Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Длъжностното присвояване според българското наказателно право

Длъжностното присвояване според българското наказателно право

Автор: Дарина Косева

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Дата на издаване:Септември 2019

ISBN:978-954-28-3005-4

Страници:284

Корична цена:20 лв.


Настоящият монографичен труд представлява цялостно изследване на правната уредба на длъжностното присвояване според българското наказателно право. Последователно са разгледани българските законодателните решения относно престъплението от 1896 г. до настощия момент, както и нормативната уредба на сходни присвоявания съобразно наказателните кодекси на други държави. Изследвани са сложният обект на престъплението, спецификата на длъжностното лице като субект по чл. 201-205 НК, обективната и субективната страни на длъжностното присвояване по общия състав, неговата наказуемост, елементите на специалните състави на престъплението, условията за прилагане на чл. 205 НК. Особено внимание е отделено на общите признаци на пари, вещи или други ценности като предмет на длъжностно присвояване, на възможните „други ценности“ по чл. 201 НК, на вариантите на отношение „длъжностно лице – предмет на престъплението“, тяхното съдържание и съотносимост, на изпълнителното деяние, неговите форми, на възможността за опит към присвояване по чл. 201 НК и за длъжностно присвояване при посредствено извършителство. Поставени са важни за практиката проблеми относно начина на възлагане на службата или работата на длъжностното лице, присвояването на излишъци, присвояването след освобождаване на длъжностното лице от заеманата служба или от извършваната работа, относно формата и изискванията към присвоителния и неприсвоителния акт при съставното длъжностно присвояване и др. Анализирани са множество съдебни актове на българския съд от началото на ХХ век до наши дни. Изведени и аргументирани са предложения за усъвършенстване на действащата нормативна уредба на длъжностното присвояване.
ВЪВЕДЕНИЕ

В българското наказателно право за първи път длъжностното присвояване е уредено като престъпление по служба с чл. 421 и чл. 422 от Наказателен закон, обн. ДВ, бр. 40/21.02.1896 г. Изпълнителното деяние на длъжностното присвояване е изразено в правната норма на чл. 421 НЗ от 1896 г., регламентираща основния състав на престъплението, чрез глагола „присвои“. Непроменено остава изпълнителното деяние на длъжностното присвояване съобразно правната му уредба в Наказателния закон от 1951 г. (Известия, бр. 13/13.02.1951 г.), Наказателния кодекс от 1956 г. (Известия, бр. 12/10.02.1956 г.) и действащия Наказателен кодекс от 1968 г. (ДВ, бр. 26/02.04.1968 г.). В последния нормативен акт терминът „присвои“ предоставя заглавието на Раздел III „Присвоявания“ от Глава V „Престъпления против собствеността“, в който раздел са поместени правните норми, посветени на длъжностното присвояване.

С НК от 1956 г. предметът на длъжностното присвояване е обогатен с „други ценности“. Изразът „други ценности“ е възпроизведен в действащата разпоредба на чл. 201 НК без предоставяне на указания относно съдържанието, вложено в понятието.

Сравнението между разпоредбите на чл. 421 НЗ от 1896 г. и чл. 201 от действащия НК обосновава извод, че различията между двете правни норми, регламентиращи основен състав на длъжностно присвояване, се свеждат до уредбата на длъжностното присвояване по действащия НК като престъпление против собствеността, употребата на „длъжностно лице“ (вместо „чиновник“) и включването на „други ценности“ в диспозицията на правната норма на чл. 201 НК. Резултатът от сравнението провокира размисъл доколко действащата правна уредба на длъжностното присвояване, чийто общ състав е запазил основните си елементи непроменени, така както са формулирани през 1896 г., служи за ефективна борба със съвременната престъпност.

Внедряването на компютърните технологии във всички сфери, разширяването на приложното поле на безкасовото разплащане и на разплащането чрез интернет, търгуването с налични и безналични ценни книги, електронното банкиране, използането на цифрова и виртуална валута и натоварването на длъжностни лица с посочените специфични дейности поставят пред съвременния правоприложител нелеката задача да търси отговор на множество въпроси. Кои са другите ценности по чл. 201 НК? Допустимо ли е обекти, които не са вещи, да бъдат връчени на субект в длъжностно качество или да му бъдат поверени да ги пази или управлява като длъжностно лице? Как се връчва или поверява чужда ценност на длъжностно лице? Какво и как може да бъде присвоено?

Задачата се усложнява още повече предвид обстоятелството, че длъжностното присвояване е уредено като престъпление против собствеността, но представлява и тежка противодлъжностна проява, предполагаща деец с особен статут. Дефинитивната норма на чл. 93, т. 1 НК, определяща категориите длъжностни лица, е допълнена със ЗИДНК (ДВ, бр. 10/05.02.1993 г.), като законодателят допусна длъжностно качество да бъде придобито при осъществяване на ръководна работа или на работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество при друго юридическо лице или при едноличен търговец. Ревизията на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК разширява сферата, в която длъжностното присвояване може да бъде извършено, като включва наред с публичния сектор и частната стопанска сфера.

Целта, която настоящото изследване си поставя, е проучване и анализ на системата от състави на длъжностното присвояване, открояване на несъвършенствата в нормативната уредба на престъплението, изработване на препоръки към правоохранителните органи за правилно прилагане на закона и на предложения към законодателя за усъвършенстване на правната уредба.

Изследването е съобразено с действащото законодателство към 24.07.2019 г.
СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Глава първа. ИСТОРИКО-ПРАВЕН И СРАВНИТЕЛНОПРАВЕН АНАЛИЗ НА ПРАВНАТА УРЕДБА НА ДЛЪЖНОСТНОТО ПРИСВОЯВАНЕ

§ 1. Създаване и развитие на българското законодателство, посветено на длъжностното присвояване
I. Длъжностното присвояване до приемане на Наказателния закон от 1951 г.
1. Присвояване от длъжностно лице според турския Наказателен закон от 1858 г.
2. Наказателен закон от 1896 г.
2.1. Общ състав на длъжностно присвояване по чл. 421 НЗ
2.2. Квалифициран състав на длъжностно присвояване по чл. 422 НЗ
2.3. Намаляване на наказанието при възстановяване на причинените щети
3. Наредба-закон за користните престъпления по служба
4. Закон за изменение и допълнение на Наказателния и други закони
5. Закон за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост
II. Длъжностното присвояване при действието на Наказателния закон от 1951 г. и на Наказателния кодекс от 1956 г.
1. Наказателен закон от 1951 г.
2. Наказателен кодекс от 1956 г.
3. Усъвършенстване на уредбата – ЗИДНК от 1958 г.
III. Длъжностното присвояване съгласно действащия Наказателен кодекс
1. Наказателен кодекс от 1968 г.
2. Увеличаване на санкциите
3. Промени предизвикани от приемането на Конституцията от 1991 г.
4. Новелата на чл. 201 НК
5. Нови състави и наказания – 2002–2006 г.
VI. Обобщение
§ 2. Сравнителноправен анализ на правни норми от нормативни актове на други държави
I. Наказателни закони на държави от Балканския полуостров
II. Наказателни закони на Германия и Франция
III. Наказателен кодекс на Руската Федерация
IV. Обобщение
Глава втора. ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ДЛЪЖНОСТНО ПРИСВОЯВАНЕ
§ 1. Обект на длъжностното присвояване по чл. 201 НК
§ 2. Длъжностното лице – субект на длъжностно присвояване
I. Общи особености на понятието „длъжностно лице“
II. Длъжностни лица, на които е възложена служба в държавно учреждение
III. Длъжностни лица, осъществяващи ръководна работа в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец
IV. Длъжностни лица, извършващи работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец
V. Нотариуси и помощник-нотариуси
VI. Частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител
§ 3. Обективна страна на длъжностното присвояване по чл. 201 НК
I. Предмет на длъжностното присвояване
1. Общи изисквания към предмета на длъжностно присвояване
1.1. Фактическа и/или разпоредителна власт на конкретен правен субект
1.2. Предметът е чужд за дееца
1.3. Предметът е ценност
1.4. Специалното отношение по чл. 201 НК към чуждите ценности
2. Видове предмети на длъжностно присвояване
2.1. Вещи
2.2. Пари
2.3. Други ценности
II. Особеното отношение на субекта към предмета на престъплението като елемент от обективната страна
1. Предметът е връчен на субекта в длъжностно качество
2. Предметът е поверен на субекта за пазене
3. Предметът е поверен на субекта за управление
4. Съчетаване на различни варианти на отношение „длъжностно лице – предмет“
III. Изпълнително деяние – форми и особени хипотези
1. Изпълнително деяние по чл. 201 НК
1.1. Противоправен акт на своене на чужди ценности, осъществен от длъжностно лице, намиращо се в специалното отношение по чл. 201 НК към тях
1.2. Актът на своене на чуждите ценности е израз на промененото отношение на длъжностното лице към тях
1.3. Актът на своене на чуждите ценности се осъществява в интерес на субект, различен от собственика им
1.4. Актът своене на чуждите ценности е окончателен
2. Форми на изпълнителното деяние
2.1. Действие
2.2. Бездействие
3. Особени хипотези
3.1. Посредствено извършителство
3.2. Особени хипотези на длъжностно присвояване
4. Престъпен резултат и причинно-следствена връзка „деяние – престъпен резултат“
5. Стадии на умишлена престъпна дейност
§ 4. Субективна страна на длъжностното присвояване по чл. 201 НК
I. Форма на вината
II. Обстоятелства, изключващи вината на длъжностното лице
§ 5. Наказуемост

Глава трета. СПЕЦИАЛНИ СЪСТАВИ НА ДЛЪЖНОСТНО ПРИСВОЯВАНЕ. ВНАСЯНЕ И ЗАМЕСТВАНЕ НА ПРИСВОЕНИТЕ ЦЕННОСТИ
§ 1. Специални състави на длъжностното присвояване
I. Квалифицирани състави на длъжностното присвояване
1. Длъжностно присвояване, квалифицирано с оглед особености на обекта на престъпното посегателство
2. Длъжностни присвоявания, квалифицирани с оглед особености на субекта на престъплението
2.1. Длъжностно присвояване, извършено от две или повече лица, сговорили се предварително (чл. 202, ал. 1, т. 2 НК)
2.2. Длъжностно присвояване, извършено при условията на опасен рецидив (чл. 202, ал. 2, т. 2 НК)
3. Длъжностни присвоявания, квалифицирани предвид специфика на обективната им страна
3.1. Парична стойност на присвоените чужди ценности
3.2. Специфика на изпълнителното деяние
II. Привилегировани състави на длъжностното присвояване
1. Маловажност и малозначителност
2. Маловажно длъжностно присвояване по чл. 204, б. „а“ НК
3. Маловажно длъжностно присвояване по чл. 204, б. „б“ НК
§ 2. Внасяне или заместване на присвоените ценности
I. Характер на разпоредбата на чл. 205 НК
II. Внасяне или заместване на присвоените ценности
1. Внасяне или заместване. Способи за заместване на присвоеното
2. Оправомощен да получи внесения или заместващ предмет
3. Субект, който внася или замества присвоените ценности
4. Срок за внасяне или заместване

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Събития

пвсчпсн
      1
2345678
91011
12
131415
16171819202122
23242526272829
3031     

» Най-продавани