Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Диаманти в боклука

Диаманти в боклука

Автор: Георги Зарев

Дата на издаване:Декември 2014

ISBN:9-789542-816065

Страници:0

Корична цена:8 лв.


Опитах се да изровя от контейнера засипаните от боклук диаманти,  захвърлени от хората и да ги върна отново там, където е мястото им – в човешките души. Дано съм успял да  извадя всички. Познавам ги по блясъка им и излъчваната светлина от тях. Надявам се,  че хората ще ги познаят и ще изхвърлят стъклените им заместители.Те,  хората  постепенно са загубили способността да ценят онова, което ни е дадено от Бога – Светлината,  родена от човешките добродетели,  които като диаманти я пречупват и я фокусират в сърцата ни.

                Намерих Любовта,  която някои бяха объркали със секса,

                намерих Добротата,  заместена с притворство,

                намерих Състраданието сред купчина от купени индулгенции,

                намерих Честта,  притисната в ъгъла от предателството,

                намерих Достоинството,  подменено с раболепие,

                намерих Вярата,  окаляна с неверие.

                Вярвам, че Човечността все още е жива и трябва само да я потърсим. Аз ще продължавам да я търся,  заедно с вас.

 

P.S. Всяка прилика с действителни лица е случайна.

 

От Автора

Тиролски валс

 

 

Вървим бавно с жена ми от „Славейков“ към Народния театър. Пак си купихме няколко книги. Все още си купуваме книги. Никога не знам дали са хубави. Понякога само ги започвам. Обичам да търся себе си в тях, да търся мислите си, тъгата си, радостите си и да виждам, че и някой друг вижда света така, както го виждам аз. Има книги, които заобичвам. Не ме интересува дали някой друг ги харесва, дали са от модерен, нашумял автор или дебютант.

Добре, че го има този пазар на книги. Иначе трудно бихме излезли в студения есенен ден с това сиво, схлупено над главите ни небе. Не обичам есента. Тъжна е. Някои казват, че е красива. Може би са прави, но в мен вероятно е закърняло усещането за мъртва красота. А дали има такава, не знам, не съм видял.

А то пък лятото отминава толкова бързо. Докато се зарадваш, че е дошло, и вече си отива. Почти като живота. Лошото е, че и в двата случая установяваш колко са кратки, чак когато вече си отиват. Тогава разбираш, че много от нещата, които си очаквал да се случат, вече са отминали безвъзвратно и часовникът на времето показва, че мигът е отминал и няма следващ. Виж, при лятото все пак има някакъв шанс да дочакаш следващото.

Гледам дърветата с останали по тях пожълтели мъртви листа и донякъде им завиждам, защото има нещо, което не е честно. Нас Господ ни е създал, дал ни е живота и толкова. Живей си го, както искаш, но е един. Няма поправка.

А дърветата? Те всяка пролет сякаш се раждат отново. И листата им зелени, и цветове имат, че и раждат. Тези, дето по принцип могат да раждат. И всяка година сякаш умират, ама не съвсем. А може би защото нямат грехове. 

Събития

пвсчпсн
   1234
567891011
12131415161718
1920212223
24
25
262728293031 

» Най-продавани