Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Червен изгрев

Червен изгрев

Автор: Пиърс Браун

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Превод от:английски език

Дата на издаване:Февруари 2015

ISBN:978-954-28-1668-3

Страници:472

Корична цена:14.9 лв.


 

Бестселър на New York Times.

Победител в Goodreads Choice Awards за 2014 г.

Обявена за една от най-добрите книги за същата година от Entertainment Weekly, Buzzfeed и  Shelf Awareness.


 

История за отмъщение, война и власт, която напомня на „Игрите на глада” и „Игра на тронове”.

Kirkus Reviews

 

 

Невероятен дебют! Авторът разгръща елементите на фабулата по същия начин, по който би го направил Джордж Р. Р. Мартин.

Tor.com

 

Зашеметяващо добрият дебют на Пиърс Браун буди напомня на смес между „Игрите на глада”, „Повелителят на мухите” и „Играта на Ендър”.

 

 

Entertainment Weekly

 

Далечното бъдеще. Цялата Слънчева система е колонизирана, а човечеството е оформено като тоталитарно кастово общество. Дароу принадлежи към най-нисшата прослойка – тази на Червените.

 

Те вярват, че са изпратени на Марс, за да направят планетата годна за живот, че кръвта и потта, които проливат всеки ден, ще спечелят правото на децата им да живеят на повърхността.

 

Но Червените са предадени. Дароу открива, че повърхността на планетата е заселена отдавна, а неговите хора са лъгани от Златните, за да продължават да живеят в мините. Като роби.

 

Воден от жаждата за отмъщение, Дароу приема да се включи в бунтовническата групировка Синовете на Арес, да проникне в Института, където децата на Златните се обучават, и да стане един от тях.

 

 

Червеният изгрев ще настъпи. Дори ако Дароу трябва да плати за свободата с цената на живота и всичко човешко в себе си.

ПЪКЛОЛАЗ

 

Първото, което трябва да знаете за мен, е, че съм син набаща си. И когато дойдоха за него, аз постъпих така, както той ме помоли. Не плаках. Нито когато Обществото предаваше ареста по телевизията, нито докато Златните го съдиха, нито когато Сивите го обесиха. Майка ми ме удари заради това. Брат ми Кийран трябваше да бъде стоикът. Той беше по- големият, аз– по-малкият. Аз трябваше да съм ревльото. Вме- сто това Кийран се разциври като момиченце, когато Малката Ео втъкна хемант в лявата работна обувка на баща ми и пак изтича обратно към татко си. Сестра ми Лиана го заоплаква тихо до мен. Аз само гледах и си мислех, че е срамота, дето той танцуваше, когато умря, а не бе обул обувките си за танци.

На Марс гравитацията е слаба. Затова, за да сестроши вратът, трябва дасе дръпнечовекът за краката. Това предоста-вят на близките.


Вътре в пържилника собствената ми воня нахлува в носа ми. Скафандърът е от някаква нанопластмаса и в него не е чак такава жега, каквато предполага названието му. Той ме изоли- ра от глава до пети. Вътре нищичко не прониква. Нищо не се процежда и навън. Топлината – в никакъв случай. Най-гадното е, че не можеш да си избършеш потта от очите. Страшно люти, докато се просмуква през лентата за глава и ти се стича в петите. А как смърди, като пикаеш, за това да не отваряме дума. И няма как да не пикаеш. Налага ти се да лочиш тонове вода през тръбичката за пиене. Сигурно може да си сложиш катетър. Ние избираме вонята.

Чувам от комуникатора в ухото ми как сондьорите от моя клан клюкарстват помежду си, докато се возя върху ноктоСон- дата. Сам съм в дълбокия тунел, яхнал машината с конструкция на титанична метална ръка, която рови и кърти земята. Аз контролирам нейните разтапящи скалите пръсти от седалката, монтирана като кобур върху сондата точно където трябва да е лакътят. Там пръстите ми, напъхани в контролиращите ръка- вици, управляват многобройните, подобни на пипала, сонди на около деветдесет метра по-надолу, откъдето съм кацнал. Каз- ват, че за да станеш Пъклолаз, пръстите ти трябва да се стрел- кат бързо като огнени езици. Моите са още по-бързи.

Въпреки гласовете, кънтящи в ухото ми, аз съм сам в дълбокия тунел. Моето съществуване – това са вибрациите, ехото на дъха ми и жегата, толкова гъста и гадна, сякаш съм увит в тежко одеяло от вряла пикня.

Нова река от пот шурва под алената превръзка на челото ми, нахлува в очите ми и ги подлютява така, че стават червени досущ като ръждивата ми коса. Едно време се мъчех да бърша потта, но само напразно дращех по лицевото стъкло на моя пържилник. И още ми се иска да я избърша. След цели три години гъделичкането и лютенето на потта са си живо нещастие.

Корона от лампи облива стените на тунела край моето седло кобур в сярножълта светлина. Лъчите им помръкват, щом погледна нагоре към тънката вертикална шахта, която издълбах днес. Над мен безценният хелий-3 блещука като течно сребро, но аз се взирам в сенките, оглеждам се за пъклени пепелянки, които, навити на кълбо в мрака, търсят топлината на моята сонда. Способни са да проникнат в скафандъра – прегризват обвивката и после гледат да се заровят там, където е най-топло, обикновено в корема ти, та да си снесат яйцата. Хапали са ме. Още го сънувам тоя звяр – черен и подобен на тлъст маслен ластар. Стават дебели колкото бут и дълги три човешки боя, но нас ни е страх от бебетата. Те не знаят как да разпределят отровата си. Също като мен, и техните предци са дошли от Земята, а после Марс и дълбоките тунели са ги видоизменили.

В дълбоките тунели е зловещо. Самотно. Ревът на сондата не успява да заглуши гласовете на приятелите ми, до един по- възрастни. Не мога да ги видя на половин километър над мен в тъмното. Те копаят високо горе, близо до входа на прокарания от мен тунел, спускат се с въжета и куки и увисват по стените на тунела, за да се доберат до тънките жили хелий-3. Копаят с еднометрови сонди и поглъщат плявата. Тази работа също изисква шеметна сръчност на ръцете и краката, но онзи, който изкарва прехраната на бригадата, съм аз. Аз съм Пъклолазът. Такъв не може да стане кой да е – а по-млад от мен не помнят да е имало.

В мините съм от три години. Почваш на тринайсет. Щом си дорасъл да чукаш, значи си дорасъл и да бачкаш. Поне така заяви чичо Нарол. Само че аз се ожених едва преди шест месе- ца, та не знам защо го каза.

Ео танцува в мислите ми, докато се взирам в контролното табло и пъхам пръстите на ноктоСондата около една прясна жила, разтапям и изстъргвам скалата, за да изолирам минера- ла, без да го съсипя. Ео. Понякога ми е трудно да я назова наум другояче освен с името, с което я наричахме като деца.

Малката Ео – дребосъче, скрито под червена грива. Червена като скалата около мен – не истинско червено, а с цвета на ръжда. Червена като нашия дом – Марс. И Ео е на шестнай- сет. Тя може и да е като мен, да произхожда от клан на Червени копачи – клан на песните, танците и пръстта, но сякаш е родена от въздуха, от етера, който свързва звездите в пъстра мозайка. Не че някога съм виждал звездите. Никой Червен от миньорските колонии не вижда звездите.

Малката Ео. Искаха да я омъжат, когато навърши четиринайсет – като всички момичета от клановете. Но тя започна да взема от намалените дажби и ме изчака да стана на шестнай- сет, Венчалната възраст за мъжете, преди да увие ширита около пръста си. Знаела, че ще се оженим, каза ми тя, още когато сме били деца. Аз не знаех.

– Задръж! Задръж! Задръж! – подвиква сопнато чичо

Нарол по канала за свръзка. – Дароу, задръж бе, момче!

Пръстите ми се вцепеняват. Той е високо горе заедно с другите и следи напредъка ми в своя шлем.

– Какво се палиш? – питам с досада. Мразя да ме прекъсват.

– Какво се палиш, пита Пъклолазчето – киска се старият Барлоу.

– Газов джоб, ето какво! – тросва се Нарол. Той е Гово- рителят на нашата бригада от над двеста души. – Задръж. Ще извикам сканБригада да провери подробностите, преди да ни вдигнеш във въздуха и да ни пратиш в пъкъла.

–  Онзи  газов джоб ли? Дреболия! –  възкликвам. – По- скоро е газова пъпка! Ще се оправя с него.

– Изкарал на сондата една година и вече се мисли за толкова печен, че може да различи главата си от задни- ка! – добавя ехидно старият Барлоу. – Спомни си какво е ка- зал нашият златен водач. Търпение и послушание, малкият! Търпението е най-добрата съставка на доблестта. А покорството – най-добрата съставка на човечността. Слушай по-възрастните!

Щом чувам тази епиграма, завъртам очи. Ако по- възрастните умееха онова, дето го върша аз, може би щеше да има за какво да ги слушам. Те обаче са ударени и в ръцете, и в главата. Понякога ми се струва, че им се иска и аз да съм същият като тях, особено на чичо ми.

– Тъкмо съм се развихрил – казвам. – Ако според вас там има газов джоб, мога да скоча и да го сканирам ръчно. Нищо работа. Няма да се разтакавам.

Сега ще почнат да опяват, че трябва да съм предпазлив. То пък те като са били предпазливи, все едно това им е помогнало с нещо. Не сме печелили Лавър от памтивека.

– Искаш Ео да овдовее ли? – хили се Барлоу и гласът му пращи в ухото ми. – Аз не възразявам. Сладуранка е тя. Забий сондата в тоя джоб, а нея ми я остави на мен. Може да съм дебел дъртак, ама мойта сонда още я бива да копа.

Двеста сондьори горе избухват в смях. Стисвам контролните уреди и кокалчетата ми побеляват.

– Слушай чичо Нарол, Дароу. По-добре да отстъпим, докато все още получаваме данни – додава брат ми Кийран. Той е три години по-голям от мен и затова се мисли за мъдрец и си въобразява, че знае повече. Освен от предпазливост от нищо друго не разбира. – Ще има време.

– Време? Дявол да го вземе, това ще се проточи с часове! – сопвам се. Всичките са против мен. Всичките бъркат и въобще не загряват, че от Лавъра ни дели само един дързък ход. Нещо повече, те се съмняват в мен. – Нарол, държиш се като страхливец.

От другата страна млъкват.

 
Наречеш ли някого страхливец, той надали би ти съдействал на драго сърце. Не биваше да го казвам.

Интервю с Пиърс Браун, авторът на "Червен изгрев". Източник - http://blog.vromans.com/an-interview-with-pierce-brown-author-of-red-rising


1. Изглежда сте имали много интересен и разнообразен живот. Ще ни разкажете ли малко за себе си и как се е родил интересът ви към писането, към научната фантастика по-конкретно?

Като малък израснах в седем различни щата. Тази преходност те кара да се вкопчваш в непреходните неща. За мен това винаги са били семейството и историите, по-точно книгите. Родителите ми бяха чудесни, оставяха ме да изграждам този вътрешен усет за себе си. Така че се разбирах добре с другите хора, но предпочитах самотата на горите – строях фортове, копаех да търся куршуми от мускети и се преструвах, че съм в "Междузвездни войни" или "Индианец в шкафа". 

Оттам дойде подтикът да разказвам истории. В продължение на години идеите трополяха из главата ми и аз ги изстрелвах пред родителите си и сестра си. Понякога говорех толкова бързо, че заспивах или за малко да припадна. Има видеозаписи като доказателство.

Писането бе просто естественото развитие на този постоянен вътрешен монолог. То е и винаги ще бъде моят катарзис.

А що се отнася до научната фантастика, като малък си мислех, че лазерите изглеждат страхотно. Помня, че гледах "Междузвездни войни" на кино, когато бях около шестгодишен, и филмът промени света ми. Сега знам, че научната фантастика е една от най-добрите възможности за социален коментар, с които разполагаме. Препрочитането на Хайнлайн или Азимов е просто най-голямото забавление за човека. За мен това е като Волтер в космоса.

2. Кои автори са вдъхновявали творбите ви, "Червен изгрев" и по принцип? 

На първо място – Джийн Улф. Без Севериън Инквизитора, протагонистът от "Книга за новото слънце", Дароу (главният герой в "Червен изгрев") не би могъл да съществува. В книгите на Улф за пръв път се натъкнах на ненадежден разказвач от първо лице. Освен това Севериън е с изтерзана, красива душа в тяло на убиец. Развълнува ме. Да му се не види, потръпвам само като се сетя за него и пътешествието му.

Хайнлайн, Азимов, Нивън, Бърнард Корнуел, Стивън Пресфийлд, Дж. К. Роулинг, Дж. Р. Р. Толкин, Джордж Р. Р. Мартин, Софокъл, Омир, Орсън Скот Кард и други също са ми повлияли.

3. Какво ви хареса най-много в създаването на света, където се развива действието на "Червен изгрев"? Кое беше най-голямото предизвикателство?

Най-голямото предизвикателство бе да се погрижа изграждането на света да не повлияе на историята. Исках чиста, остра като бръснач история, която стига до същественото по опасно откровен начин. Но без да искам, създадох свят, който ме увлича. При най-малкия повод се спускам през глава в заешката дупка и започвам да говоря за неясни политически теории и исторически събития отпреди триста години. Моите редактор и агент (който също редактира написаното от мен) ме изтеглят обратно.

Наистина много ми харесва да намирам политически и икономически обосновки за провежданата политика. Много съм навътре в изучаването на политиката, затова щом съм написал, че да се пее дадена песен е незаконно за конкретна общност от хора, значи си има причина. Причина, която се корени не само в историята им, но и причина за закона. Златните не са глупави, нито своенравни. Не провокират по-низшите класи само за забавление. Законите не са създадени да дразнят хората, създадени са за контрол. Така че как закон, който изглежда толкова явно глупав и нечестен, който вероятно ще вбеси хората, всъщност е от полза за Златните?

4. От коя книга или книги, прочетени наскоро, просто не можехте да се откъснете?

Току-що прочетох "Тел" [на Хю Хауи]. Страшно ми хареса. И новия епос на Браян Стейвли "The Emperor’s Blades".

5. В началото на книгата въвеждате много нови думи, например “Пържилник”, “Пъклолаз” и други, произхождащи от света, в който живее Дароу. Измислянето на такива неща звучи доста забавно – как ви хрумнаха?

Най-вече спонтанно. Хората, които четат това, разбират, че след като си погълнал стотици научнофантастични романи, разполагаш с обширен източник на странно знание, от който можеш да черпиш. Но аз съм едва на 26 години, така че има да уча още много странни неща.

6. Какви научни проучвания на космоса и Марс направихте за книгата, или Марс на Дароу се базира предимно на въображението?

Да, грубите щрихи са въз основа най-вече на измислица. Но направих обширно проучване за тераформирането, лунните орбити, гравитацията и т.н. В същността си обаче, "Червен изгрев" е повече тематична научна фантастика, отколкото твърда научна фантастика. Затова, започна ли да описвам с детайли особеностите на тераформирането, историята и ритъмът бързо ще пострадат. При това не мога да не споделя, че бе трудно да се откажа от някои такива подробности, тъй като за мен са толкова впечатляващи.

7. Дароу открива, че той и кланът му са предадени и че в общи линии са роби на привилегированата, благоденстваща управляваща класа. Вдъхновена ли е борбата му в книгата от събития в истинския живот?

Често ми задават този въпрос. Въпреки настоящите несправедливости, които обременяват културата ни, "Червен изгрев" не е замислен като паралел с настоящата ситуация и политическия климат. Идеята е да отразява историческите модели. Макроикономиката, не микроикономиката.

Смятам, че някои хора винаги ще искат да контролират човечеството. Но също така вярвам, че хората носят в себе си, още от раждането си, искрата, която копнее за свобода. То е като прилив – навътре, навън, навътре, навън. Цикълът продължава. Някой ще се издигне на власт, ще затвърди контрола, ще задуши свободите, докато накрая не се достигне критична точка. Следват бунтове или революция. Ако се провалят, след време ще избухнат нови. Ако успеят, цикълът накрая се повтаря.

8. Има усещане за невинност и млада любов във връзката между Дароу и жена му Ео, но в същото време е трудно да мислим за тях като за 16-годишни, имайки предвид всичко, което са преживели. Ще ни разкажете ли за дихотомията между крехката възраст на Дароу и Ео, и огромната отговорност, възложена им като работници и членове на това общество?

Това е един от любимите ми елементи в книгата. Дароу и Ео са на 16 години, но са възрастни в много отношения. Разбира се, трябва да работят, това ги натоварва с отговорност. Ала не това ги състарява. Виждали са приятели да умират в мините, роднини да се полюшват на бесилката, съседки да умират при раждане. Знаят, че повечето Червени не доживяват да станат на 35 години. Трябва да живеят бързо.

Най-силно ме затрогва всъщност споменатата невинност. Любовта им един към друг е толкова свежа, недокосната от ужасяващия свят, който ги заобикаля, защото имат възможност да са на 16 години, когато са насаме един с друг. Това запазва невинността им. Укрепва сърцата им. Така че разбие ли се тази връзка, как могат изобщо да се съберат парчетата?

9. Какъв съвет ще дадете на начинаещите писатели в научната фантастика, но и като цяло?

Не спирайте да пишете. Аз може да съм млад, но за да стигна дотук ми бяха нужни седем книги, 120 писма с откази и много сълзи. И приемайте съвети, но само от хора, на които се доверявате.

10. Има ли нещо друго, което искате да кажете на читателите си за "Червен изгрев"?

"Червен изгрев" е история за това как любовта на едно момче може да разбие цяла империя, и как мечтата на едно момиче може да вдъхнови цял народ. Това е научна фантастика за хора, които не биха чели Хайнлайн или Зелазни. Надявам се, че ще ви хареса, а ако е така, ще има още две.

Превод – Гергана Стойчева-Нуша

Още от автора


Събития

пвсчпсн
1234567
891011121314
151617181920
21
22232425262728
293031    

» Най-продавани