Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Ези-тура

Ези-тура

Автор: Деян Енев

Дата на издаване:Май 2014

ISBN:978-954-28-1520-4

Страници:98

Корична цена:10 лв.


В разказите на Деян Енев е като по улица „Раковски“ от началото на един негов разказ – можеш да срещнеш кого ли не. Даже себе си можеш да срещнеш като млад... Звучи хубаво, но е по-страшно. В разказите от „Ези-тура“, силни като цигари без филтър, резки и къси, невинаги е „Раковски“. Тук най-често е Курило, „Овча купел“, Околовръстното, „Люлин“, блокове, крайни квартали, всекидневната градска беднота.  Тук можеш да срещнеш себе си като Лудия Макс, който, пребит, си спомня, че е забравил да нахрани щуреца, като момчето с Висоцки, като старците Сарафови от „Казабланка“, като Галилей от Курило, тичащ да съобщи, че войната е свършила... Остро насрещно писане, понякога свъсено и мрачно, с око за всеки детайл и жест, серт тютюн.

Да четеш Енев, наистина е като да пушиш серт цигари – резки и къси, не се церемонят много, удрят директно, парят и давят, помниш ги с дробовете. Но във всеки от тях има нещо невинно и опрощаващо накрая. Утеха някаква. Преди да се е разсеял синкавият дим над главите ни.

 

Георги Господинов

 

 

 

 

Читателят съди, прeтегля, сравнява. Всяка нова книга – с тези преди нея. За да му помогне, издателят слага етикети – цена, биографична справка, сбит преразказ, хвалебствени слова. Все белези на стойност по книжния гръб. А книгите на Деян Енев не търпят белезите. Те не понасят етикети. Силно картинни, понякога автобиографични, понякога съвсем фантастични, абсурдни и чудновати, разказите му отричат всяка стара категория, събарят я до основи и я въздигат претворена. „Ези-тура“ е от онези книги, които ти се иска да мушнеш в ръцете на приятел, без обяснение и без причина. Да му кажеш само: Чети! Защото думите на Деян Енев не бива да бъдат съдени, прeтегляни, сравнявани. Думите му са песен, която ни унася. Сън, който сънуваме заедно. 

 

Мирослав Пенков

 

СЪНЯТ. ПРОЛОГ

По улица „Раковски“ можеш да срещнеш кого ли не. Даже себе си можеш да срещнеш като по-млад, от времето, когато „Будапеща“ и „Прага“ бяха най-модерните заведения в столицата. И онзи просяк ще видиш, подпрял гръб на празните бетонни цветарници между ресторантите „Прага“ и „Будапеща“ в дъжд и пек, в студ и мраз, година след година, навел надолу бялата си глава. Картонената кутия пред него е единствената му връзка с минувачите. Той не проси агресивно като други свои събратя, не се криви, не показва раните си, не зове неистово Бог. Седи на голия тротоар и гледа надолу. Доскоро на коленете му неизменно лежеше едно чорлаво момченце. Навярно просякът му беше дядо. Момченцето все спеше. Минавал съм стотици пъти по улица „Раковски“. Просякът винаги беше на поста си, със заспалото момченце в скута. Понякога се питах какво ли сънува това момченце...

Последния път, когато минах по „Раковски“, беше навалял тънък бял снежец. Беше неделя сутрин и улиците бяха пусти. Между ресторантите „Прага“ и „Будапеща“ зърнах отново просяка. Седеше си на обичайното място на тротоара в обичайната си поза, сякаш се беше вкаменил. В кутията пред него имаше няколко левчета, поръсени със снежец. На коленете на човека обаче наместо момченцето сега спеше едно куче, малко кафяво куче с чорлава козина. Ако бързаш много, даже няма и да забележиш, че вместо момченце на коленете му лежи кученце.

 

 

 

Още от автора


Събития

пвсчпсн
1234567
891011121314
151617181920
21
22232425262728
293031    

» Най-продавани