Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия

Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия

Автор: Алън Фрийдман

Преводач: Пейчо Кънев

Фотограф на корицата: Крум Стоев

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Превод от:английски език

Дата на издаване:Ноември 2015

ISBN:978-954-28-1931-8

Страници:304

Корична цена:15 лв.


Силвио Берлускони разказва живота си в първата своя оторизирана биография. Най-скандалният министър-председател в историята на Италия проговаря за своя път към върха, за приятелствата си със световни лидери като Владимир Путин, Джордж У. Буш и Муамар Кадафи, за обвиненията във връзки с мафията, за бъдещето на футболен клуб Милан и за прословутите партита „Бунга-бунга”, които станаха една от причините за драматичното му падение от политическата сцена.

Биографията е написана от авторитетния американски журналист Алън Фрийдман, който е извадил най-ценното и най-интересното от над 100 часа записи с интервюта с италианския милиардер. Авторът с огромна прецизност анализира дългата история на Берлускони и многото трансформации, през които е преминал – от шоумен, през строителен предприемач, медиен магнат, футболен бос и плейбой до един от най-влиятелните играчи на световната политическа сцена. Алън Фрийдман приключи работа по книгата едва в края на август и неговите впечатления от Берлускони са съвсем пресни. Журналистът успя да интервюира и някои от най-близките приятели на бившия италиански премиер, сред които е и самият Владимир Путин.

В предговора на книгата е описана срещата на Фрийдман с руския лидер в Кремъл. Алън Фрийдман е бил поканен в Кремъл, за да разговаря с Путин за ролята на Силвио Берлускони и за приятелството между двамата лидери.

Четвърта глава

„АПОКАЛИПСИС СЕГА“

-   АТАКУВАЙ! АТАКУВАЙ!

Силвио Берлускони крещи с всичка сила. Застанал е в ъгъла на съблекалнята на елитния футболен отбор „Милан“, а до него седи на­прегнатият и изнервен треньор.

Слабичкият и нежен Филипо Индзаги, бившият играч, заел тре­ньорския пост от няколко месеца, повечето от които ужасни за отбора, трепери. Берлускони го смушква по ръката и властно настоява:

-   Кажи ми какво крещи треньорът от скамейката? Хайде, кажи! Не те чувам! По-силно!

Индзаги, бивш футболист на „Ювентус“ и „Милан“, е един от най-големите голмайстори за всички времена. Нещо като плейбой, чо­век, обичащ нощния живот. Но днес прилича на един от онези пациен­ти от XIX век, болни от туберкулоза, които изкачват планината, за да отидат в швейцарски санаториум. Едва не започва да трепери, докато Берлускони продължава да го подстрекава. Видимо се свива.

-   Атакувай! - отговоря той тихо, докато раздразненият Берлускони се взира в лицата на обърканите играчи, седящи по пейките в стаята.

-   Не, не, не - подигравателно казва Берлускони. - Това ли е най- доброто, на което си способен? Намираме се на стадион. Нека ти по­кажа как трябва да се прави. Берлускони издува гърди като Попай Моряка и изкрещява колкото глас има: АТАКА!

На италиански мелодичният вой, който излиза от гърлото на Бер- лускони, звучи като кръстоска между вик от мегафон и най-лошия звук, който може да издаде оперна певица, вземаща най-ниския си тон. А-ТА-К-ООО!

Треньорът на „Милан“ поглежда към пода, а Силвио Берлускони продължава да го засрамва.

-   Ето така! - дразни го ухилен той и хваща ръката на бедния Инд- заги, за да я разтърси като победител. - Кой знае да го прави добре? Аз! Аз винаги съм Numero Uno!

Специално в този ден Numero Uno пристигна преди около час на „Миланело“ - историческия тренировъчен лагер на „Милан“. Както обикновено, дойде с хеликоптер.

„Миланело“ се намира на около 50 километра от града, сред кра­сивата природа на Ломбардия. За Берлускони, чийто политически късмет се прояви в създаването на партия, чието име („Форца Италия“) звучи като футболно скандиране, седмичните посещения на любимия му клуб „Милан“ са били и си остават много важни, дори основни и определящи за доброто му настроение и за самочувствието му.

А ползването на хеликоптера, за да лети дотам и обратно, си е типично в негов стил.

В този есенен петъчен следобед в началото на октомври цветове­те на храстите все още са разцъфнали и топлият вятър поклаща върхо­вете на дърветата. Клоните започват да се люлеят по-силно с при­стигането на 12-местния „Аугуста Уестланд“ на Берлускони, носещ логото на Mediaset върху опашката си.

Хеликоптерът се приземява върху едно баскетболно игрище, превърнато в площадка за кацане. Адриано Галиани, вицепрезидентът на клуба, излиза от бял и луксозен 16-местен микробус „Фолксваген“ със затъмнени стъкла, който е паркиран близо до все още въртящите се перки на хеликоптера. След него върви и нервният треньор Индза- ги. Когато Берлускони се появява заедно с бодигардовете си, двамата мъже се втурват, за да приветстват шефа.

Както всеки път Берлускони и помощниците му се качват в микро­буса заедно с вицепрезидента и треньора, возят се около три или че­тири минути до клубните помещения и в момента, в който Берлускони влиза вътре, всички се усмихват. Той се здрависва и бъбри с кухнен­ския персонал, докато обикаля из трапезарията на играчите. Когато се отбива в тоалетната, Индзаги и Галиани влизат в малката трапезария на президента. Там върху чисто бяла покривка са поставени бутилки със зехтин, балсамов оцет, сол и пипер, два сребърни панера, пълни с хлебчета и гризини, както и два вида минерална вода - една обикнове­на и една газирана.

Когато Берлускони се връща, всички в трапезарията си хапват прошуто и пъпеш, Галиани предпочита прошуто и смокини. После идва ред на изтънчено ризото с шафран, на което дори и Берлускони не може да устои, макар да казва на гостите си, че ще му развали ди­етата.

Индзаги седи в единия край на масата, леко побутва храната си, отпива от минералната вода и държи погледа си върху Берлускони. Галиани изглежда, че се наслаждава на храната си и дори си взема допълнително. Държи се весело и непринудено, освен когато казва ня­коя обидна дума за „арогантността“ на „Ювентус“. Този лайтмотив се повтаря и това е разбираемо за човека, превърнал „Милан“ в световна футболна сила, която все пак винаги е в сянката на „Ювентус“. С дру­ги думи, „Милан“ страда от комплекс за малоценност, по отношение на отбора, бивша собственост на Джани Анели.

Берлускони все още е спокоен. Обаче щом привършва с ризотото, поглежда свирепо треньора и разпитът започва. Казва на Индзаги, че е гледал последния мач и внимателно е наблюдавал играчите и тяхната игра. Иска да разговарят за тактическата постройка, да знае какъв ще е стартовият състав в следващия мач и кой ще остане на пейката. Желае да говори с Индзаги за построяване на много по-нападателен отбор.

Берлускони се обръща към него и му задава първия въпрос:

-   Ти с кои играчи предлагаш да започнем?

-   Мисля си за Мунтари, понеже имаме нужда от силата му - от­говаря Индзаги.

-   А защо не Поли? - отвръща Берлускони почти светкавично.

Изнервеният треньор не се обърква от това, че седи на същата

маса, на която Берлускони и Галиани са обсъждали - при безброй други случаи с неговите предшественици - следващия мач, халфовата линия, защитата, нападението, физическото състояние на някои игра­чи, схемата на игра. В тази стая са се обсъждали игровите позиции на играчите с легендарни милански треньори като Ариго Саки, Фа- био Капело и Карло Анчелоти, треньори, които общо са спечелили 26 купи. Затова Индзаги внимателно подбира следващите си думи.

-   Поли е добър играч, но няма да издържи до 90-ата минута. Не бих го използвал от самото начало - предлага треньорът, аргументи­райки разногласието си с президента на „Милан“.

Берлускони веднага сменя темата. Пита за физическото състоя­ние на Матия де Шильо, друг играч, а после задава въпрос настойчиво:

-   А утре кои ще ни бъдат полузащитници? Да започнем ли с Де Йонг?

Вижда се, че тази идея не допада особено на Индзаги, но той само кимва с глава и измърморва нещо за Де Йонг и колко ценен е той за отбора. Виждайки неудобството на треньора, Галиани започва да се ше­гува с Индзаги и с неговата слава на плейбой. Майтапи го, че няма ни­какви слабости освен тази към красивите жени. Треньорът се усмихва глуповато. Напрежението в стаята, изглежда, спада. Но е напълно ясно какво точно се случи. Берлускони разговаря със своя треньор изключи­телно прямо. Той не просто предлага каква да бъде стартовата единаде- сеторка, той дава изрични указания каква точно да бъде тя.

-   Берлускони - както веднъж каза неговият приятел Конфалони- ери - обича да управлява.

Благодарение на духовитостта на Галиани напрежението скоро изчезва, подновяват се тривиалните разговори, а след обяда предстои посещение на физкултурния салон и в съблекалнята за среща с игра­чите.

Триото Берлускони, Галиани и Индзаги върви бавно през първото футболно игрище, едно от седемте, които се намират в големия ком­плекс „Миланело“. Игрището е залепено до клубните помещения и води към бежова сграда, в която се намират съблекалнята, стаите за физиотерапия, големият физкултурен салон и плувният басейн.

Целият отбор очаква Берлускони в съблекалнята. Всеки играч е сед­нал на малко метално столче. Имената им са написани с черен цвят върху хартиен лист с логото на „Милан“, което е залепено върху вратичките на шкафчетата им. Върху всяко шкафче е сложен по един черен сак с марките на спонсорите Adidas и Emirates, щамповани в бяло. Играчите се изправят заедно, когато Берлускони влиза и започва да ги поздравява.

-  Ето ни и нас. Как си? Добре ли си? - Берлускони пита слисания Стефан ел Шаарауи, нападател.

-   По-добре ли се чувстваш? - пита той Жереми Менез, френския нападател. - Вестниците писаха, че не си много добре.

-   Как е съпругата? - пита той център-нападателя Фернандо То- рес. - А децата? А новата къща? Значи сте се устроили вече? Без про­блеми? Супер.

„Никога не съм изпитвал радост от политиката. Аз не съм професионален политик. Аз съм предприемач”

Силвио Берлускони

„Съжалявам, ако това ти се стори повърхностно, но трябва най-вече да я харесвам много. Тя трябва да е красива, трябва да е желана”

Берлускони за перфектната жена

И трябва да кажа, че сегашният папа си върши работата точно така, както и аз бих я свършил. Но трябва да признаеш, че макар да сме на една възраст, аз все още изглеждам доста по-млад от него”

Берлускони за папа Франциск

Мисля, че футболът е универсална метафора на живота. Той е национална страст не само в Италия, но и в целия свят. Той е контрастът между доброто и злото, между приятелите и враговете.

Берлускони за футбола

 

 

„Ние създадохме помежду си една много добра лична връзка, много приятелска”

Владимир Путин за приятелството си с Берлускони

„По въпроса за Украйна, аз въобще не съм съгласен с политиката на Европейския съюз и Съединените щати, както и с поведението на НАТО”

Силвио Берлускони за кризата в Крим

„Никога няма да забравя първия път, в който се срещнах с Джордж У. Буш. Веднага си допаднахме. Имаше някакво приятно чувство помежду ни. Появи се някаква химия”

Силвио Берлускони

„Спомням си как казах на президента Буш, че ние опитомяваме Кадафи”

Силвио Берлускони за отношенията с Кадафи

 

 

 

 


Събития

пвсчпсн
     12
3456789
10
11
1213141516
17181920212223
24252627282930
31      

» Най-продавани