение към геополитиката, глобализационните процеси, организационното поведение и националната и международната сигурност.

 В книгата се разглежда разрушителното въздействие  върху околната среда, биологичното разнообразие и здравето на хората, причинени от последните трансгенни постижения в съвременния агробизнес.

Транснационалните компании определят и водят политиката за внедряване на ГМО с цел глобален контрол върху производството на храна чрез контрол върху производството на селскостопанска продукция. Стремят се да забранят производството на биологична продукция от малките и средните производители, като ги задължават да купуват ежегодно нови семена от тях, които са ГМО и са обект на патентна защита. Тази политика унищожава биологичното разнообразие от растения и животни на планетата, получени по пътя на естествената селекция. Освен това разорява дребните производители поради оскъпяване на производството. Например след въвеждането на генномодифицирания ориз от стотици разновидности на ориза в Китай и Виетнам сега са останали десетина.

Днес генномодифицираните семена имат в себе си ген убиец, който прави растението стерилно. От него не могат да се получат семена, които да поникват. Това позволява единични производители да продават посадъчен материал на избрани от тях компании.Всичко това прави храната оръжие, което ограничен брой хора решават как и срещу кого да използват.

Налагането на ГМО превръща всяка храна в генномодифицирана – хляб, месо, разхладителни напитки, понеже продуктите за нейното производство идват от генномодифицирани фуражи, зърно и т.н.

Заради отрицателните ефекти върху здравето на хората ГМО се използват още за намаляване на населението в някои региони на планетата, което ги приравнява на специфичен вид генетично оръжие.

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Увод

 

1. Начален период

2. Основни производители на ГМО

 

ІІ. Политика на ГМО производи телите

 

1. Действия от стратегически характер

2. Връзки с влиятелни политици

и членове на правителството

3. Лобиране на правителствено ниво

4. Лобиране на законодателно ниво

5. Лобиране на дипломатическо ниво

6. Фалшива реклама и черен ПР

7. Натиск, изнудвания и заплахи

 

ІІІ. Глобализационни параме три

на трансгени ката

 

1. Концентрация и монополизъм в глобален план

2. Зловещият триумвират – агробизнес,агрохимия, фармацевтика

3. Съдебни действия и обвинения

 

ІV. ГМО или ОМП

 

1. Евгениката – една идея в процес на реализация

2. Въздействия на ГМО върху околната среда

3. Последствия за растениевъдството

4. Вреди върху животните и насекомите

5. Въздействие върху здравето на хората


V. За ключение

 

Съкращения

 

Фирми

 

Приложение 1

Приложение 2

Приложение 3

Източници

 

УВОД

Осемдесетте години на миналия век поставиха началото на засиленото участие на транснационалните компании (ТНК) в международните политически отношения. В световен план корпоративната икономическа власт започна да нараства прогресивно в края на миналия и началото на новия век. Този процес се подпомага от глобални политико-икономически фактори каквито са Европейския съюз, Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА)[1] и Уругвайския кръг на Общото споразумение за тарифите и търговията – ГАТТ (сега Световна търговска организация – СТО). Последните изисквания на СТО дават на корпорациите много добра възможност да приватизират селскостопанското производство, патентовайки различни отрасли на животновъдството и зеленчуковото производство. Работейки със Световната банка (СБ) и другите световни финансови институции, СТО винаги защитава интересите на ТНК за сметка на средните и дребните производители.[2]

За ТНК пропагандираните условия за свободен пазар означават премахване на правителствените ограничения за тяхното движение и възможност за максимална печалба. Дерегулацията на пазара има за цел да размие националните граници и по този начин да намали възможностите на държавата да защитава националното производство.

Пример за непрекъснато засилващата се политическа мощ на ТНК и възможностите в глобален план на корпоративното лоби е възможността им да влияят върху политиката на ООН и другите международни асоциации. Благодарение на натиска от тяхна страна, в основните заключителни документи на Конференцията на ООН по околната среда и развитието през 1992 г. в Рио де Жанейро не бяха отразени предложенията за регулиране на действията на транснационалните корпорации.[3]

Традиционните държавни функции в областта на икономиката, науката и техниката днес все по-осезателно се преразпределят между правителството и бизнеса. Процесът следва да се възприема като обективен и закономерен. Той е най-ярко изразен в англосаксонския регион и най-вече в САЩ. Водещите позиции в света на американските корпорации и глобалният характер на националните интереси на САЩ са сериозен стимул за непрекъснато засилващо се взаимодействие на частния сектор с правителството. В осигуряването на икономическото си превъзходство Щатите все повече разчитат на големите промишлени корпорации, финансовите групировки, частните инвестиционни фондове и спецслужбите. Всички те са тясно свързани с правителството, което прави неактуална темата за свободна и честна конкуренция.

Ролята на големите транснационални корпорации (ТНК) в съвременната политика на най-развитите държави се обяснява с относително новия модел на държавно управление, известен като корпоратокрация. Терминът идва от английското (corporatocracyвласт на корпорациите) и е въведен в края на миналия век от Световното движение за справедливост (Global Justice Movement – GJM).

Основните постановки на корпоратокрацията идват от разбиранията на либералните фундаменталисти и в проповядваната от тях монетаристична идеология. Нейн автор е носителят на Нобелова награда по икономика през 1976 г. Милтън Фридман. Понастоящем корпоратокрацията се възприема като форма на държавно управление или политическа система, при която властта се осъществява посредством мощни корпорации и богати банки на основата на връзки между бизнеса и държавата.

Корпоратократическата държава сваля от себе си отговорността за социалното обезпечение на нацията, за нейното съхранение и възпроизводство. При корпоратокрацията държавата третира гражданите и националните интереси единствено като човешки или национален ресурс, който трябва да се използва за увеличаване приходите на големите частни компании. По този начин корпоратокрацията като форма на управление се свързва с дейността на международния частен капитал.

Корпоратократичното управление на държавата може да се осъществява директно от корпорациите или индиректно (завоалирано) с помощта на личности, назначени (или действащи) от името на корпорациите и в техен интерес. И в двата случая висшата власт принадлежи на корпоративния елит, който управлява държавата посредством система на взаимноизгодни отношения между големите търговски компании и правителствените структури.

Държавните чиновници от висшия управленски ранг предпочитат да запазят своите връзки с бизнеса, понеже срокът за тяхното оставане във властта е ограничен. Заемайки висок държавен пост, те започват да се ръководят не толкова от държавните интереси, колкото от интересите на компаниите с които са свързани и които са ги изпратили във властта. По този начин икономическата догма на корпоратократическата държава постепенно унищожава държавния суверенитет, като го замества с властта на олигарсите, т.е. с контрола на корпорациите. Освен върху структурите на държавната власт (посредством подкупи на политиците и финансиране на техните кампании) ТНК установяват пълен контрол също върху медиите посредством частично или пълно притежание.

Политолозите посочват следните основни моменти, в които проличават особеностите на корпоратократическия процес на държавно управление:

1.Характерни признаци за появата на корпоратокрация са намалените държавни бюджети, кредитите с големи лихви и свободно променящите се от страна на банките условия по тях, занижените или напълно премахнати митнически бариери, уеднаквеният режим за чужди и местни инвеститори и постепенно прогресиращото отдръпване на държавата от националната икономика.

2.При корпоратокрацията централната държавна банка става независима от правителството и започва да действа като акционерно дружество, а банкирането и печатането на парите постепенно попада изцяло в частни ръце. По този начин централната банка започва да разполага с по-голяма власт от тази на президентската, правителствената, парламентарната и съдебната институция. Всичко това размива устоите на парламентарната демокрация.

3. Корпоратокрацията защитава постановката за създаване на абсолютно неограничен пазар, без каквато и да е държавна намеса в него. Фундаменталните неолиберали желаят приватизация на всичко – пощи, енергетика, комуникации, транспорт, здравеопазване, образование, пенсионна система. Постепенно функциите на държавата намаляват и тя абдикира от ръководството на всички институции, които я крепят. Управлението на държавата започва да се подчинява на интересите на ТНК, а тези интереси се свеждат единствено до извличане на максимална печалба независимо от въздействието върху здравето на хората и последиците за природното равновесие.

4. Друга важна особеност на корпоратокрацията е стремежът режимите да се запазват, развиват и укрепват. Животът на тези, които управляват света, се представя на обикновения човек като образец за подражание и насочване към постоянно потребление. Системата на корпоратокрацията пропагандира абсолютното потребителство както на лично и битово ниво, така също на равнището на природните богатства. Тази политика се обяснява с повишаване благосъстоянието на хората. Резултатите от подобна политика проличават в модела, по който се развиват икономиките на държавите от Африка, Близкия изток и в новите демокрации от Югоизточна Европа.

При корпоратократическата форма на държавно управление реално властта не произтича от избори. Те действат като заблуждаващ параван за избирателите, които нямат представа за начина, по който се организират и провеждат, и на практика са лишени от алтернатива. Властта на корпорациите не подлежи на мандатност и на какъвто и да е контрол. В действителност избраният или избраните се назначават от елита на корпоратократическата власт. Този елит възприема и собствената, и чуждата държава като колония, която трябва да се експлоатира в полза на корпоративния интерес.

Постепенно този тип държавно управление води човечеството към бъдеща цивилизационна катастрофа. Корпоратократичната форма на държавно управление има и своите идеолози. Като такъв се изяви Хънтингтън със своята книга „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“, в която авторът предрича „неизбежните цивилизационни войни“.

Корпоративният елит присъства в транснационалните банки, в застрахователните, одиторските, пенсионните и телекомуникационните компании. В днешно време тези структури обезпечават около 50% от световното промишлено производство, имат огромен бюджет, превишаващ този на много държави, както и сериозна тежест в световните научно-изследователски разработки.[4] През последните десетилетия корпоративната форма на управление се разпростря и на наддържавно ниво, посредством действията на Световната търговска организация, Международният валутен фонд и Световната банка.[5]

Глобализационните процеси поставиха ТНК в ролята на гаранти за поддържане на американската хегемония в света. Днес делът на годишните доходи на 445 от най-големите американски компании към обема на икономиката на САЩ е 62,5% или 9,6 трилиона долара годишно. В началото на новия век 500 компании са контролирали приблизително 45% от целия номинален БВП на Щатите. Днес тези корпорации контролират над 60% от него. Трябва да се отчита обаче, че не всички доходи се концентрират в САЩ, тъй като компаниите са транснационални. Очевидно големите компании са станали още по-големи, отнемайки части от пазара на малкия и средния бизнес. Това означава повече корпоративна власт и контрол върху световната икономика.

В резултат на тези процеси в американската и световната икономика властта на държавата изчезва и тя се замества от властта на корпорациите. Държавната власт постепенно се сраства с властта на корпорациите и се създават условия за появата на корпоратократическата държава. Доказателство за това е фактът, че над 90% от ключовите постове в правителството на САЩ се заемат от хора, свързани по един или друг начин, пряко или косвено с големия бизнес.

Начините за реализиране на подобно лоби са разнообразни – преди да отидеш в правителството си бил висш мениджър в голяма корпорация, като висш политик или държавник получаваш подкуп, или участваш в скрити договори и т.н. Така или иначе, на ключовите постове в държавното управление застават свързани с корпорациите личности.[6]

Подобно взаимодействие между транснационалния бизнес и държавата не може да се осъществи без прякото участие на спецслужбите. Неслучайно, примерите за преминаване в частния сектор на бивши ръководители на СІА, FBI, NSA, Департамента по отбрана (USDOD), Държавния департамент (USDoS), МІ6, МІ5 и др. са многобройни. Корпорации като Карлайл Груп (Carlyle Group), Рендон груп (Rendon Group), Халлибъртън (Halliburton), Блекуотер Секюрити Консултинг (Blackwater Security Consulting– BSC), Бизнес интернешънъл корпорейшън (Business International Corporation– ВІ) и много други са впечатляващ пример за свързване на висшето ръководство на частните корпорации с държавата и нейните спецслужби.[7]

Благодарение на корпоратокрацията съюзът на транснационалния бизнес с правителството на САЩ стана мощен фактор за укрепване на позициите на американския бизнес на международните пазари. В началото на второто хилядолетие (впоследствие препечатана и издадена на много езици) излезе творбата „Черната книга на марките“ на Ханс Вайс (Hans Weiss) и Клаус Вернер (Klaus Werner). В нея авторите изследват престъпната дейност на световните ТНК в провеждането на клинични изследвания на медицинските препарати в държавите от Източна Европа и дейността на корпорациите при покупката на суровини от въстаниците в Демократична република Конго.В книгата проличава връзката между глобализацията и политиката в полза на ТНК, като се засяга дейността на СТБ, МВФ, СТО и големите корпорации за състоянието на световния икономически пазар.[8]

Днес като последици от корпоратокрацията се посочват много събития, дали отражение в световен и регионален план. Например свалянето на Мосадък в Иран през 1953 г., финансовата криза през 2008 г. и последвалата я световна рецесия, банкрутът на страните длъжници на световните кредитори и т.н.

Типичен пример за корпоратократически действия е войната срещу Ирак. Сега вече е напълно ясно, че наличието на ОМП в Ирак беше изфабрикувана версия от разузнавателните структури на САЩ и Англия. Те бяха заставени да фалшифицират разузнавателните данни и да представят лъжливи доказателства за наличие на ОМП. Обективната причина за войната се криеше в необходимостта да се задоволят интересите на американските нефтени и газови компании, които вложиха много средства в предизборната кампания на Джордж Буш-младши. Преди да застанат на тези постове президентът Буш, неговият вицепрезидент Дик Чейни и държавният секретар Кондолиза Райс заемаха ръководни длъжности в големите нефтени компании. Същите корпоративни интереси стоят и зад мащабната операция, т.нар. „арабска пролет“.

Един от най-характерните примери за корпоратокрация обаче е създаването на условия от страна на държавната администрация на САЩ за производство на трансгенни продукти или генномодифицирани организми (ГМО). Целта на корпорациите производители на трансгенна продукция е да получат растителни и животински модификации, даващи пазарни предимства без оглед на средствата и методите на действие.

Тези корпорации осъществяват генетичната промяна посредством вкарването на един или повече гени в различни или от различни организми – от бактерия в растение или от един вид растение в друго. Това комбиниране от различни организми е известно като рекомбинирана ДНК технология в резултат на която се получават организми, известни под името „генетично модифицирани (ГМ) или трансгенни организми“.

От хилядолетия хората са произвеждали селскостопанска продукция, отделяйки семената от най-добрите екземпляри, за да ги засаждат на следващата година. Това е начинът да се поддържа естественият подбор и да се подобрява качеството на продукцията. Така хората са разнообразявали растенията и животните посредством целенасочена селективна репродукция и хибридизация. В резултат днес имаме широка гама от разновидности на домашни животни и растения, които се отглеждат за храна или различни други нужди.

Тези усилия да се нагласят характеристиките на организмите към природните условия не налагат директна генетична модификация от страна на хората, а въвличат човешката дейност в естествения природен процес на селекция и разновидности. Разновидностите са в генетичните характеристики и по този начин се получават различия в гените на оригинала, което в резултат модифицира образците на растенията и животните.

Директното генетично модифициране е относително нов процес, на основата на технологии, които променят генетичната структура на живите организми – животни, растения, бактерии или гъби – използвайки различни от обичайните за селекция техники. Крайните продукти, които се използват, могат да бъдат част от генетично модифицираните организми или нещо произведено от такива организми. Генното инженерство започна да се прилага в получаването на хранителни продукти под благовидния предлог, че по този начин може да се реши проблемът с изхранването на населението на Земята. Първата генна модификация е направена през 1973 г. и технологията за рекомбинация на гените започна да се разпространява по лабораториите.

Още с появата на генната рекомбинация обаче, се появиха и дебатите относно рисковете, които я съпровождат. Целите, стратегията, тактическите действия, видовете генномодифицирани производства и тяхното въздействие върху биологическото разнообразие на планетата и здравето на хората са обект на коментар в тази книга.

 

 



[1]Наангл. North American Free Trade Agreement (NAFTA).

 

[2]Noam Chomsky, Notes on NAFTA: The Masters of Mankind, Published May 9, 2000, at: http://www.iatp.org/documents/notes-on-nafta-the-masters-of-mankind-0#sthash.hrGGKFbH.dpuf

 

[3]http://www.greenpeace.org/international/en/publications/Campaign-reports/Climate-Reports/GreenwashPlus20/

 

[4]http://psychomedia.org/articles/629

 

[5]http://berlogamisha.mybb.ru/viewtopic.php?id=130

 

[6]http://spydell.livejournal.com/456946.html

 

[7]Начев Й. Разузнавателни доктрини през ХХІ век. С.: Труд, 2013, (220 с.).

 

[8]Klaus Werner, Hans Weiss, El Libro Negro De Las Marcas/ the Black Book of Marks: El Lado Oscuro De Las Empresas Globales, ДеБолсилло / (Sep 30, 2005).

 

Още от автора


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23
24
2526272829
30      

» Най-продавани