Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Джелсомино в Страната на лъжците

Джелсомино в Страната на лъжците

Автор: Джани Родари

ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Дамян Дамянов

Илюстрации от: Дамян Дамянов

Преводач: Иван Белчев

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Превод от:италиански език

Дата на издаване:Септември 2016

ISBN:978-954-28-2189-2

Страници:176

Корична цена:15.9 лв.


Любимите герои на сеньор Родари оживяват отново с неповторимите илюстрации на Дамян Дамянов!

 

Джелсомино е необикновено момче. Той се ражда с толкова силен глас, че един негов поздрав запраща шапките на хората високо в небето. Убеден, че гласът му носи само злополуки, Джелсомино напуска родния си град и се отправя на пътешествие по света в търсене на щастието. Но по време на странстването си той попада в най-чудната страна на Земята! В Страната на лъжците всички казват обратното на действителността, котките лаят, кучетата мяукат, а честните хора са пращани в затвора. С помощта на нарисуваното с тебешир коте Дзопино и на още много приказни герои Джелсомино се впуска в славна битка срещу несправедливостта.

 

И дори в нашия свят - почти 60 години след първото издание на романа - вече да няма пирати като страшния Джакомоне, никой да не носи шапки, а вестници като Съвършен лъжец да са предимно електронни, момчето с необикновено силния глас продължава да учи днешните деца на приятелство, любов, доброта и най-важното - на необходимостта от въображение.

Дзопино честно ни разкрива

една история горчива

 

– Трябва да знаеш… – започнал разказа си Дзопино. Аз обаче ще съкратя неговия разказ, за да не ви карам да губите много време.

Много преди Джелсомино да пристигне в тази чужда страна, тук бил пристигнал от морето хитър и смел пират, наречен Джакомоне – мъж, достатъчно едър и пълен, за да може да носи подобно име, без да се прегърби, и достатъчно възрастен, за да му се иска да си уреди живота.

„Ех, младостта вече си отиде! – казал си един ден той. – Дойде ми до гуша да скитам по морето. По-добре е да завладея някое островче и да се оттегля от досегашната си професия. Разбира се, няма да забравя и моите пирати: ще ги направя домоуправители, лакеи, конегледачи и няма да се оплакват от своя главатар.“

И след като решението било взето, Джакомоне започнал да търси подходящо островче. Но всички му се стрували малки или пък ако отговаряли на вкуса му – не се харесвали на останалите членове от бандата. Един искал на острова да има река, за да може да лови пъстърва, друг искал кино, трети – банка, за да даде под лихва печалбите си от пиратския занаят.

– Защо да не завладеем нещо по-голямо от едно обикновено островче? – предложили пиратите.

Работата завършила с това, че завладели цял един град с всичките му жители, с банките и театрите, с околните реки, по които можело да се ходи на риболов и на разходка с лодка в неделен ден. Всичко това, разбира се, не е нещо необикновено: много често се случва банда от пирати да завладее една или друга страна в някоя част на света. Щом завладели страната, Джакомоне побързал да смени името си – той се нарекъл крал Джакомоне I – и да назначи своите хора за адмирали, церемониалмайстори, царедворци и началници на пожарната команда.

Естествено, Джакомоне издал и закон, който задължавал всички да го наричат „Негово величество“ и който при неспазване предвиждал отрязване на езика за наказание. Но за да бъде сигурен, че никому няма и да хрумне да говори истината за него, Джакомоне заповядал на своите министри да преправят речника.

– Трябва да се сменят всички думи! – обяснил той. – Така например думата пират отсега нататък ще означава благородник. Така, когато някой каже, че съм пират, какво ще означава това на новия език? Ще означава, че съм чистокръвен благородник!

– Браво! Кълнем се във всички китове пирати! – заревали възторжено министрите. – Това е идея за музея!

– Сега всичко ясно ли е? – запитал ги Джакомоне. – Тогава почвайте: сменете значението на всички думи: на вещи, на животни и на хора! Например рано сутрин, вместо да се казва „добро утро“, ще се казва „лека нощ“. Така моите поданици ще започват деня с лъжа. Естествено, преди лягане ще трябва да се казва „добър ден“.

– Прекрасно! – извикал един от министрите. – А вместо: „Какво красиво лице имате!“, трябва да се казва: „Лицето ви е само за плесници!“

В началото хората често се обърквали. Така например те отивали за хляб на фурната, като забравяли, че там се продават тетрадки и моливи и че хлябът се продавал в книжарницата. Или като се разхождали из парковете, случвало се някой да възкликне:

– Какви чудесни рози!

Тогава изведнъж от храстите изскачал някой от хората на крал Джакомоне с готови белезници.

– А така! Браво! Ето кой нарушава законите! Как ви дойде наум да наричате рози морковите?

– Моля за прошка! – започвал да заеква нарушителят на закона и бързал да изкаже възхищението си от другите цветя в градината. – Каква прекрасна коприва! – казвал той, като сочел теменужките.

– Не, не, тези не ми минават! Вие вече извършихте престъплението. Ще прекарате известно време в затвора и ще се научите да лъжете.

А онова, което се случвало в училищата, изобщо не може да се опише. Джакомоне наредил да се сменят всички числа от питагоровата таблица. За да се направи сбор, трябвало да се изважда. Вместо да се дели, трябвало да се умножава. Учителите не успявали да поправят задачите. А за учениците това било чудесна работа: колкото повече грешели, толкова по-сигурно било, че ще получат добра бележка.

А съчиненията?

Можете да си представите какво ставало, когато думите имали обратно значение. Ето например как един ученик, който по-късно бил награден с медал от фалшиво злато, развил темата „Опишете един хубав ден!“.

„Вчера валя: ах, какво удоволствие е да ходиш под дъжда, който пада на едри капки! Хората най-сетне можаха да оставят вкъщи чадърите и връхните си дрехи и да излязат навън по ризи. На мен не ми харесва, когато грее слънце: трябва да си стоиш вкъщи, за да не се измокриш, а нощем да наблюдаваш лъчите му, които тъжно осветяват керемидите на вратата.“

За да можете напълно да оцените съчинението, трябва да знаете, че на този език „керемидите на вратата“ означава „стъклата на прозореца“.

Но това не е достатъчно, за да разберете реда в страната. В Страната на лъжците дори животните трябвало да се научат да лъжат: кучетата да мяукат, котките да лаят, конете да мучат, а лъвът в клетката на зоологическата градина трябвало да църка, тъй като неговият рев бил определен за плъха.

Само рибите във водата и птиците във въздуха можели да си позволят да не държат сметка за законите на крал Джакомоне: рибите, защото винаги мълчат и никой не може да ги задължи да лъжат, а птиците – защото придворните кучкари не можели да ги арестуват. Птиците, както винаги, продължавали да си пеят и често се случвало хората печално да ги заглеждат.

– Щастливци! – въздишали хората. – Никой не може да им налага глоби.

Още от автора


Събития

пвсчпсн
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27
28293031  

» Най-продавани