Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Червената царица/Секс и еволюция на човешката природа

Червената царица/Секс и еволюция на човешката природа

Автор: Мат Ридли

Преводачи: Лъчезар Карагьозов , Вихра Йомтова

Превод от:английски език

Дата на издаване:Юли 2013

ISBN:978-954-28-1307-1

Страници:440

Корична цена:14 лв.


Защо правим секс? Една от причините, твърди Мат Ридли в една от най-известните си и противоречиви книги, е да се предпазим от болестите. Постоянно комбинирайки гените си, хората засилват съпротивата си срещу бактерии и вируси, които причиняват епидемии. Става дума за т.нар. теория на Червената царица. Като използва Червената царица на Луис Карол – неговата шахматна фигура, която тича, колкото е възможно по-бързо, за да остане на едно и също място – като метафора за еволюцята, Мат Ридли показва, че сексът е резултат от еволюционната борба. Дори интелектът с такива измерения като виртуозност, индивидуалност и изобретателност е белязан от секса. Интерес представляват и разсъжденията за човешката хомосексуалност въпреки риска някои читатели, които не вярват в еволюцията, да се почувстват оскърбени.     

ЧЕРВЕНАТА КРАЛИЦА

Секс и еволюция на човешката природа

 

Мат Ридли

 

Глава 1

ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

Глава 2

ЗАГАДКАТА

Глава 3

СИЛАТА НА ПАРАЗИТИТЕ

Глава 4

ГЕНЕТИЧНИЯТ БУНТ И ПОЛЪТ

Глава 5

ОПАШКАТА НА ПАУНА

Глава 6

ПОЛИГАМИЯТАИ ПРИРОДАТА НА МЪЖА

Глава 7

MОНОГАМИЯТАИ ПРИРОДАТА НА ЖЕНИТЕ

Глава 8

ПОЛ И СЪЗНАНИЕ

Глава 9

ПОЛЗИТЕ ОТ КРАСОТАТА

Глава 10

ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ИГРА

НА ШАХ

Епилог

САМООПИТОМИЛАТА СЕЧОВЕКОПОДОБНА МАЙМУНА

 

Когато един хирург оперира, той знае какво ще намери в тялото. Ако например търси стомаха на пациента, той не очаква да го намери на различно място при всеки пациент. Всички хора имат стомах, всички стомаси имат горе-долу същата форма и се намират на едно и също място. Без съмнение има различия. При някои стомахът е болен, при други – малък или леко деформиран. Но различията са дребни в сравнение с приликите. Ветеринарят или касапинът могат да разкажат на хирурга за съществуването на много по-голямо разнообразие от стомаси: големият, с няколко отдела стомах на кравата; малкият стомах на мишката; подобният на човешки стомах на прасето. Несъмнено може да се каже, че има такова нещо като типичен човешки стомах и той е различен от стомаха на животните.

По подобен начин в основата на тази книга стои идеята,че съществува типична човешка природа. Целта на книгата е да я потърси. Психиатърът, както и коремният хирург, може да направи различни основни допускания, когато един пациент легне на кушетката. Той може да предположи, че пациентът знае какво означава да се обича, да се завижда, да се доверяваш, да мислиш, да говориш, да се страхуваш, да се усмихваш, да се пазариш, да желаеш, да мечтаеш, да си спомняш, да пееш, да се караш, да лъжеш. Даже ако някой е от новооткрит континент, всички предположения за неговия или нейния ум и природа остават в сила. През 30-тегодини на миналия век е бил направен контакт с племена от Нова Гвинея, откъснати от външния свят и неподозиращиза неговото съществуване. Тогава е било установено, че   те се усмихват и мръщят толкова недвусмислено, колкото и всеки европеец, въпреки че са минали 100 000 години от времето на общия им предшественик. „Усмивката“ на павиана е заплаха, усмивката на човека – знак за удоволствие.

Човешката природа е еднаква навсякъде по света. Това не отрича културния шок. Супата от агнешки очи, поклащането на главата, което означава „да“, уединението на западния човек, ритуалите по обрязване, следобедната сиеста, религиите, езиците, различията в честотата на усмихване между руския и американския сервитьор – безброй са човешките особености. Да, има дисциплина – културна антропология, която изучава човешките културни различия. Но е лесно да се приеме без доказателства принципът за сходство на човешката природа – общите особености, които ни правят хора.

Тази книга изследва същността на човешката природа. Нейна тема е, че не е възможно да се разбере човешката природа, без да се разбере как тя се е развила, а това не може да стане, без да се разбере как се развива човешкатасексуалност. Защото централната тема на нашата еволюция е сексуална.

Защо сексът? Със сигурност има и други черти на човешката природа, различни от това преекспонирано, причиняващо безпокойство и бременност развлечение. Така е, но възпроизводството е единствената цел, за която хората са направени. Всичко останало са средства за постигане на тази цел. Хората наследяват стремеж да оцеляват, да се хранят, да мислят, да говорят и т.н. Но преди всичко те наследяват стремеж да се размножават. Тези от техните предшественици, които са имали деца, са предали на тях своите характерни черти; останалите – бездетни, не са могли да го направят.

Следователно всичко, което увеличава шансовете на някой да се размножава, се предава по наследство за сметка на останалото. Ние можем с увереност да твърдим, че в нашата природа няма нищо, което да не е било внимателно „избрано“ по този начин заради способността му да допринася за успех при размножаването.

Това звучи твърде арогантно. То сякаш отрича свободната воля, пренебрегва тези, които са избрали целомъдрието, и представя човешките същества като програмирани роботи с единствената цел – да се размножават. То като че ли допуска, че Моцарт и Шекспир са били мотивирани само от секса. И все пак аз не знам друг начин човешката природа да се е развила освен чрез еволюция. А днес има необорими доказателства, че еволюцията може да действа само чрез конкурентно възпроизвеждане. Тези породи, които се размножават, продължават да съществуват; тези, които него правят – отмират. Именно способността да се размножават прави живите същества различни от скалите. Освен това в този възглед върху живота няма нищо несъвместимо със свободната воля или даже с безбрачието. Аз вярвам, че хората преуспяват в зависимост от своята способност да проявяват инициатива и да изявяват индивидуалния си талант. Но свободната воля не е създадена просто така, за нищо. Имало е причина, поради която еволюцията дава на нашите предци способността да могат да проявят инициатива и това е станало, защото свободната воля и инициативата са начин да се задоволи честолюбието, да се съревноваваш със събратята си, да се справяш с извънредните положения в живота. По такъв начин е възможно да си в по-добро положение да се размножаваш и да отглеждаш деца. Свободната воля сама по себе си е придобивка единствено до степента, до която допринася за размножаването.

Да погледнем на това по друг начин. Една студентка е блестяща, но се проваля на изпитите – да речем, от нервност припада при самата мисъл за изпит. Тогава нейните способности не струват нищо при курс, който се оценява чрез един изпит в края на семестъра. Същото се получава, ако едно животно успешно преживява, има ефективен метаболизъм, устойчиво е на всички болести, обучава се по-бързо от конкурентите, но е стерилно. Тогава неговите първокласни гени просто не могат да достигнат до наследници. Всичко може да бъде наследено освен стерилността. Никой от вашите преки предшественици не е умрял бездетен. Следователно, ако искаме да разберем еволюцията на човешката природа, основата на нашето търсене трябва да бъде възпроизводството, защото успехът в размножаването е изпит, който човешките гени трябва да издържат, за да не бъдат изтласкани от естествения отбор. Оттук аз ще доказвам, че нямамного черти на човешката психика и природа, които могатда бъдат разбрани, без да се отнесат към размножаването. Започвам със самата сексуалност. Размножаване и пол не са синоними. Има много начини за безполово, асексуално размножаване. Но половото размножаване трябва да подобрява репродуктивния успех на индивида, в противен случай половете няма да съществуват. Завършвам с интелекта, най-човешката черта на човека. Все по-трудно става да серазбере как хората са се оказали толкова умни, без да се отчита сексуалната конкуренция.

Коя е тайната, която змията казва на Ева? Че може да изяде определен плод? Ами! Това е евфемизъм. Плодът е бил плътското познание и всеки – от Тома Аквински до Милтън – знае това. Как са знаели това? Никъде в Битие няма и намек за уравнението: забранен плод – равно на грях – равно на секс. Ние знаем, че това е така, защото може да има само едно нещо, толкова централно за човечеството. Сексът.

ЗА ПРИРОДАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО

Идеята, че сме моделирани от своето минало, е основното прозрение на Чарлс Дарвин. Той пръв разбира, че може да се изостави идеята за божественото сътворение на видовете, без при това да се изоставя съществуването на план. Всяко живо същество е „конструирано“ напълно несъзнателно от избирателното размножаване на неговите прародители, за да съответства на определен начин на живот. Човешката природа е била внимателно конструирана от естествения отбор, за да служи на социална, двунога, човекоподобна маймуна с произход от Африка. По същия начин и човешкият стомах е бил конструиран, за да се ползва от всеядна африканска човекоподобна маймуна с вкус към месото.

Тази отправна точка вече ще е раздразнила два типа хора. Някои вярват, че светът е бил направен за седем дни от човек с дълга брада и следователно човешката природа не може да е конструирана от отбора, а от Интелект. На тях аз само почтително пожелавам „приятен ден“. Ние нямаме много общи идеи, около които да спорим, защото споделям малко от вашите предположения. По-голяма надежда имам за тези, които възразяват и смятат, че човешката природане е обект на еволюция, а е открита наново от нещо, наречено „култура“. Мисля, че мога да ви убедя, че нашите две мнения са съвместими. Човешката природа е продукт на културата, но също така културата е продукт на човешката природа, а и двете са продукт на еволюцията. Това не означава, че ще убеждавам, че „всичко е в гените“. Съвсем не. Решително се противопоставям на идеята, че всичко в психиката е изцяло наследствено. Но еднакво решително съм против допускането, че всяко нещо, което е всеобщо човешко, е недокоснато от гените. Не е задължително нашата „култура“ да бъде такава, каквато е. Човешката култура би могла да бъде много по-различна и изненадваща. Нашите най-близки роднини, шимпанзетата, живеят в промискуитетни общества, т.е. общества с безразборни връзки. При тях женските търсят сексуални партньори, колкото е възможно повече, а мъжкият ще умъртви малките на непознатите женски, с които не се е чифтосвал. Няма човешко общество, което макар и слабо да напомня този конкретен модел. Защо е така? Защото човешката природа и природата на шимпанзето са различни.

Ако това е вярно, опознаването на човешката природа би трябвало да има дълбоко въздействие върху изучаването на историята, социологията, психологията, антропологията и политиката. Всяка от тези дисциплини е опит да се разбере човешкото поведение и ако общите елементи, лежащи в основата на човешкото поведение, са продукт на еволюцията, жизненоважно е да се разбере какви са били еволюционните принуди. Постепенно обаче ми стана ясно, че почти цялата социална наука се движи така, сякаш годината 1859, когато е публикуван Произход на видовете, никога не е била. И това се прави съвсем умишлено, защото се настоява, че човешката култура е продукт на нашата свободна воля и изобретателност. Твърди се, че обществотоне е продукт на човешката психология, а обратното.

Звучи доста приемливо и би било чудесно за тези, които вярват в социалното инженерство. Но това просто не евярно. Човечеството, разбира се, има моралната свобода дасе конструира и реконструира безкрайно, но не го прави.

Ние се придържаме към един и същ, еднообразно човешки начин да организираме своите неща. Ако бяхме по-склонни към промяна, щеше да има общества без любов, без амбиции, без плътски желания, без брак, без изкуство, без граматика, без музика, без усмивки – и с още толкова невъобразими новости, колкото са и в списъка по-горе. Щеше да има общества, в които жените убиват по-често от мъжете, възрастните се смятат за по-красиви от двадесетгодишните, богатството не дава власт над останалите, хората не са по-благосклонни към своите приятели и не са настроени срещу непознатите, където родителите не обичат децата си.

Не съм от онези, които обявяват: „Човешката природане може да се промени, нали знаете.“ И не казвам, че ебезполезно да се обяви извън закона, да речем, расовотопреследване, защото то е в човешката природа. Законитесрещу расизма в действителност имат ефект, защото еднаот привлекателните черти на човешката природа е, чехората преценяват последствията от своите действия. Ноаз казвам: даже и след хиляда години при строго налаганена законите срещу расизма ние няма да можем един ден даобявим, че проблемът с расизма е решен и да премахнемзаконите, уверени, че расовите предразсъдъци са останали в миналото. Ние предполагаме, напълно справедливо,че след две поколения потиснически тоталитаризъм единруснак е също толкова човек, колкото е бил и неговиятдядо. Тогава защо обществените науки продължават даговорят, сякаш това не е така, сякаш самата природа начовека е продукт на неговото общество.

Това е грешка, която биолозите също са правили. Теса вярвали, че еволюцията се извършва чрез натрупване впоколенията на промените, които индивидите получават всвоя живот. Тази идея е формулирана най-ясно от Жан-Батист Ламарк, но Чарлс Дарвин понякога също я използва.

Класическият пример е синът на ковача. Предполага се, чепри раждането си той наследява мускулите, придобити отбаща му. Сега знаем, че ламаркизмът не може да проработи. Телата се изграждат по рецепти, както се прави кекс. Ие просто невъзможно да се вкара информация в рецептатакато се промени кексът. Но първото последователнопредизвикателство срещу ламаркизма е работата на АвгустВайсман, немски последовател на Дарвин, който започвада публикува идеите си през 80-те години на ХIХ век.Вайсман забелязва нещо особено, което се отнася до съществата с пол. Техните герминативни, т.е. размножителниклетки – яйцеклетките и сперматозоидите – от момента нараждането са отделени от останалата част на тялото. Тойпише: „Вярвам, че наследствеността зависи от факта, чемалка част от ефективната субстанция на герминативнитеклетки, гермиплазмата, остава непроменена при развитиетона яйцеклетката в организъм и че гермиплазмата служикато основа, от която се произвеждат герминативнитеклетки на новия организъм. Има следователно непрекъснатост на гермиплазмата от едно поколение към друго.“

С други думи, вие сте произлезли не от майка си, а отнейния яйчник. Нищо, което се е случило с нейното тялоили ум, не може да повлияе на вашата природа (но вашетоотглеждане – може; един краен пример – нейната пристрастеност към наркотиците или алкохола може да ви повредипри раждане по някакъв негенетичен начин). Вие сте родени

свободни от грях. Вайсман приживе бил подиграван за товаи малко хора са му вярвали. Но откриването на гена и наДНК, от която генът е направен, както и на шифъра, с койтоинформацията е записана в ДНК, потвърждават абсолютнонеговото прозрение. Гермиплазмата е отделна от тялото.

Пълният смисъл на това не се осъзнава до 70-те годинина ХХ век. Тогава Ричард Докинс от Оксфордския университет издига действената идея, че тялото е еволюционното превозно средство за гените, а не обратното. Идеятанеизбежно следва от това, че телата не се копират, а сеоформят, докато гените се копират. Ако гените карат телатада извършват неща, които запазват гените (например дасе хранят, да оцеляват, да правят секс и да помагат да сеотглеждат децата), тогава самите гени ще се увековечат.

Другите тела ще изчезнат. Ще останат само тела, коитоса полезни за оцеляването и обезсмъртяването на гените. Оттогава идеите, на които Докинс е ранен защитник,променят биологията до неузнаваемост. От описателнанаука, каквато тя по същество все още е била въпреки Дарвин, сега тя се превръща в наука за изучаване на функции.Разликата е съществена. Точно както никой инженер нямада си помисли да опише мотора на автомобила без връзка снеговата функция (да върти колела), така и никой физиологняма да опише стомаха, без да го свърже с функцията му(да смила храна). Но преди, да кажем, 1970 г. повечето изследователи на поведението на животните и почти всичкиизследователи на човешкото поведение се задоволяват даописват това, което откриват, без връзка с някаква функция. Представата за свят с център гените промени товазавинаги. След 1980 г. никакъв детайл на ухажването приживотните няма значение, ако не може да бъде обясненс термините на избирателната конкуренция на гените. Аслед 1990 г. идеята, че хората са единствените животни,за които тази логика не се отнася, започва да изглежда всепо-абсурдна. Ако човекът е развил способност да отменясвоите еволюционни задължения, тогава, за да стане това,за неговите гени е трябвало да има някакво преимущество.Следователно даже освобождаването от еволюция, коетоние толкова любезно си представяме, че сме постигнали,трябва да е възникнало, защото благоприятства копиранетона гените.

В черепа си имам мозък, устроен да използва внай-голяма степен условията на африканската савана впериода отпреди около 3 милиона допреди 100 000 години.Когато преди около 100 000 години моите прародителипреминават в Европа (по произход съм бял, европеец), тебързо придобиват набор от физиологични характеристики,съответстващи на климата на северните ширини: светлакожа, за да се предпазят от рахит, бради при мъжете икръвообращение, сравнително устойчиво на измръзване.

Но почти нищо друго не се променя. Размерът на черепа,пропорциите на тялото, зъбите са съвсем същите при мени моите прадеди отпреди 100 000 години, както и прибушмените от Южна Африка. Няма причина да се вярва,че сивото вещество в мозъка е особено променено. Първо, 100 000 години са само три хиляди поколения, едномигване в еволюцията, отговарящо на ден и половина отживота на бактериите. Освен това до съвсем неотдавнаживотът на европееца и на африканеца по същество ебил еднакъв. И двамата ловуват и събират растения, иматдеца, зависещи от родителите си почти две десетилетия.

Двамата употребяват камъни, кости, дърво и влакна, за даправят сечива. И двамата предават познания чрез сложенезик. Такива еволюционни нововъведения като земеделие,метали и писменост се появяват преди по-малко от тристапоколения, твърде неотдавна, за да оставят особен отпечатък в моя мозък.

Съществува следователно универсална човешка природа, обща за всички народи. Да допуснем, че в Китай всеоще живеят потомци на Homo erectus, както е било предиедин милион години. Ако тези хора са интелигентни катонас, би могло да се каже, че те имат различна, но все пакчовешка природа. Те може би няма да имат устойчививръзки от типа на брачните, понятие за романтична любов, а бащите няма да участват в родителските грижи. Стях бихме могли да имаме много интересни разговори наподобни теми. Но такива хора няма. Ние всички сме едносемейство от представители на съвременния Homo sapiens,живял в Африка допреди 100 000 години. Ние всички споделяме природата на това същество.

Точно както човешката природа е еднаква навсякъде,така тя и в миналото е била същата, каквато е днес. Еднапиеса на Шекспир е за мотиви, трудности, чувства и личности, които веднага разпознаваме. Надутостта на Фалстаф, коварството на Яго, ревността на Леонтес, силата наРозалинда и смущението на Малволио не са се променилиза четиристотин години. Шекспир пише за същата човешкаприрода, каквато познаваме и днес. Единствено неговиятречник е остарял – което е възпитание, а не природа. Когато гледам Антоний и Клеопатра, аз виждам интерпретация отпреди четиристотин години на една 2000-годишнаистория. Никога не ми е хрумвало, че любовта тогава иднес е различна. Не е необходимо да ми се разяснява защоАнтоний е омагьосан от една красива жена. През времето,точно както и през пространството, основите на нашатаприрода са всеобщо и характерно човешки.


Още от автора


Събития

пвсчпсн
      1
2345678
9101112131415
161718
19
202122
23242526272829
3031     

» Най-продавани