Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Частното обвинение в българския наказателен процес

Частното обвинение в българския наказателен процес

Автор: Янко Ройчев

Предговор от: Екатерина Салкова

Художествено оформление : Дамян Дамянов

Дата на издаване:Декември 2017

ISBN:978-954-28-2453-4

Страници:488

Корична цена:23 лв.



Монографичният труд на тема „Частното обвинение в българския наказателен процес“ обхваща актуални, дискусионни, теоретически и практически значими въпроси относно частното обвинение като съвкупност от институти на наказателнопроцесуалното право, касаещи процесуалната дейност на частния обвинител и на частния тъжител. Разгледани са и редица аспекти на процесуалното положение на пострадалия в досъдебното производство, гражданския ищец и повереника, както и на правомощията на държавните процесуални органи.
В хода на изложението са анализирани множество литературни източници и актове на ЕСПЧ и на българските съдилища. Монографията съдържа научни и научно-приложни приноси. Констатирани са многобройни практически проблеми, становищата по които обуславят практическата насоченост на изследването. Формулирани и аргументирани са редица предложения за усъвършенстване на законодателството. Трудът ще представлява интерес както за практикуващи юристи и научни работници, така и за студенти.
Съдържание

ПРЕДГОВОР

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
§ 1. Основания за частното обвинение
1. Основания от исторически характер
2. Основания от юридически характер
3. Основания от държавен (властнически) характер
4. Основания от обществен характер
5. Основания от морален характер
6. Основания, специфични за фигурата на частния тъжител
§ 2. Същност и особености на частното обвинение
1. Терминологични бележки
2. Характер на престъплението и характер на делото
3. Наказателнопроцесуални функции. Функция по обвинението
4. Субекти на частното обвинение
4.1. Гражданският ищец и функцията по обвинение
4.2. Пострадалият и ощетеното юридическо лице и функцията по обвинение
4.3. Повереник на пострадалия, на частния обвинител и на частния тъжител
5. Частното обвинение и изискването за обективност
6. Съвместимост на процесуалните качества

ГЛАВА ВТОРА. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ
§ 1. Предпоставки за възникване на процесуалната фигура частен обвинител
1. Процесуална правоспособност
2. Процесуална дееспособност
3. Молба за конституиране
4. Срок за подаване на молбата
4.1. Начален и краен срок
4.2. Правилото за „първоначалното“ разглеждане на делото
5. Определение на съдебния състав. Обжалване на отказа за конституиране
§ 2. Процесуални нарушения, свързани с частния обвинител
1. Последици от незаконосъобразно конституиране на частния обвинител
2. Последици от незаконосъобразен отказ за конституиране на частния обвинител и от процесуални нарушения, ограничаващи правата му
§ 3. Процесуално положение на частния обвинител
1. Процесуални права при разглеждане на делото по общия ред
2. Процесуални права при диференцираните процедури
2.1. Диференцирани процедури, при които не участва частен обвинител
2.2. Диференцирани процедури, при които се допуска участието на частен обвинител
3. Самостоятелност и обвързаност от процесуалната дейност на прокурора

ГЛАВА ТРЕТА. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ
§ 1. Предпоставки за възникване на процесуалната фигура частен тъжител
1. Процесуална правоспособност
2. Процесуална дееспособност
3. Тъжба
4. Срок за подаване на тъжбата
5. Процесуални действия на съда
§ 2. Процесуално положение на частния тъжител
1. Характеристика на частния тъжител като страна в процеса
2. Процесуални права на частния тъжител
§ 3. Особености на наказателните дела от частен характер
1. Правомощия на прокурора
2. Реторсия
3. Наказателните дела от частен характер и диференцираните процедури
4. Специфични основания за прекратяване на производството
5. Разноски при наказателните дела от частен характер
6. Защита от повторна виктимизация на пострадал от престъпление от частен характер
7. По въпроса за наказателното преследване на съучастници по различен процесуален ред

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

PRIVATE PROSECUTION IN BULGARIAN CRIMINAL PROCEDURE

ЛИТЕРАТУРA
ПРЕДГОВОР

Актуалността на темата за частното обвинение в българския наказателен процес както от научна, така и от практическа гледна точка, е извън съмнение. Основната задача на Наказателно-процесуалния кодекс е да „осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността“ (чл. 1, ал. 2 НПК). След дългогодишните усилия за установяване на гаранции за правата на централния субект на наказателния процес – обвиняемият, които да предотвратят осъждането на невинни граждани и употребата на държавния апарат за цели, различни от правосъдие, погледът на обществото все по-често се насочва и към правата на пострадалите от престъпления. Правната уредба в кодекса е от съществено значение за адекватната защита на техните материални права и законни интереси, предвид както неговата основна, така и неговата непосредствена задача – да определи „реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона“ (чл. 1, ал. 1 НПК). Независимо дали осъществяват функцията по обвинение като главен или като акцесорен субект, чрез участието си в наказателното производство съответните частноправни субекти безспорно допринасят за по-пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, и по този начин съдействат за реализирането на непосредствената задача на наказателния процес.

Книгата, която предстои да прочетете, е посветена именно на частното обвинение в българския наказателен процес – тематика, силно подценявана през последните години. Каква трябва да бъде ролята на пострадалия от престъпление при провеждането на наказателното производство е дискусионен въпрос, но без съмнение ефективността на наказателното правораздаване е в зависимост и от неговото решаване. В тази насока значение има уредбата не само на правомощията на прокурора като орган на държавното обвинение, но и на правата и задълженията на пострадалия като частноправен субект, осъществяващ функцията по обвинение в наказателния процес. В монографията си „Частното обвинение в българския наказателен процес“ д-р Янко Ройчев подлага на цялостен и комплексен анализ процесуалното положение на частноправния субект, който осъществява обвинителната функция в наказателния процес – пострадалия в досъдебната фаза на наказателния процес, частния обвинител по делата от общ характер и частния тъжител по делата от частен характер, включително при трансформацията, настъпваща вследствие упражняването от прокурора на правомощията му по чл. 48–50 НПК по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия. Подробно са разгледани различни аспекти от дейността на тези субекти по делата за престъпления от т.нар. „частно-публичен“ и „публично-частен“ характер.

Трудът пресъздава точна картина на законовата уредба, съдебната практика и правната теория по въпросите, които разглежда. От значение за верността на изводите е добросъвестното изследване на разглежданите въпроси от автора. Той е обосновал изводите си след внимателен преглед на относимата практика на съдилищата, на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека и на значителен обем научна литература (633 източника), която е прецизно анализирана и коректно цитирана. Отделните тези на автора са формулирани на базата на всеобхватен анализ на различните становища в теорията и в съдебната практика. Изводите, до които той достига в резултат на задълбочени анализи, са значими както от теоретична, така и от практическа гледна точка. Анализирани са съществен брой съдебни решения по отделните въпроси, като с помощта на теоретичните становища са изяснени противоречиво решаваните в съдебната практика въпроси. Обратно, различните теоретични становища по разглежданите въпроси са умело съпоставени помежду си и чрез анализ на съдебната практика е оценена тяхната практическа стойност. Така изследването на редица теоретични конструкции и на проблемите в практиката създава необходимата основа за тяхното решаване – както чрез правилно тълкуване в съдебната и прокурорската практика, така и чрез възможните законодателни промени, които са в състояние да осигурят по-ефективно наказателно правораздаване. Трудно е да си представим, че вземането на решение от законодателя относно регламентирането на едни или други състави на престъпления като такива от общ или от частен характер или относно предоставянето на пострадалия от престъплението на определени права би могло да бъде правилно, ако не е базирано на изясняване на всички основания за държавно, съответно за частно обвинение, както и на ролята и значението на участието в процеса на субектите, които осъществяват функцията по обвинение. С подчертано значим научно-приложен характер са направените в заключението 24 предложения за усъвършенстване на законодателството. Едва ли вече има съмнение в средите на юристите, че подходът за вземане на решения на принципа на „пробата и грешката“ е компрометиран като деструктивен за регулираните обществени отношения, а ценността на цялостните изследвания като реализираното от д-р Янко Ройчев се състои именно в осигуряването на добра научна основа, която да послужи за вземане на правилни решения. С демонстрираната задълбоченост и всеобхватност при анализиране на източниците и изграждането на собствени тези, д-р Янко Ройчев се откроява като учен, способен да провежда теоретични изследвания на високо ниво, поради което аз лично се надявам, че това е първата, но не и последната му книга и с нетърпение ще очаквам следващите.

Доц. д-р Екатерина Салкова,
Научен редактор

Събития

пвсчпсн
1234567
891011121314
15161718192021
22
232425262728
293031    

» Най-продавани