Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Човешкото тяло между въплътеността и конвенцията. Съвременни перспективи

Човешкото тяло между въплътеността и конвенцията. Съвременни перспективи

Автор: Стоян Ставру

Художествено оформление : Стоян Кораков

Дата на издаване:Септември 2016

ISBN:978-954-28-2124-3

Страници:352

Корична цена:27 лв.


Убеден съм, че всеки юрист знае с какво се занимава анатомията, но броят на юристите намалява значително, когато стане въпрос за една друга наука – феноменологията. В настоящото изследване е направен опит за противопоставяне, от една страна, на „силната на деня“ анатомия, превърнала човешкото тяло в обект на наблюдение, изучаване и въздействия, и от друга страна, на значително по-малко известната феноменология, разкриваща телесността като субект на познание, действие и воля. През пътищата на епистемологията и с примерите на невропатологията са интерпретирани някои класически философски въпроси и техните юридически импликации, свързани с идентичността, личната неприкосновеност и правното регулиране на телесността.

Стоян Ставру​

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ

 

1. Анатомия срещу феноменология

При захождането си към философските въпроси относно чо­вешкото тяло тръгвам от проб лемите на правото. Стремежът е към опит за тяхното цялостно осмисляне, а не разрешаването им в рамките на конкретни казуси. Ако използвам „батална“ терми­нология, целта ми е да се представи войната, а не да се планира конкретна битка.

Регулирайкителес ността на хората, правото „заварва“ други науки, от чиито резултати често се влияе. Когато говорим за човешкото тяло, най-популярна е нау ката анатомия. Убеден съм, че всеки (без много малки изключения) е чувал за и знае с какво се занимава анатомията, но броят на юристите значително намалява, когато тези въпроси се поставят за феноменологията. В настоящото изследване е направен опит за противопоставяне на „силната на деня“ анатомия, превърнала човешкото тяло в обект на наблюдение, изучаване и въздействия, от една страна, и от друга страна, значително по-малко известната феноменоло­гия, разкриваща телес ността като субект на познание, дейст вие и воля. Феноменологията е „подкрепена“ от епистемологията, раз­гледана през невропатологията на телес ността: случаят Ватерман (човекът без тяло), синдромът Котард (човек, кой то си мисли, че е мъртъв и тялото му е труп), срасналите близнаци и др. Поради това и централни понятия в настоящото изследване са „телесна схема“ и „телесен образ“.

Далечнатацел, коя то остава отвъд хоризонта на настоящата книга, е свързана с въпросите за право субект ност та на човека. Правото разделя субектите (носителите на права и задължения) на физически лица и юридически лица. Физическите лица са хо­

рата – това са лица с тела. Юридическите лица се дефинират като „социални дадености“, правни конструкти – това са лица без тела. Моят интерес е към „лицата с тела“. Към физическите лица.

 

2. Тела и лица

При регулацията на физическите лица правото изхожда от аксиомата (необоснована и мълчаливо възприета): „Всяко (физи­ческо) лице има (човешко) тяло“ (и то е едно – принцип на син­гуларната въплътеност). По-подробното вглеждане позволява от­криването на различни сечения в отношението тяло–лице“.

Съвсем накрат ко за това.

Съществуваттела без лица. Такива са (юридически) мъртви­те тела. Типичен пример за подобни тела са „живите“ тела при мозъчната смърт. Те са „празни“, кухи тела – в тях няма правен субект. Въпреки че са физически и биологически живи като тела, те не са „живи“ като „физически лица“. Други (юридически) невидими тела са ембрионалните тела, развиващи се в тялото на бремен­ната жена или замразени в епруветки. Принципът на сингуларната въплътеност в някаква степен потвърждава заличената правосу­бектност на заченатия, когато той е в тялото на бременната жена, и легитимира раждането като разграничаване (отделяне) на две тела и два субекта: особената вплетена телес ност на заченатия и бре­менната жена е основание да се откаже статус на лице на заченатия.

И все пак в тези две групи от човешки тела може да бъде от­крита някаква следа от „лица“: силует на лице, контурите на ня­кой, който предстои (заченатия) или кой то вече е бил (мъртвия). Законът предвижда особена защита на мъртвото човешко тяло и на заченатия, като не прие ма (поне не открито) третирането им като вещ (вещта само отразява лицето на своя собственик).

Съществува обаче и тяло с няколко лица. Такива сасрасна­лите (сиамските) близнаци. При тях едно тяло се споделя от две физически лица. Въпреки че случаите изглеждат по-скоро изключе­ние, те съвсем не са малко и нарастват все повече с напредъка в ме­дицината. Срасналите близнаци са сериозна провокация към прав­

ната регулация на право субект ност та и най-вече при упражнява­нето на личните права: сключването на брак и правото на интимен живот на всеки един от близнаците; произход при раждане на дете, износено в общата утроба на сиамските близнаци; упражняването на професионална компетентност, коя то изиск ва лиценз; реализи­рането на наказателна отговорност спрямо сраснали близнаци...

Все по-вероятна става и обратната хипотеза – лице с някол­ко тела. Става въпрос за резервните и заместените тела, като днес „заместванията“ са частични и функционални, но имат пре­тенцията в бъдеще да обхванат и цялото тяло. Така екзоскелетите и имплантите, обозначавани в правото като медицински изделия, формират една спе ци фич на група от обекти, кои то все по-често преминават биологичните граници на тялото и поставят въпро­са за своя юридически статут. Ето един от множеството въпроси, кои то възникват тук: какво представлява вземането на имплант от тялото на едно лице – кражба на чужда вещ или причиняване на телесна повреда. В други случаи правото търси механизми за за­мяна на определени телесни функции. Така е например при суро­гатното (заместващото) майчинство. Най-радикални са идеи­те на трансхуманизъм, в кои то може да бъде открита и идео ло гия на транссубектност. Трансхуманизмът пледира за технологична­та възможност на лица без тела – еманципиране на субекта от вся­какъв конкретен носител и запазването му като „чиста“ информа­ция. Информацията за разлика от телата е нещо, кое то може да се комбинира и да води до „смесване“ на лица (вече „информацион­ни“, а не „физически“), т.е. до „размесване“ на правосубектност, кое то позволява да се говори дори за транссубектност. Посоче­ните идеи вървят ръка за ръка с очакванията за виртуализация на (физическите) лица, както и с обосноваването на дигитална (USB, преносима) правосубектност.

Именно в контекста на представеното съотношение „лице–тяло“ настоящото изследване прави опит да проб лематизира телес­ността на човека, като я включва в едно непрекъс нато движение „МЕЖДУ“ различни науки, каквито са епистемологията и правото, феноменологията и социологията, неврологията и етиката.

Още от ПРЕДИЗВИКАЙ ПРАВОТО

Още от автора


Събития

пвсчпсн
    123
45678910
11
121314151617
18192021222324
25262728293031

» Най-продавани